Решение № 368 от 27.04.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Кюстендил, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520101858 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „************“ АД, ЕИК ************, срещу Б. Л. И., ЕГН **********. В исковата молба е изложено, че между страните са съществували облигационни отношения по продажба на електроенергия, регулирани от Общи условия, които са общоизвестни и публикувани в периодичния печат по см. на чл. 98а от ЗЕ.

Ищецът твърди, че в периода 14.11.2021 г. – 16.03.2022 г. е доставял електрическа енергия, за имот – в гр. К., ул. „Р.“ № ** , с ИНТ *************** за която ответникът не е плащал сумите по фактури на обща стойност 1152.63 лв. и лихва за забава 36,96 лв. за периода 05.01.2022 – 30.05.2022 г. За горепосочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС, като заповедта е бил връчена чрез залепване.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че Б. Л.

И., ЕГН **********., с електроснабден имот в гр. К., ул. „Р.“ № ** , с ИНТ **************, му дължи суми : 1152.63 лв. главница за използвана и незаплатена електроенергия за периода от 14.11.2021 г. – 16.03.2022 г. и лихва за забава 36,96 лв. за периода 05.01.2022 – 30.05.2022 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане; както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС в размер на 100 лв.; разноски в исковото производство в размер на 165 лв.

Отговора на искова молба е връчен по чл. 47, ал. 2 от ГПК, в канцеларията на съда. Не е постъпил отговор на искова молба. в съдебно 1 заседание процесуалният представител на ответника – адв. И. прави възражение, че ответникът не е нито ползвател, нито собственик на имота.

Оспорва основателността на исковата молба. Сочи, че ищецът не е представил договор, а общите условия не са източник на облигационни отношения.

Излага, че ищецът не е посочил дали ответникът е собственик или ползвател на имота. Твърди, че ответникът живее в чужбина от дълги години.

Претендира разноски. Прави възражение, че адвокатския хонорар не е заплатен от ищеца на представляващия го адвокат.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД , в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия между него и ответника, притежаващ качеството собствени или ползвател на имота; че е доставил електрическа енергия в твърдените количества; че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание с чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

1. С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 1030 от описа на КРС за 2022 г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 ГПК да влезе в законна сила поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни на предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 ГПК. Поради изложеното претенцията се възприема за допустима.

2. По въпроса налице ли е облигационно отношение между страните по продажба на електрическа енергия:

2.1. За да има едно лице качеството потребител на електрическа енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия за имота по смисъла на Закона за енергетиката, при спазване на чл. 98а от ЗЕ;

2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана електрическа енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.

Страните не спорят, че процесния имот е електроснабден.

2 . 2 . Въпреки горното, процесуалния представител на ответника е оспорил, че последния клиент на електрическа енергия, че е ползвател или 2 собственик на имота.

Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно. Това, обаче, не изключва понатъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права свързани с неговата защита. Разпоредбата на чл.133 от ГПК въвежда строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални действия на ответника относно разширяване предмета на делото / предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск /, относно отклонения във връзка със страните/привличане от ответника на трето лице-помагач/, както и относно несвоевременно въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях, а не на възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл.146 ГПК и които са извън хипотезите в чл.147 от ГПК – така Решение № 228/20.12.2010г., по т.д. № 530/2010 ВКС и Определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3953/2022 г.

Поради гореизложеното, възражението на ответника по съществото на спора, че не е нито ползвател, нито собственик на процесния имот, следва да бъде прието като направено в срок и разгледано по същество.

2.3. Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.

4 от законовия текст.

Клиента на електрическа енергия трябва да притежава качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди – по аналогия на приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. по отношение на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си – така Решение № 3 от 4.01.2023 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 594/2022 г.

В Разпореждане № 782/23.02.2023 г. по гр.д. № 1858/2022 г. настоящият състав е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да установи, че 3 между страните е налице твърдяното облигационно отношение, както и че ответникът е собственик или ползвател на имота. Съдът е указал изрично на ищеца да конкретизира какво е качество притежава ответникът – собственик или ползвател на процесния имот. Въпреки разпределението на доказателствената тежест и дадените указания, ищецът не е представил каквито и да било доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че именно ответникът е бил собственик или ползвател на процесния електроснабден имот в посочения период.

Ищецът е открил партида с титуляр ответника, той е записан в счетоводството на „***********“ **при партидата на имота, находящ се в гр.

К., ул. „Р.“ № **, ИТН *****, дружеството е издало фактури, сочещи го за получател. Горното не е достатъчно, за да обоснове качеството на ответника на потребител на електрическа енергия и в исковия период. Това обстоятелства, с оглед наведеното от ответната страна оспорване, следваше да бъде установено при условията на пълно и главно доказване именно от ищцовото дружество, съобразно разпределената от съда в проекто-доклада по делото (последният обявен в последствие за окончателен) доказателствена тежест.

Изложеното обосновава извод, че в случая не е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорните такива - лихва върху главницата.

3. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ответната страна. В заповедното производство няма данни за сторени такива. В исковото производство процесуалният й представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. В исковата молба е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което според съда с оглед на правната и фактическа сложност на делото и прилагайки чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да бъде присъдено такова е размер на 420 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ АД, ЕИК *****, установителни искове – за признаване за установено в отношенията между страните, че Б. Л. И., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми:

1152.63 лв. - представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за имот, намиращ се в гр. К., ул. „Р.“ № **, с ИНТ *********, за периода от 14.11.2021 г. до 16.03.2022 г. и 36,96 лв. представляваща лихва за забава за периода 05.01.2022 – 30.05.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното 4 плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1030/2022 г. на КРС.

ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.

Л. И., ЕГН **********, сумата в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), представляващи разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5