Решение № 435 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000500027 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за разглеждане на допустима въззивна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 260370 от 19.06.2024 г. на ОС Благоевград по гр.д. 1112/2023 г., с което е отхвърлен предявеният от М. Д. Д. против Апелативен съд Пловдив, с осъдителен иск – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС, поради непроизнасяне по жалба срещу отказа на първоинстанционният съд за отвод по НОХД № 236/2020 г. на ОС Пловдив в размер на 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ЕС за сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до изплащането. С решението е отхвърлен и предявеният от М. Д. Д. против Окръжен съд Пловдив, осъдителен иск – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС при разглеждане на НОХД №236/2020г. по описа на съда в размер на 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ЕС за сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до изплащането.

Подадени са отговори на въззивната жалба на ищеца от страна на АС Пловдив и ОС Пловдив.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание от 06.03.2025 г. жалбоподателят поддържа жалбата.

Прокуратурата оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в 1 изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за осъждане на ОС Пловдив и АС Пловдив всеки от тях да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 666 лв. частично от 3 500 000 лв. със законната лихва от завеждане на исковата молба, както и обезщетение за неимуществени вреди от 26 666 лв. частично от 3 500 000 лв. със законната лихва от завеждане на исковете.

Фактическите твърдения, на които се основава искът срещу ОС Пловдив, са следните: ищецът имал качеството на подсъдим по нохд № 236/2020 г. по описа на ОС Пловдив, по което докладчикът съдия В. Е., заедно с двамата съдебни заседатели са отказали да се отведат. С това на ищеца не бил осигурен безпристрастен и независим процес, съобразно директиви и решения на Европейския съюз и решения на Европейския съд. Съдията е следвало да се отведе, тъй като са били заведени дела срещу него и заседателите, както и срещу съда, в който работи, заради нарушения, както и че по друго дело срещу РС Пловдив съдията се бил отвел. На следващо място, съдията разрешил на телевизионен екип и журналистката В. А. да снимат ищеца, след което този филм, както на български, така и на английски език бил гледан от милиони зрители. След филма ищецът получил заплахи, а снимането и допускане от съда на журналист да присъства и прави записи и в съдебната зала било в нарушение на законите на страната и правата на човека. По делото са ползвани като доказателства две изпълнителни дела, иззети по неправомерен начин, в нарушение на чл.22 ЗЧСИ, без за това съдията да сезира прокуратурата, както и самоволно назначаване на разпити на определени хора. С всички тези действия съдия Е. била нарушила принципа за публичност на съдебния процес при строго спазване и гарантиране на справедлив такъв, поради което с описаните действия от съда е допуснато нарушение на чл.32, ал.2, чл.31, ал.3 от Конституцията на РБългария,презумпцията за невиновност и чл.16 НПК, КЗПЧ, чл.6, чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека.

По отношение на Апелативен съд Пловдив ищецът посочва, че е сезирал Апелативен съд Пловдив с искане да отведе съдия Е., но състав от Апелативен съд Пловдив е оставил жалбата му без разглеждане съзнателно и без мотиви в нарушение на закона. И това е грубо погазване на европейското право, на законите на страната, на НК и НПК.

Неимуществените вреди се изразяват в подронване на чест, достойнство, добро име, поради липса на безпристрастен и справедлив съд, влошено здравословно състояние.

Имуществените вреди се изразяват в загуба на клиенти, тъй като преди този случай г-н Д. имал клиенти за водене на търговски дела по ЗЗД, по чл.410 и чл.417 ГПК.

Ответниците оспорват исковете срещу всеки от тях.

По делото се установяват следните факти. В протокол от с.з. на 09.06.2021 г. по НОХД № 236/2020г. на ОС Пловдив г-н Д. е участвал като подсъдим. Протоколът е воден от председателстващия съдебния състав и докладчик по делото съдия В. Е.. В протокола е отразено изявление на ищеца, че поддържа искането си за отвод на съдебния състав. С мотивирано определение съдебният състав е оставил без уважение искането на ищеца за отвод на състава. В мотивите е отразено, че липсва основание за отвеждане на състава, независимо от твърденията на страната за заведени дела срещу членове на състава и на ОС Пловдив „по повод присъствие на журналист в едно от първите заседания по делото“.

Съставеният по надлежния ред протокол от съдебно заседание е доказателство за верността на отразените в него изявления, осъществили се факти и обстоятелства, поради което следва да се приеме за установен отразеният в мотивите относно отвода факт, че на предходни заседания по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС Пловдив е присъствал журналист. Отказът на съдебния състав по цитираното наказателно дело по описа на ОС Пловдив да се отведе е бил обжалван от ищеца пред АС Пловдив. С определение № 132/25.06.2021 г. по в.ч.н.д.№ 325/2021 г. АС Пловдив е оставил без разглеждане частни жалби, подадени от ищеца, с вх.№ 2

№ 2777219 и 277359 от 15.06.2021 г., както и жалба с вх.№ 1313/14.06.2021 г. срещу отказа на съдебния състав на ОС Пловдив по НОХД № 236/2020 г. да се отведе от разглеждане на делото с протоколно определение в проведено на 09.06.2021 г. съдебно заседание.

Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност, която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието на определени материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази насока от практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С 48/93 (Brasserie du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно решение от 19.11.1991 г. по съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci и др.), могат да бъдат изведени следните елементи на фактическия състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3 от ДЕС, а именно: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Посочените материалноправни предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата.

Първият спорен въпрос е дали отказът на съдията и съдебните заседатели от ОС Пловдив да се отведат от наказателното дело срещу ищеца, представлява нарушение на норма от правото на ЕС. Член 29, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предвижда, че съдията трябва да се отведе от разглеждането на наказателно дело, ако са налице обстоятелства, които пряко или косвено могат да породят съмнение в неговата безпристрастност. Исканията за отвод трябва да бъдат разгледани незабавно от съдебния състав, който трябва да мотивира решението си (чл. 31, ал. 3 и 4 от НПК). НПК не предвижда възможност за оспорване на тези решения отделно от решението по съществото на наказателното дело. Именно затова частните жалби на г-н Д. са оставени без разглеждани от АС Пловдив, но в актовете са изложени мотиви. Съгласно практиката на ВКС липсата на безпристрастност на наказателния съд се счита за съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяната на оспореното решение по реда на касационното обжалване и последващото връщане на делото на по-долната инстанция за ново разглеждане (Решение № 245 от 8.05.1996 г. по н. д. № 545/1995 г., I н. о.; Решение № 523 от 13.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 988/2004 г., II н. о., НК; Решение № 43 от 13.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 51/2019 г., III н. о., НК).

Основания за отвод, извън изрично посочените в ал. 1 на чл. 29 НПК, са факти, които поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния състав - такива, които указват на пряка или косвена заинтересованост на целия съдебния състав или отделен негов член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК е приложима, когато обективно липсват законови пречки един съдия да участва в състава, разглеждащ конкретно съдебно производство, но поради негови лични, субективни преживявания той може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Дали да уважи искането за отвод или дали сам да си направи отвод зависи от преценката на съдебния състав. Субективното мнение на подсъдимия или на неговата защита, че съдията е заинтересован от изхода на делото само по себе си, защото е процедирал по определен начин или се е произнесъл по доказателствено или друго процесуално искане на страната, с която тя не е съгласна, не би могло да обуслови извод, че е налице хипотеза на чл. 29, ал. 2 НПК. Това е така, защото е необходимо съмнението да бъде подкрепено с доказателства, съществуващи в делото и да се касае до обоснован обективен извод, че с поведението си съдебния състав е проявил пристрастие или 3 заинтересованост от изхода на делото.

Според практиката на ЕСПЧ национална процедура, при която, както е в настоящия случай, съдията лично се произнася по молба за отвод, е в съответствие с чл. 6 § 1 от Конвенцията в изключителни случаи, по-специално когато основанията, представени от страните, са злоупотребяващи или неуместни, т.е. когато са общи и абстрактни по своя характер и не се отнасят до конкретни и специфични елементи, които биха могли да разкрият наличието на предубеденост от страна на съдията (Пастьорс с/у Германия, № 55225/14, §§ 62 и 63, 3 октомври 2019 г., и М. М. с/у Русия, № 58138/09, §§ 36 и 37, 6 октомври 2020 г.). Въззивният състав намира, че основанията, изтъкнати от г-н Д. по наказателното дело, са именно такива – абстрактни и неосновани на конкретни факти.

Същото искане за отвод г-н Д. направи и в съдебно заседание по повод настоящия състав, като посочи, че съдията-докладчик се е отвеждал по негови дела в СГС, а съдиятадокладчик никога не е бил съдия в този съд. Подобно искане ищецът е направил по отношение на съдията, постановил сега обжалвания акт, като във въззивната жалба се поддържа, че съдия В. К. е следвало да си направи отвод. Отделно от това, ако всички съдии от ОС Пловдив си направят отвод въз основа на исканията на г-н Д., това би забавило значително съдебното производство, което неминуемо ще наруши правото на г-н Д. на разглеждане на наказателното дело срещу него в разумен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС.