Решение № 19907 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19907 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110107130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.

Предявени са от Т по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно пасивно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в условията на разделна отговорност съществуването на парични задължения, за които на 15.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, в размер на сумите, както следва:

1. по отношение на В. И. С., конституирана по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, длъжник В. В. И. – 101,79 евро (199,09 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в **, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025г. до изплащане на вземането; 15,08 евро (29,49 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 31.03.2025 г. върху главница за топлинна енергия; 2,77 евро (5,41 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025 г. до изплащане на вземането; и 0,64 евро (1,26 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 31.03.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. по отношение на С. И. С., в лично качество и в качеството му на страна, конституирана по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, длъжник В. В.

И. – 407,19 евро (796,40 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в **, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025г. до изплащане на вземането; 60,32 евро (117,97 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 31.03.2025 г. върху главница за топлинна енергия; 11,06 евро (21,64 1 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025 г. до изплащане на вземането; и 2,58 евро (5,04 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 31.03.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното на 19.10.2026 г. публично съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответниците да не са представили в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованите ответници или техни представители не се явяват в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие; 4) на ответниците да са им указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответниците. На същите са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, ответниците са редовно призовани за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в диспозитива на решението следва да бъде посочена и евровата стойност на присъдените суми.

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 23,55 евро за държавна такса в исковото производство, както и е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско 2 възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 102,26 евро. Следва да бъдат присъдени разноските по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав, които са в размер на 12,03 евро за държавна такса и 15,98 евро за юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за заплащането на последните е разделна на ответниците, като В. И. С. дължи сумата от 25,16 евро – разноски за исковото производство, и сумата от 5,60 евро – разноски за заповедното производство, а С. И. С. дължи сумата от 100,65 евро – разноски за исковото производство, и сумата от 22,40 евро – разноски за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу В. И. С., ЕГН: **********, адрес: **, конституирана по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, длъжник В. В. И. с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, че В. И. С. дължи на Т сумите, както следва: 101,79 евро (199,09 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в **, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025г. до изплащане на вземането; 15,08 евро (29,49 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 31.03.2025 г. върху главница за топлинна енергия; 2,77 евро (5,41 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025 г. до изплащане на вземането; и 0,64 евро (1,26 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 31.03.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу С. И. С., ЕГН: **********, адрес: **, в лично качество и в качеството му на страна, конституирана по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по ч.гр.д. № 19813/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, длъжник В. В. И. с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. С. дължи на Т сумите, както следва: 407,19 евро (796,40 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в **, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025г. до изплащане на вземането; 60,32 евро (117,97 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 31.03.2025 г. върху главница за топлинна енергия; 11,06 евро (21,64 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.04.2025 г. до изплащане на вземането; и 2,58 евро (5,04 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 31.03.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. И. С., ЕГН: **********, да заплати на Т, ЕИК: **, сумата от 25,16 евро – разноски за исковото производство, и сумата от 5,60 евро – разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. И. С., ЕГН: **********, да заплати на Т, ЕИК: **, сумата от 100,65 евро – разноски за исковото производство, и 3 сумата от 22,40 евро – разноски за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4