Решение № 129 от 24.03.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Търговище, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20213530101711 по описа за 2021 година

Предявен е иск за сумата от 2768 лв., представляваща стойността на направени разходи от арендатора за почистване на имоти № 012061 –лозе с площ от 4.019 дка; № 012059-лозе с площ от 4.022 дка и № 012060, находящи се в землището на с. О., общ.

Търговище.

Ищецът-ЗП А.А.А. твърди в исковата си молба, че с ответника-Н. Х. ЕМ. са сключили договори за аренда на лозя, от 15.04.2015г., както следва : лозе с площ от 4,022 дка, IV категория, № 012061; лозе с площ от 4,019 дка, IV категория, с № 012059 и лозе с площ от 4,022 дка, IV категория с № 012060. Трите имота са един до друг. Тъй като става въпрос за стари амортизирани лозя, които са бракувани и подлежат на унищожаване и почистване на терена, ищецът съгласно договора предприел, действия по тяхното почистване. Това станало със съгласието и под прекия контрол на ответника. Той присъствал и виждал ежедневно извършващото се почистване. По негови указания всички бетонни колчета от имотите били занесени в двора му .

Съгласно ЗАЗ арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора, и да го поддържа в това състояние за срока на арендата. Ако обектът на договора не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията или да извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора.

В настоящия случай страните по договорите за аренда се договорили ищецът да почисти мястото, тъй като било изключително занемарено и не можело да се ползва по предназначението си. Ответникът се съгласил с това и лично видял когато работници на ищеца почиствали имотите. За това почистване ищецът наел 2 човека, които работили 16 1 дни и им е заплатил за почистването на мястото по 20лв. надник или общо 640лв. Извадили са 1388 бр. колчета, като за това ищецът им заплатил по 1лв. на колче , или общо 1388лв.

Ползвал е багер за ваденето на корените и за него е заплатил 440лв. Колчетата са занесени в двора на ответника и за това е ползвал транспорт общо 10 курса по 30лв. Общо направените разходи от ищеца за почистване на трите имота на ответника са в размер на 2768лв.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2768 лв., представляваща стойността на направените разходи за почистване на трите поземлени имота, които ползвал по силата на договори за аренда, след развалянето на същите договори, на отпаднало основание. В открито заседание ищецът редовно призован се яви лично и с пълномощника си адв. А. Н.. Разпитан по реда на чл.176 от ГПК ищецът обясни, че договорите за аренда са били сключени на 15.04.2015г., почистването на имотите започнало през м. 12.2015г., продължило около три-четири месеца и приключило през м.март 2016г. След като и трите поземлени имоти били почистени те са ползвани като ниви, а не като лозя. Упълномощеният процесуален представител на ищеца поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен в пълен размер, като по отношение възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност счита същото за неоснователно.

Ответникът - Н. Х. ЕМ., редовно уведомен за исковата молба , подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат заплатени разноските по делото. Ответникът не оспорва, че с ищеца са имали сключени три договора за аренда на земеделски земи, в които са били включени трите описани в исковата молба лозя, но сочи, че тези договори са развалени по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 1597/2020г. по описа на РСТ. Възраженията на ответника, изложени в писмения отговор са следните:

Никъде във въпросните арендни договори не е договорено арендаторът с действията си да може да променя предназначението на отдадената му земеделска земя.

Нейното предназначение е ЛОЗЕ. С това предназначение навремето е възстановена собствеността от Общинската служба по земеделие, с това предназначение е отдадена и под аренда на ЗП А.А.А. през 2015г. Същевременно в чл.3, т.1 от Договора арендаторът се е Задължил да ползва арендувания имот съгласно неговото предназначение. С така нареченото „почистване” на отдадените му земеделски земи ЗП А.А.А. именно промяна на тяхното предназначение. Без съгласието на арендодателя, без разрешение на съответния административен орган, ищецът изкоренил лозовите насаждения и превърнал трите имота от ЛОЗЯ в НИВИ. С това си арендаторът не само е нарушил клаузите на договорите, увреждайки интереса на собствениците на земята, но е и извършил законово нарушение.

През цялото време от както тези договори за аренда са започнали да действат между страните, никога арендаторът не е изразявал каквито и да са претенции за състоянието на отдадената му земя. Ако имаше следвало е той да приеме арендуваната земя с опис, каквото 2 е и изискването на чл.6 ал.4 от ЗАЗ. Такъв опис не е съставен при сключването на договора, а също и на по-късен етап. Липсата на законопредвиденото описание на състоянието, в което се предава отдадения обект възпрепятства последващите претенции на която и да е от двете страни по договорите.

Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се представлява от пълномощника – адв. Н. С., който поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за погасяване на исковата претенция поради изтекла погасителна давност, считано от м. 03.2016г. до м.03.2021г., като искът е предявен в края на 2021г. /като насрещен иск по гр.д. № 1204/2021г. по описа на РСТ с писмения отговор от 20.10.2021г./. Отделно от това счита, че искът не е доказан по размер. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и видно от представените писмени доказателства, ответникът Н. Х. ЕМ., в качеството си на арендодател, действащ чрез пълномощник А.А.А., и А.А.А., регистриран като Земеделски производител /ЗП/, в качеството си на арендатор, са сключили на 15.04.2015г. с нотариална заверка на подписите на 16.04.2015г. три договора за наем /аренда/ на земеделска земя, вписани в Служба по вписваниятаТърговище на 16.04.2015г., по силата на които договори арендодателят е предоставел на арендатора за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя в землището на с. О., общ. Търговище, а именно: лозе с площ от 4,022 дка, IV категория, представляващо имот № 012061; лозе с площ от 4,019 дка, IV категория, представляващо имот № 012059 и лозе с площ от 4,022 дка, IV категория, представляващо имот № 012060.

Трите договора са еднотипни и са сключени за срок от 15 години, считано от 15.04.2015г. до 15.04.2030г. Съгласно чл.1 от тях арендодателят се задължава да предаде земите си на арендатора в състояние, което отговаря на ползването му по договора за селскостопанско производство и на осн. чл.2 арендодателят има право да получи земята си обратно в същото състояние, в което е била предадена след приключване на договора.

Следователно щом арендодателят предава за временно и възмездно ползване лозе, то той има право да получи обратно от арендатора след приключване на договора – лозе. По силата на чл.3 от договорите арендатора е задължен да ползва арендувания имот съгласно предназначението му /напр.ливада, нива, трайни насаждения, лозе/.

Няма спор, че при сключване на процесните договори за наем /аренда/ на земеделска земя, на 16.04.2015г. арендодателят е изпълнил задължението си по чл.1 да предаде земите на арендатора в състояние, отговарящо на ползването му по договора за селскостопанско производство т.е. лозя, по вид и предназначение на имотите. Няма никакви доказателства, че тогава – към момента на сключване на договорите арендаторът е имал например възражения; забележки; искания за предаване и приемане по опис, относно състоянието на арендуваните от него земеделски земи във вр. чл.6 ал.4 от ЗАр.З. Съгласно чл.6 ал.5 от ЗАр.З при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, 3 съответно върнат, в надлежното състояние. Арендаторът със сключването на договорите се е задължил да ползва имотите съгласно предназначението им и не се спори, че то е билолозя.

По силата на чл.3 ал.1 от ЗАр.З договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва се в нотариалните книги. Това е форма за действителност на договора. Съответно изменението на договора за аренда се прави също в писмена форма и то е уредено изрично в глава Трета „Изменение на арендния договор“ в ЗАр.З. Съгласно чл.16 ал.1 изр. 1 от ЗАр.З, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, а съгласно чл.16 ал.4 от ЗАр.З насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако в него не е определен друг срок. По делото няма нито твърдения, нито писмени доказателства, че след сключването на 16.04.2015г. на въпросните договори за аренда, страните са изменили същите договори по законния ред.

По делото няма никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата му молба, че арендуваните от него лозя са били амортизирани и бракувани, съответно от коя институция и с какъв акт са бракувани, както и че са подлежали на унищожаване и почистване на терена и евентуално да се промени предназначението им от лозе – на нива.

Безспорно е, че с влязло в сила на 25.05.2021г. решение № 184/28.04.2021г. постановено по Гр.д. № 1597/2020г. по описа на РСТ, ЗП А.А.А. е осъден да заплати неизплатената рента на Н. Х. ЕМ. и Н.Х.М. /брат и сестра/ по договорите за аренда, вписани под № 26 от 16.04.2015г., том III, дв.вх.№ 1639 ; № 18 от 16.04.2015г., том III, дв.вх.№ 1641 и № 29 от 16.04.2015г., том III, дв.вх.№ 1642 по описа на Служба по вписванията-Търговище , за трите стопански години 2017/2018г.; 201882019г. и 2019/2020г., на осн. чл.8 от ЗАр.З и същите процесни три договора, сключени между Н. Х. ЕМ. и ЗП А.А.А. са развалени, поради неизпълнение от арендатора на задължението му заплащане на рента за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г.

За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на ищеца съдът допусна до разпит трима свидетели: Н.Х. Т.Х. и Х.Ю..

Св. Х. е съсед по земи на ищеца. От неговите показания се установи, че когато им възстановили собствеността върху земите, които били лозя те първоначално ги обработвали, но после се отказали, тъй като били много стари и изсъхнали. Тези лозя от 2014г. били много стари и изоставени, обрасли с храсти и бурени. Местата на Н. били преди стари лозя, а сега вече са ниви. Св. Х. знае, че едни момчета почиствали мястото на Н. и предполага, че тях ги е наел ищеца – А. Освен това място на Н., А. разчиствал местата и на други хора наоколо.

4

От показанията на св. Н. и св. Ю., които са съседи на Н. се установи, че ищецът А.ги наел да разчистят едни стари лозя на Н., около 10-12 декара. А.ги наел на работа и работили от м.12.2015г. до м.03.2016г. като работили общо 16 дни и то само когато е хубаво времето. Работата им се състояла в това да изкореняват храсти и да изваждат колчета. А.им платил за изкореняването на храстите по 20 лв. надник на ден на човек и по 1 лв. за извадено колче, а те били общо 1400 бр. Корените ги извадили с кирки, а за големите коренища А.извикал багер. Колчетата ги натоварили на ремаркето на А. и първо ги закарали на сестра му на Н. /св. Н./, а според св. Ю. –те ги отделили около 200 стълбчета за сестрата на Н. и „тя си ги извози“ . След това закарали колчета е в двора на Н.. Така направили десет курса. През този период докато работили там на място е идвал Н.. От показанията и на тримата свидетели се установи, че не са чували А.и Н. да се карат за това, че А.е развалил лозето; не са чували Н. да е против това нещо. От показанията на св. Ю., който живее през две къщи до къщата на Н. каза, че от къщата на Н., както и от неговата къща се вижда лозето, то е на около 200 метра от къщите и се вижда там като се работи, следователно дейностите по изкореняване на лозето са ставали явно, а не тайно от Н. и той не се е противопоставял тогава. А А.като арендатор разчиствал и други лозя на други хора в същата местност и ги обработвал като ниви.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57cf5a0d-7cca-4ccb-96de-999361ffee95