Решение № 1222 от 12.10.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 407/2026
- Вид
- Решение № 1222
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- §2, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1222 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100407 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. И. Х., чрез адв. А.
Д. – САК, срещу „Максо България“ АД - град София искова молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит XTRA № *** от *** година, съгласно който общият размер на предоставения кредит е 7 096.06 лева, от които 5 500.00 лева – размер на кредита и 1 590.06 лева – размер на застрахователна премия, за срок от 36 месеца при месечни погасителни вноски в размер на 349.43 лева, като посочения в договора ГПР е в размер на 51.11% и фиксиран лихвен процент – 42%. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на договор за кредит, но в случаите, когато кредитополучателят е избрал да сключи договор за застраховка или да се присъедини към групов застрахователен договор, частта от средствата от главницата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава своето изрично съгласие с подписването на договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочва, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии, ако са 1 задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, а в случая по делото това не е сторено. Освен това застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, където би следвало да бъде включена и по този начин се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 1 590.06 лева и на практика се увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му размер от 68.2 % се определя съобразно главницата по договора и съответно ГПР остава под нормативно уредения максимум към датата на сключване на договора от 65.20 % защото разходите по заплащане на застрахователната премия не се включват в него. На следващо място посочва, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, тъй като не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Твърди, че в процесния договор е нарушено това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че е налице нарушение на изискванията и на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като нито в договора, нито ОУ има посочен лихвен процент на ден. На следващо място, в условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 1, във вр. чл. 4, ал. 2 от договора, във вр. с т. 1 от Приложение № 1 към процесният договор, във вр. с ОУ за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Максо България“ АД, уреждащи дължимата застрахователна премия и на клаузите на чл. 9 от Договора, във вр. чл. 5 от Приложение с № 1 към процесният договор уреждащи дължимата възнаградителна лихва по кредита. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен на основание чл.
22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения между страните Договор за потребителски кредит XTRA № *** от *** година, а в условията на евентуалност – да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 1, във вр. чл. 4, ал. 2 от договора, във вр. с т. 1 от Приложение № 1 към процесният договор, във вр. с ОУ за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Максо България“ АД, и на чл. 9 от договора, във вр. чл. 5 от Приложение с № 1 към процесният договор. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружеството не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за потребителски кредит XTRA № *** от *** година, но оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Посочва, че единственият разход, който е включен в ГПР е възнаградителната лихва, поради което неоснователно е твърдението за неправилно посочване на ГПР. Навежда доводи, че възражението за неспазване на размера на шрифта се отнася за документ, който не е част от договора за кредит. Твърди, че ГЛП 2 на законната лихва за забава към датата на сключване на договора е 13.63%, като размерът му по кредита е 51.11%, което не надвишава петкратния размер на законната лихва за забава в процесния период 68.15 %. По отношение на договорната възнаградителна лихва посочва, че в българското законодателство не е нормативно определен максимален размер на допустимата за договаряне такава, като счита за неоснователно твърдението за нищожност на клаузата за договорна възнаградителна лихва. Посочва, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на процесния договор за кредит, като последният е могъл да бъде отпуснат на кредитополучателя и без сключването на застрахователен договор.
Навежда доводи, че дори да се приеме, че застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР, то това не е основание договорът за кредит да бъде обявен за нищожен в цялост. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените по делото заверени копия на Договор за потребителски кредит XTRA № *** от *** година, ведно с приложение № 1 и ОУ към него, Стандартен европейки формуляр от *** година / 23-гръб - 47/, безспорно се установява, че на *** година между Б. И. Х., в качеството му на кредитополучател, и „Максо България“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за потребителски XTRA № ***, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 7 090.06 лева, от която сумата в размер на 5 500.00 лева – размер на кредита и сумата в размер на 1 590.00 лева – размер на застрахователна премия. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 36 месеца, чрез месечни вноски в размер на 349.43 евро, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 42.00 % и ГПР в размер на 51.11 % или ищецът се за задължил да върне общо сумата в размер на 12 579.48 лева. Между страните не е спорно и че сумата по кредита в размер на 5 500.00 лева е усвоена от ищеца.
Видно от договора в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че кредитополучателят потвърждава, че преди подписване договора сам е избрал доброволно да ползва заявения кредит с пакет Total, подробно описан в сайта и в тарифата, което обстоятелство е декларирано в попълненото и подадено от кредитополучателя заявление. В ал. 2 на чл. 4 от договора пък е предвидено, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на договор за кредит, но в случаите, когато кредитополучателят е избрал да сключи договор за застраховка или да се присъедини към групов застрахователен договор, частта от средствата от главницата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия, се превежда 3 от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя, за кредитополучателят дава своето изрично съгласие с подписването на договора. което
По делото са представени и заверени копия на Декларация – съгласие за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“ на клиентите на „Максо България“ АД, съгласно групов договор № ***, ведно с ОУ на ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД и с Уведомление за поверителност; Застрахователен сертификат № *** от *** година, ведно с информация, относно застрахователя и продукта /л. 47-гръб - 66/, както и Справки за застрахователна премия /л. 13 и 166/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.
168-197 се установява, че от симулираната заявка за кредит в системата на https://xtra.be е видно, че кредитоискателят има възможност да заяви кредит без сключване на застраховка и отпускането на кредита не е поставено в условия спрямо избора на допълнителна услуга, в това число сключване на договор за застраховка. В проведеното на *** година съдебно заседание вещото лице допълва, че подаването на заявление не е обвързано със сключването на застраховка, но самото отпускане зависи от агента, който разглежда документите. Посочва, че след като се мине по целия процес, след това всички събрани документи и данни отиват при агент, който да вземе решение, да реши дали има нужда от застраховка с кредита. Заявява, че няма възможност да извърши проверка назад във времето какви са били условията, а това което е описал в заключението е към датата на изследването. Самата система на „Максо България“ АД през определено време извършва ,,ъпдейти“, като е възможно самото дружество да представи справка назад във времето какви ,,ъпдейти“ са правени и с тях какви параметри са променени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че между Б. И. Х. и „Максо България“ АД е сключен Договор за потребителски кредит XTRA № *** от *** година, по силата на който дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 7 090.06 лева, от която сумата в размер на 5 500.00 лева – размер на кредита и сумата в размер на 1 590.00 лева – размер на застрахователна премия, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 36 месечни вноски общо в размер на 12 579.48 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, съответно - сключеният между страните по 4 делото договор е именно такъв. ЗПК поставя редица изисквания за валидност на договора за потребителски кредит. Последният е формален, като предвидената форма за действителност /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ е писмена форма на хартиен или друг траен носител. Същият следва да е изготвен на разбираем език и следва да има задължителното съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК. Ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и на ал. 2, и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК, то той е недействителен. Ето защо, част от задължителните елементи, чиято липса води до нищожност на договора, е годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по него за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка следва да бъде съобразено и даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно което това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.