Определение № 105 от 14.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500226 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Мирослав Михайлов, АК-Пловдив, в качеството му на процесуален представител на ищцата П. М., против определение № 7766 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4408/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 2614/06.12.2024 г. по гр.д.№ 4408/2024 г. по описа на БРС в частта за разноските.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като същото се счита за неправилно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел за приложими установените размери в НЗПП и е определил възнаграждение в найниския предвиден размер от 100 лв., вместо 360 с ДДС, като се сочи, че тези размери не съответстват на действителната икономическа обстановка в страната и са унизителни за висококвалифицираните юристи, както и на извършените по делото процесуални действия от адвоката. В тази връзка, в жалбата са изложени съображения и е цитирана съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да осъди всеки от двамата ответници да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД, подаден чрез юрк.Александрина Иванова, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се изразява съгласие с 1 изводите на районния съд. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от БРС определение да бъде потвърдено.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Ай тръст“ ЕООД, не се взема становище по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 4808/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на П. Г. М., с която са предявени кумулативно съединени искове против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД – за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 200 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2731371/23.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „Айтръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 697.45 лв. (съобразно намаляване на първоначално заявената претенция от 1000 лв. по реда на чл.214 ГПК), представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Към исковата молба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че е уговорено безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА – за оказване помощ на материално затруднено лице.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от всеки един от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, в които са изложени съображения за неоснователност на предявените искове против тях. Представили са писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание на 06.11.2024 г. страните и техните процесуални представители не са се явили, не се е явил и адв.Михайлов, като междувременно на 15.10.2024 г. същият е депозирал писмено становище, в което е изложил съображения по същество на спора и е направил искане за присъждане на разноски по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК – заплатена такса от 100 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за първия иск от 480 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за втория иск от 480 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение № 2614/06.12.2024 г. БРС е уважил 2 предявените искове и по отношение на разноските е осъдил всеки един от ответниците да заплати на адв.Михайлов адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ в размер на по 120 лв. с ДДС.

В срока за обжалване на решението с молба по чл.248 ГПК адв.Михайлов е поискал от районния съд да измени същото в частта му за разноските, като осъди всеки един от ответниците да му заплати на основание чл.38, ал.1 ЗА адвокатско възнаграждение от по 480 лв. с ДДС.

С обжалваното определение № 7766/30.12.2024 г. БРС е приел молбата на адв.Михайлов по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. След като е преценил обстоятелствата по делото, имащи значение за определяне размера на възнаграждението, както и практиката на ВКС и на СЕС, съдът е приел, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Михайлов съгласно чл.36, ал.2 ЗА, вр. чл.25, ал.1 НЗПП възлиза общо на 240 лв., от които по 120 лв. с ДДС за всеки иск.

Бургаският окръжен съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, като споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, в т.ч. фактическата и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания и др., като в своята преценка съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в списъка по чл.80 ГПК, тъй като в този случай не е налице договорено адвокатско възнаграждение, изплатено от страната, а се касае за оказване на безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА. В тази връзка, настоящият състав съобрази, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило за присъждане на възнаграждение в определения размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега – Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа) не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22, че определените в наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка, въззивният съд намира за правилна преценката на БРС, че в случаите на чл.38, ал.2 ЗА като ориентир могат да послужат определените в НЗПП размери на възнаграждение на адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, тъй като правната помощ по реда на ЗПрП и тази по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА имат социална функция и се отнасят до защита на обществения интерес чрез гарантиране на достъпа 3 на гражданите до правосъдие. Този извод се налага и предвид обстоятелството, че и в двете хипотези безплатното предоставяне на адвокатски услуги произтича от необходимостта да се осигури на материално затрудненото лице възможност да бъде представлявано от адвокат в образуваното от/против него гражданско производство, поради което следва, че заплащането на адвокатския труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

В случая, с оглед преценката на обстоятелствата, имащи значение към определяне размера на възнаграждението – ниска фактическа и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, обемът на осъщественото процесуално представителство от адв.Михайлов, приключване на производството в едно съдебно заседание, в което страните не са се явили и не са събирани доказателства, липсата на разрешаване процесуални въпроси, като предметът на делото касае правен спор, по който има обилна съдебна практика на ВКС и на СЕС, въззивният съд намира, че БРС правилно е определил следващото се на адв.Михайлов възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на по 120 лв. с ДДС за всеки един от предявените искове.

С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7766 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д.

№ 4408/2024 г. по описа на РС-Бургас.

Определението не подлежи на обжалване (чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4