Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 02.06.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 297/2025
Вид
Решение № 138
Подписан
02.06.2025
В сила
02.06.2025
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.282, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.282, ал.2 или ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.282, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432, ал.1 т.4 предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.443 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 83 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Шумен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20253600500297 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 14471/22.04.2025 г. от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК, против постановление от 07.04.2025 г. по изп.д № 2024....0400849 по описа на ЧСИ с рег. № .... с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В.В. е отказал да намали размера на таксите, начислени по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 35912,95лв. на 35278,32лв. Жалбоподателят счита отка за на ЧСИ за незаконосъобразен, доколкото не били взети предвид съображенията му изложени във възражение № 12140/04.04.2025 г. Сочи, че незаконосъобразно била изчислена таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. С оглед нормата на чл. 83 от ЗЧСИ, счита, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислявала само върху сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист – именно това бил материалният интерес по изпълнителното дело. Намира, че в размера на паричното вземане не следвало да се включват таксите и разноските по самото изпълнително дело, както и размера на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика по приложението на чл. 26 от Тарифата. Видно от удостоверение от 02.04.2025 г. главницата била в размер на 722516,16лв., законната лихва в размер на 505446,25лв. за периода 10.01.2019 г. – 01.04.2025 г. и неолихвяеми вземения – в размер на 57801,24лв. – или общо материалният интерес възлизал на 1285763,65лв. Счита, че разликата в материалния интерес по сметките на ЧСИ се дължал на обстоятелството, че към неговия размер неправилно били добавени и разноските по изпълнителното дело, които били 26442,82лв. Изчислена върху материален интерес от 1285763,65лв., съобразно ТТР към ЗЧСИ таксата по т. 26 възлизала 1 на 28935,27лв. или 34722,32лв. с ДДС. Счита, че дължимите такси следвало да бъдат намалени до размер от 35278,32лв.

Предвид изложеното, моли съдът да намали определените такси, начислени по ТТР към ЗЧСИ от 35912,95 лв. на 35278,32лв.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК, взискателят „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, не е депозирал становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното постановление от 07.04.2025 г. по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които счита жалбата за неоснователна.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 14800/24.04.2025 г., от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК, против постановление от 04.04.2025 г. по изп.д № 2024....0400849 по описа на ЧСИ с рег. № .... с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В.В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя засега. Със същата частна жалба се атакува и постановлението от 07.04.2025г., с аналогични на предходната жалба мотиви. Досежно отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид възраженията му. Възнаграждението следвало да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г. а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В случая не се наблюдавали усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не били прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителното дело било образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 120/07.08.2024г., издадена въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение № 153/26.05.2024г. по в.т.д.№ 494/2023 г. на ВнАС, с което е осъден жалбоподателя да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия сумата общо от 780317,40лв.. Излага, че по банковата сметка на ВКС било внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 780317,40лв. съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция било постановено определение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с което горепосоченото изпълнително производство било спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранцията била предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежала на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото пред ВКС същата подлежала на освобождаване в полза на кредитора. С оглед и зложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя.

Освен първоначалната молба с която бил сезиран съдебният изпълнител процесуалния представител на взискателя не извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение било условие за редовност на молбата и не повишавало фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явявала действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлявала действие за процесуално 2 представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Подадената молба за възобновяване на спряното изпълнително дело също не представлявала действие по осъществяване защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, тъй като в тази хипотеза спряното изпълнително производство подлежало на възобновяване ex lege.

Доколкото възнаграждението включвало и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания без такива в действителност да са били извършвани счита, че същото следва да се намали до 200 лв.

Излага се още, че длъжникът е погасил задълженията си по делото в срока за доброволно изпълнение. Моли съдът да отмени постановлението като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е.Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата, против постановлението от 07.04.2025 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщението до длъжника е изпратено по ел. поща, съответно потвърдено получаването му на 08.04.2025 г., а жалбата е подадена на 22.04.2025г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Жалбата, против постановлението от 04.04.2025 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщението до длъжника е изпратено по ел. поща на 23.04.2025 г., а жалбата е подадена на 24.04.2025г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбите и за основателни, поради следното:

Приложеното изп.д. № 2024....0400849 по описа на ЧСИ с рег. № .... е образувано на 19.08.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. В.А. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 120/07.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д.№ 494/2023 г. по описа на ВнАС, с което е потвърдено решение по т.д.

3/2019г. на ШОС, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № .... със седалище и адрес на управление: ..... 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С. сумата от 780 317.40 лв., от които главница в общ размер на 722 516.16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2016 г.10.12.2016 г. 12 месечни вноски, съставляващи част от дължимото възнаграждение от 3

6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода 10.01.2016 г. – 10.12.2016 г., 12 месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2016 г. – 10.12.2016 г. 12 месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. Връчил е ПДИ на длъжника 21.08.2024г. С молба на длъжника от същата дата – 21.08.2024 г. последният е заявил искане изпълнението да бъде спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК. Към молбата прилага препис от определението № 2288/20.08.2024 г. по ч.т.д. № 1796/2024 г. на ВКС, с което се спира изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на настоящото изпълнително дело. Аналогична молба за спиране е постъпила и от взискателя на 22.08.2025г..

На 21.08.2024г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК, като е изпратил съобщение до взискателя и длъжника.

На 24.02.2025г. е постъпила молба от длъжника, в която излага, че определението на ВКС за спиране е постановено след внасяне на гаранция в размер на 780317,40лв. от страна на „В и К - Шумен“ ООД и с оглед функциите на обезпечението и внесената гаранция на основание чл.282, ал.2 ГПК и чл.443 ГПК моли изпълнението да бъде насочено към внесената сума по банковата сметка на ВКС, след евентуално възобновяване на делото. В случай, че взискателят има необезпечено вземане моли да бъде наложен запор по банковата сметка на „В и К“ ООД в „Тексим банк“ АД.

На 10.03.2025 г. е постъпила молба от взискателя, с искане за събиране на разноски по изпълнението в размер на 26442,82лв. – адвокатско възнаграждение. Прилагат фактура от 28.02.2025г., с вписано описание на услугата възнаграждение за юридически услуги по настоящото изп.дело и потвърждение за банков превод от 10.03.2025 г. за сума от 13520 евро, равняваща се на 26442,82лв.

На 10.03.2025г. с постановление са приети разн о с к и за възнаграждение за юридически услуги и представителство по изпълнителното дело в размер на 26442,82лв..

С вх.№ 10507/24.03.2025 г. е постъпило писмено възражение от длъжника, с искане на 4 основание чл.78, ал.5 ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до 200лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа само за образуване на изпълнително дело.

На 02.04.2025г. ЧСИ е постановил възобновяване на делото по молба на взискателя с приложено към нея определение № 1009/28.03.2025г. по т.д. № 2034/2024 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 153/26.05.2024 г. по в.т.д.