Решение № 3 от 17.01.2022, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 1173/2021
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 17.01.2022
- В сила
- 01.06.2022
- Състав
- Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13 т.12 · Закон за защита на потребителите
- § 13а т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Мария Ив. Ганева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20211450101173 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ф. Т. ИВ., с ЕГН:**********, от с. Долна Кремена, депозирана чрез адвокат Д.Т. Т., против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
175074752, с искане да се прогласи нищожността на клаузите от „Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40003311193“ от 01.03.2021г., предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ като противоречащи на закона и добрите нрави, и принципа на добросъвестност, заобикалящи изискванията на чл10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са нищожни.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.1 и ал.2ЗПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021г. между ищеца Ф. Т. ИВ. и ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен „Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40003311193“, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1500лева / хиляда и петстотин лева/.
Съгласно посоченото в чл. 6 „Параметри“ предоставената сума следва да се издължи за срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски всяка в размер на 92.19 лева, представляващи главница и лихва, с падеж 1-во число на съответния месец. За ползването на сумата кредитополучателят дължи лихва на кредитора при годишен лихвен процент от 41.00% и 0.11% лихвен процент на ден. Годишният процент на разходите е изчислен на 48.93%.
Общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 2 212.40 лева.
В договора е посочено, че е поискана и закупена от ищеца Допълнителна услуга, като по силата на чл. 6 от договора на ищеца е начислено Възнаграждение за закупена 1 допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 375 лева. Съгласно договора тази такса е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора, като дори при предсрочно погасяване същата се дължи изцяло. В чл. 15.1 от Общите условия и СЕФ е посочено, че тази допълнителна услуга гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит от кредитора в рамките на 1 час, а при направено искане в неработен ден - приоритетно в срок от 2 часа на първия работен ден.
На кредитополучателя е начислена такса в размер на 900 лева за услугата „Флекси“ която също е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора. Освен това дори при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя дължи частично таксата от сключване на договора за кредит до предсрочното му погасяване. В чл. 15.2 от Общите условия е посочено, че при ползване на услугата „Флекси” - кредитополучателят има право да променя едностранно погасителния си план, при спазване на определени изисквания, за което страните подписват анекс.
С разсрочване на сумата за двете допълнителни услуги, общата месечна погасителна вноска възлиза на сумата от 145.32лева, а общият размер на дължимото по кредита е 3 487.40 лева.
В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски паричен кредит попада в обсега на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Излага се становище, че ответното дружество е нарушило императивни разпоредба на ЗПК, което води до нищожност както на целия договор, така и на отделни негови клаузи, които са предмет на настоящия иск, а именно:
Нарушено е изискването на чл.10а, ал. 1 и 2 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Чл.10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай между страните е сключен договор за потребителски кредит, като са начислени такси за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в общ размер на 1 275 леват представляващи именно такси по управление и усвояване на кредита, които противоречат пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и правят нищожни клаузите по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така предвидените в договора клаузи за заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” очевидно заобикалят закона (изискването на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК) и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение, поради което се явяват нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Начислените такси са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, тъй като увеличават размера на кредита без яснота относно на насрещната престация. Нещо повече размерът на тези такси е почти равен на размера на предоставената главница по договора и представлява 2 пъти размерът на дължимата договорна лихва, поради което водят до неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
На следващо място, тези такси уговорени по този начин противоречат и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.
2
Изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК се предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай съгласно посоченото в договора ГПР е изчислен на 48.93%, като ако към него се добавят двете такси, таванът на ГПР, който е предвиден с императивна разпоредба на закона би бил превишен многократно.
Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторите следва да извършват отговорна и добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите кредитополучатели, да създават равноправни условия, а не да ги натоварват с допълнителни такси. Когато определени клаузи по договорите прехвърлят риска от изпълнението на задължението на кредитодателят за извършването на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспособността на потребителят, същите не следва да пораждат правни последици, а да се тълкуват като неравноправни.
Ето защо, клаузите за допълнителни услуги по договора за кредит са нищожни и като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Касае се за такси, които не са уговорени индивидуално, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Таксите „Фаст” и „Флекси” за приоритетно разглеждане и промяна на погасителния план не отговарят и на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като изпълнението на задълженията на кредитора са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. /чл. 143, т. З ЗЗП/.
Тези клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от кредитополучателя възнаграждение за таксите е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения "възможности" по допълнителния пакет.
С депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Съгласно отговора между ищеца Ф. Т. ИВ. в качеството му на кредитополучател и ответника „Профи кредит България” ЕООД има сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 3031939094, с параметри, видни от приложеното към исковата молба копие на същия.
Видно от представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, предоставени на ищеца в най-ранния етап на преддоговорните отношения с ответника, искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит, още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставено цялата необходима за него информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които дружеството предлага на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗКП и ЗЗП документи, ищеца е получил и допълнителна преддоговорна информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлага и от които потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, посочено в стандартния европейски формуляр /СЕФ/, е направено въз основа конкретно искане на ищеца. Видно от приложеното към делото копие на искане за отпускане на потребителски кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с определени параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз основа на представения му СЕФ и допълнителна преддоговорна информация дали желае сключване на договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството.
Ищецът е получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на 3 самия договор за кредит.Общите условия на дружеството, които съдържат отново информация досежно предлаганите от него продукти, също се намира на видно място във всеки офис на компанията. Т.е. съшият е получил цялата му необходима информация, възползвал се е от възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил, че изборът му всъщност не го удовлетворява. Лишено от всякаква житейска логика е твърдението в исковата молба, че не били ясни една или друга клаузи от договора.
Кредитолучателят сам е пожелал и е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, тъй като в този момент очевидно е преценил, че желае да се възползва от първата от услугите, включени в пакета, както и да има възможността по всяко време да се възползва и от останалите, което е и направил. Така на 17.06.2021 г. е заявил, че желае да отложи 4, 5 и 6-та погасителна вноска от погасителния си план, за което е подписан анекс с нов погасителен план, а размерът на ГПР е намален на 38.41%, видно от копието на сключения между страните Анекс едно, приложено към самата искова молба.
Лишено от всякаква житейска логика е твърдението, че на ищеца му били начислявани такси от дружеството, без същият да е договарял индивидуално клаузите, въз основа на които дължи възнаграждение. На кредитополучателя не му е било неясно и очевидно не е счел за противоречащи на закона или добрите нрави или за неравноправни клаузите, оспорени в настоящото производство. когато е поискал да сключи договор за кредит, сключил е такъв и е получил поисканата от него сума по банковата си сметка и е правил промени в погасителния си план като е отлагал едностранно погасителните си вноски.
Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги, определено в клауза VI от договора за потребителски кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза.
Изследвайки същността на дейностите по усвояване и управление на кредити и внимателната преценка дали възнаграждението, дължимо по клауза VI от договора, следва да бъде приобщено към този тип дейности водят недвусмислено до извода, че неоснователно би било да се твърди, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия кредиторът не може да изисква плащане.
Разпечатката съдържа 39 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57cf6442-d943-44fb-bd6f-5ec4ea9c8625