Решение № 1435 от 27.12.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град

Добрич, 27.12.2019 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Диана Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1401 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“, №46, ет. 2 с ЕИК *********, представлявано от ....Владимир Демиров, чрез упълномощения адвокат К. Р.

- ВАК, с която срещу „***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Карапелит, обл. Добрич, представлявано от изп. директор Мертгюн Кенан Йълмаз, е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл.361 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 117,35 лева – неплатена цена по фактура №23581/09.10.2018г., представляваща „такса задържане” , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /18.04.2019г./ до окончателното погасяване. Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за превоз на товари /олио/, с направление с. Карапелит – Пристанище Запад - Пирея. Ищецът следвало да осигури превозни средства и контейнери за товаренето на произведено от ответника олио. Ответникът поискал и съответно ищецът осигурил на 13.09.2018г. три броя товарни автомобили и контейнери. По независещи от „***“ ЕООД обстоятелства, единият от контейнерите №CCLU7111203, вместо на 13.09.2018г., бил натоварен на следващия ден – 14.09.2018г. Ищцовото дружество фактурирало допълнителни разходи за престой в размер на 50 евро без ДДС и издало процесната фактура. Страните били в трайни търговски отношения и ответното дружество било наясно с фиксираните цени на „***“ ЕООД, дължими за престой на заявен товарен атомобил и контейнер. По принцип дължимата такса била 75 евро без ДДС, но с оглед добрите и трайни търговски отношения между страните, същата била намалена до размера на претендираната сума. В деня на задържането ответното дружество било уведомено за начислената допълнителна такса. Всички разходи по превоза на товари на 13.09.2019г. били заплатени от „***” АД, освен процесната фактура. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задължението си, падежът на което е настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователността на предявения иск.

Ответникът отрича съществуването на облигационно отношение с твърдяното в исковата молба съдържание. Действително на 14.09.2018г. в склада на „***” АД в с. Карапелит е натоварено рафинирано слънчогледово олио в 2688 бр. пластмасови бутилки по 10 л. – 25860 квг., 28 бр. /палета/ в контейнер CCLU7111203, което било видно и от митническа декларация, обр. T2L №15BGOO2009G000373, в която декларация обаче като изпращач на стоката е посочено дружеството “*** груп – импорт експорт” ЕООД и получател гръцкото дружество „THEIKES GEYSEIS”. В колона 44 на тази декларация на ред първи бил описан и номерът на фактурата за продажба на въпросната стока, а именно № **********/14.09.2018г. Видно от фактура № **********/14.09.2018г., *** ***” ЕООД с ДДС№ BG201276861 продава на “THEIKES GEYSEIS” Е.Е с ДДС № EL800877440 слънчогледово олио в 2688 бр. пластмасови бутилки по 10 литра при условия на доставка „EXW (франко завода) - 9390 Карапелит, България”. Във фактурата са посочени и транспортните условия: с контейнер № CCLU7111203, дата на натоварване 14.09.2018г. и дестилация пристанище Пирея, Гърция, които атрибути били абсолютно изискуеми съгласно Международните правила за тълкуване на търговските тьрмини (Инкотермс), тъй като чрез тях се определя кой и за какво носи отговорност при международни транзакции на стоки.

Съгласно тези правила, Купувачът трябва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от предприятието (склад, указаното място) на продавача до местоназначението им.

Ако страните пожелаят продавачът да поеме задължението по натоварването на стоките за изпращане/екепедиция и да поеме всички разходи и рискове за такова товарене, това трябва ясно да е уговорено със съответното допълнение към договора за покупко-продажба и съответно да е посочено във фактурата за износ.

Видно от износна фактура № **********/14.09.2018г. и митническа декларация обр.

T2L № 15BG002009G000373/14.09.2018r. такава допълнителна уговорка няма, а още по-малко такава уговорка може да ангажира отговорността на „***” АД, който въобще не фигурира в тази сделка. Описаната по-горе стока, а именно бутилирано в 10 литрови бутилки олио, е продадена на „*** ***” ЕООД от „***” АД, и стоката е изнесена директно от склада на ,***” АД за получателя: гръцката фирма “THEIKES GEYSEIS” Е.Е, но „***” АД не се явява страна в търговските отношения между „*** ***” ЕООД и “THEIKES GEYSEIS” Е.Е, съответно няма никакви ангажименти по заплащане на каквито и да било разноски по натоварване, транспортиране, спедиция, митнически и др.такси и разходи, а още по-малко по заплащане на „такса задържане CCLU7111203” на стойност 117,35 лв. по товарителница COEU9001974340 за морски превоз на олио от Карапелит до Пирея, както се претендира с исковата молба на „***” ЕООД.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

В срока в чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е подал насрещна искова молба, с която предявява насрещен иск „***“ ЕООД 2 да бъде осъден му заплати сумата 117,35 лева – платена на 07.06.2019г. по погрешка цена по фактура №23581/09.10.2018г.

Насрещната искова молба се основава на следните обстоятелства: На 07.06.2019 г. след получаване в счетоводството на „***” АД на исковата молба счетоводителката, отговаряща за електронното банкиране в „***” АД, решава, че незабавно следва да нареди по сметка на „***” ЕООД претендираната в исковата молба сума в размер на 117,35 лв. и я превежда по банков път. Ищецът счита, че тази сума неоснователно е заплатена и съответно получена от ответника по насрещния иск „***” ЕООД. С писмо от 11.06.2019 г. Г.В., търговски директор на „***” АД, изисква от ....на „***” ЕООД връщане на неоснователно заплатената сума.

Ответникът по насрещния иск оспорва насрещната искова претенция като неоснователна. Счита, че няма как да бъде реализирано плащане по неосчетоводена фактура. С факта на плащнето насрещната страна е признала задължението си по процесната фактура. Още на 13.09.2018г. „***” АД е уведомено за начислената такса престой, дължима съобразно твърдена ценова листа на „***” ЕООД. Всички разходи по транспорта и натоварването на стоката следва да се възложат в тежест на продавача „***” АД. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.

В съдебно заседание „***” ЕООД, чрез процесулаен представител, поддържа исковата молба, моли за отхвърляне на насрещния иск. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки, в които развива следните съображения: кореспонденцията и заявката за процесния транспорт с подадена именно от „***” АД; тъговският директор на „***” АД е заявил нужните контейнери, респективно е детайлизирал техния брой и датите на които да бъдат в производствената база на търговското дружество, което е поело ангажимент и за товаренето на стоката; спецификата на товаренето е била известна на насрещната страна и именно поради тази причина е била подадена първоначална заявка за по 3 броя контейнери за 3 последователни дни; в съдебно заседание свидетелят на „***” АД е потвърдил причината за задържането на процесния контейнер, а именно спецификата на товаренето и невъзможност да бъде натоварен третия контейнер на дата 13.09.2018 година; ***“ АД е заявило и организирало товаренето и доставката на товара и следва да носи отговорност за причиненото задържане на контейнера, обективирано в процесната фактура; налице е електронно съобщение, изпратено по електронната поща на ищцовото дружество, с което се потвърждава знанието за реализираното задържане, респективно се водят преговори за цената на „такса задържане“.

В съдебно заседание „***” АД, чрез процесулаен представител, поддържа насрещната исковата молба, моли за отхвърляне на главния иск. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки, в които развива следните съображения: твърдението па ищеца по главния иск, че „***” АД му е възложило с устен договор да превози стока от с.

Карапелит до Пирея са останали недоказани по делото; самият ....на ищцовото дружество в писмо от 11.06.2019 г. сам признава, че между страните няма устен договор и с това изцяло оборва наличието на облигационноправна връзка между същите; от свидетелските показания на св. А. по делото се потвържава, че по ел.поща в „***” ЕООД са получили от гръцката фирма (‘THEIKES GEYSEIS” Е.Е) заявка за 9 контейнера за дати 13. 14 и 15 септември 2018 г., с които да се превози стока от с. Карапелит и им е било възложено да се свържат с ***; посоченото писмо не е представено от ищеца в процеса, защото именно от него би могъл да се направи обоснован извод кой е възложител на превоза, с кого ищецът е сключил договор за превоз и/или спедиция и кой му дължи заплащане на превозни, спедиторски услуги, в т.ч. и разходи за забава или такса задържане; в исковата си молба ищецът твърди, че всички транспортни и спедиторски разходи са заплатени, но умишлено премълчава от кого са заплатени тези услуги, тъй като те не са му заплатени от „***” АД; вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението си е посочило, че от ищеца не му е предоставен първичният счетоводен документ (фактура), удостоверяващ кое е дружеството, задължено да заплати разходите на същия по организирания превоз; от отговора на въпроса кой е заплатил на ищеца транспорта и спедицията би станало ясно кой е възложил тези услуги на ищеца и съответно кой му дължи и всички разходи за тяхното извършване, в т.ч. разходите за престой на контейнер CCLL7111203; от представената от ищеца Заявка за превоз - износ - ЕХР180875 е видно, че никъде в нея не фигурира името на „***”АД, като това е документ, едностранно изготвен от ищеца или от наетия от него превозвач „Юнимастьрс Лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД, и ако „***” АД бе възложител на този превоз, то „***” АД следваше да бъде посочено като товарач, респ. в графа „забележка” като изпращач; представената от ищеца товарителница 0004609 от 14.09.2018 г. е за обществен автомобилен превоз в страната и видно от нея като изпращач на описаната в нея стока (олио с тегло 25800 кг, 1 бр.контейнер CCLU7111203) е посочен „*** ***” ЕООД, а не „***” АД; съгласно Международните правила за тълкуване на търговските термини (Инкотермс), всички задължения, рискове и разходи, свързани с изпращането на стоки от продавача на купувача при условия на доставка „EXW” ("Франко завода") са за сметка на купувача; ангажиментът по товаренето и респ. по заплащането на разходите по товарене, в т.ч. „такса задържане”, не е на *** АД, а на гръцката фирма купувач, която дори не е клиент на „***’* АД, а на „*** ГРУП- ИМПОРТ ЕКСПОРТ' ЕООД; обстоятелството, че ищецът е уведомил „***” АД, в деня на задържането, че ще се дължи „такса задържане” в размер на 75 евро без ДДС за ден, не прави вземането на ищеца изискуемо и ликвидно, а още по-малко дължимо от „***” АД; коментарът на една цена не означава задължително съгласие с нея.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл.361 от ТЗ.

В тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да докаже наличието на валидна облигационно правна връзка между страните и изправността си. Договорът за превоз по правило е двустранен, възмезден и в случая на автомобилен превоз - реален, т. е. предаването на товара е елемент от фактическия състав на същия. В тежест на ищеца е и установяването на реализирания престой по вина на ответното дружество.