Решение № 23 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Площакова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Миглена Площакова Търговско дело № 20255300900300 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, постъпила в съда на 14.05.2025 год., подадена от Е. Г. Ш., Й. Л. Т., К. Л. Ш. и Г.

К. Ш. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от четиримата ищци вследствие смъртта на Л. К. Ш. при пътно-транспортно произшествие.

Исковите претенции обстоятелства: се основават на следните фактически

Твърди се, че с влязла в сила присъда Д. Н. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2021 год. около 9,10 часа в гр. Пловдив, в локалното платно, успоредно на републикански път II-86, източно от кръстовището му с пътя за **, при управление на т.а. „Ивеко“ с рег. № *****, при движение на заден ход е причинил смъртта на пешеходеца Л. К. Ш..

По отношение на товарния автомобил била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Починалият Л. Ш. имал сплотено и задружно семейство, като със ** Е., ** Й. и К. и своя *** – Г. /ищци в производството/ изградили общ, изпълнен с много радост, работа и щастие споделен живот. *** на Л. със ** му Е. бил сключен през ***. и продължил повече от ***, отгледали ** с обич и грижа.

Починалият и *** живеели в обща къща допреди **, а след това живеели в 1 съседни къщи, изградени в общ парцел в *** без огради. Братята били неразделни. През ** ** създали *** до ** и цялото семейство било ангажирано с дейността на **. За зареждането на ** ** отивали до складова база в локалното платно, успоредно на републиканския път, където именно станало произшествието, при което Л. Ш. бил прегазен.

Преждевременната смърт на Л. сринала семейството. Децата и ** му били неутешими. Съпругата станала затворена, нервна и потистната.

Оцелелият брат рухнал, спрял да се занимава с общия им бизнес и имал нужда от медикаменти. С позоваване на ТР № 1/2016 год. от 21.06.2018 год. ищцовата страна обосновава довод, че братът на починалия притежава активна материално-правна легитимация да получи обезщетение за търпените неимуществени вреди от смъртта на *** предвид изключителния характер на тяхната връзка.

** и ** на починалия отправили писмена молба-претенция до застрахователното дружеството за изплащане на обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди, получено на 09.09.2021 год., а ищецът Г. Ш. отправил писмена претенция на 20.03.2023 год., но до момента на подаването на исковата молба застрахователят не е определил и изплатил такива.

Предвид изложените обстоятелства ищците молят да бъде постановено решение, с което ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД бъде осъдено да заплати на Е.

Г. Ш., Й. Л. Т. и К. Л. Ш. застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Л. Ш., в размер на по 200 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021 год., а в полза на Г. К. Ш. обезщетение вследствие на търпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия *** в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023 год. до окончателното плащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК.

Счита иска, предявен от Г. Ш., за недопустим и настоява производството по него да бъде прекратено. Развива съображения, че не са налице особено близки отношения между ищеца и починалия, надхвърлящи нормалните отношения между братя и сестри по см. на цитираното Тълкувателно решение и Г. Ш. не е активно легитимиран да предяви иск за обезщетение. В случай, че искът бъде възприет за допустим, се настоява да бъде изцяло отхвърлен.

По отношение на исковете на първите трима ищци, ответникът счита, че същите са допустими, но неоснователни.

Не се изразява становище по твърдението за наличие на застрахователно правоотношение досежно гражданската отговорност на водача на товарния 2 автомобил – нито се оспорва, нито се признава изрично. В първото по делото съдебно заседание на ответника ще бъде зададен въпрос в тази насока по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК.

Признава се, че въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд по делото следва да се приеме за установено на основание чл. 300 ГПК настъпването на произшествие на 14.07.2021 год., вината на водача на товарния автомобил, участвал в пътния инцидент и противоправността на неговото деяние. Ответникът счита, че след анализ на поведението на пострадалия се налагал извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал. 2 ГПК. В момента на сблъсъка пострадалият се намирал на платното за движение /локалното платно/, движел се е с лице към товарния автомобил, който при движение на заден ход издавал звуков сигнал, и е възприел движението му на заден ход. Така, движението на пешеходеца на платното за движение зад приближаващ се към него автомобил било в момент, в който това не било безопасно за Ш.. С поведението си починалият нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, чл. 107, 113, ал.

1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 ЗДвП.

Прави възражение и по чл. 52 ЗЗД, а именно, че претендираните от ищците размери на обезщетения за неимуществени вреди не са съобразени с нормата на чл. 52 ЗЗД и критерия за справедливост. При определянето на размера на обезщетенията, претендирани от децата на починалия, следвало да се отчете, че към момента на смъртта те са били на възраст съответно 44 и 42 години, поради което тежкото събитие не се е отразило толкова драстично на живота и психиката им.

Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират се сторените по делото разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В допълнителната искова молба ищецът Г. Ш. оспорва възражението за недопустимост на предявения от него иск.

Ищците считат за неоснователни възраженията за съпричиняване – управляваният от виновния водач товарен автомобил се е движел на заден ход и той сам се е поставил в невъзможност да наблюдава пътя, по който се движи.

Оспорват се възраженията срещу размера на исковите претенции на децата на починалия с доводи, основани на тяхната възраст и на съждения, че поради нея са изпитвали по-малки болки и страдания.

В допълнителния отговор се поддържат всички изразени в първоначалния отговор доводи, възражения и искания.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното 3 искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на починалия е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за случайния характер на деянието на водача на товарния автомобил – по чл. 15 НК.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От представения от ищците препис от решение на ВКС № 199/29.04.2025 год. и от изисканото в цялост и приложено по настоящото дело НОХД № 479/2024 год. по описа на ОС - Пловдив се установява, че с влязла в сила присъда на наказателния съд Д. Н. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2021 г. в землището на гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко“ модел ** с рег. № *****, е нарушил правилата за движение: чл. 40 ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е освободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл. 40 ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил смърт на Л. К. Ш., ЕГН ********** престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК е осъден на наказание по НК. Присъдата е влязла в законна сила на 29.04.2025 год., преди образуването на настоящото дело.

Въз основа на влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК, с доклада по делото съдът е приел за установено по делото и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелството, че Д. Л., при управление на посоченото превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата и противоправно и виновно е причинил смъртта на Л.

Ш.. Така, виновното и противоправно поведение на Л. и причинноследствената връзка между деянието на Л. и смъртта на Ш. не подлежат на доказване, респ. не подлежат на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.

4

Обективните предели на влязлата в сила присъда не обхващат поведението на починалия при произшествието. Своевременно въведеното от ответника в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на Л. Ш. е допустимо, доколкото то не е разрешено с влязлата в сила присъда, чийто предмет се изчерпва с поведението на подсъдимия. Ето защо възражението за съпричиняване е включено в предмета на спора и предмета на доказване.

Във връзка с поведението на починалия при произшествието и обстоятелството дали същият е допринесъл с действията си за собственото си увреждане по делото е разпитан като свидетел виновният водач Д. Л. – очевидец на произшествието; изготвена е и авто-техническа експертиза.

Св. Л. помни участието си в пътен инцидент на 14.07.2021 год. като водач на товарен автомобил /“камионче“/. Трябвало да натовари палети в складова база. Вътрешният път към склада бил препречен от друг спрял камион, което наложило да предприеме действия по движение на заден ход, за да влезе през друг вход. Преди започване на маневрата казал на мотокарист да наблюдава движението му и последният се съгласил. Товарният автомобил нямал камера за задно виждане, назад управлявал с помощта на страничните огледала; нямало прозрачно стъкло, през което да вижда назад; автомобилът представлявал фургон с брезент, отзад с непрозрачен борд. Товарният автомобил имал силна звукова сигнализация при движение на заден ход, като свидетелят мисли /без да е сигурен/, че има и светлинна сигнализация при движение на заден ход. Водачът твърди, че е гледал в огледалата, карал близо до оградата, тъй като от дясната страна на пътното платно имало спрели автомобили. Изведнъж нещо изтупкало, вдигнал глава и видял, че мотокаристът го няма. Слязъл от автомобила и видял, че „белята беше станала“. Наблюдавал постоянно какво се вижда през цялото време, а не видял пострадалия да се движи, нямал представа откъде е дошъл.

В изисканото наказателно производство са приложени записи от охранителни камери, които са заснели периода преди и в момента на удара. Те са ценен източник на информация за произшествието.

Налице са данни в досъдебното производство, че след произшествието товарният автомобил е бил задържан на служебен паркинг на КАТ и е върнат на собственика повече от година по-късно, въз основа на постановление на ОП – Пловдив от 20.10.2022 год. Приложен е протокол за оглед на веществени доказателства от 30.09.2022 год., направен преди връщането на автомобила на собственика, установяващ, че при огледа на т.а. „Ивеко“, при стартиране на двигателя на автомобила и включване на задна предавка, стартира високочестотен звуков сигнал през секунда; звуковият сигнал е от сирена пищялка, която е извън кабината и се чува ясно и силно при запален двигател.

5

При потегляне на заден ход сигналът продължава докато автомобилът е в движение и спира при изключването на задната предавка. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице – разследващ полицай в кръга на правомощията му и установява надлежно работеща звукова сигнализация при движение на заден ход към датата на огледа.