Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 553 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 827/2022
Вид
Решение № 553
Подписан
21.08.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.65 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Търговски закон
  • чл.286, ал.1 · Търговски закон
  • чл.608, ал.1 · Търговски закон
  • чл.613 · Търговски закон
  • чл.621 · Търговски закон
  • чл.625 · Търговски закон
  • чл. 631 · Търговски закон
  • чл.742, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000827 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №276539/23.03.2022година от ЕТ „ЗИП-97-Ц. И.“ срещу решение №260053/19.01.2022 година, постановено по т.д./н/ №1399 година по описа за 2019 година на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, с което е отхвърлена молба от ЕТ „ЗИП-97 - Ц. И.“ за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Еко енерджи Груп“ ООД и е осъдена да заплати разноски в размер на 5550 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.621 ТЗ.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил искането за допускане на допълнителни задачи на вещото лице по назначената СИЕ и по този начин не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка относно обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника, поради което логично е допуснал грешки при правните си изводи, което се е отразило и е оказало влияние за правилността, обективността и законосъобразността на постановеното решение. Твърди, че длъжникът е отдал под наем дълготрайните си материални активи – ВЕЦ „Гурково - 4“ на 1

„Петрос ойл груп“ ООД, което води до невъзможност да погасява задълженията си, както и, че след 2019 година е налице очевидно влошаване на финансовото състояние на дружеството. Налице са редица дела срещу дружеството, а видно от ГФО за 2017 година и 2018 година дружеството е приключило със загуба, а видно от вписванията в търговският регистър е, че са вписани три залога на търговско предприятие в полза на Уникредит Булбанк. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което молбата бъде уважена и се открие производство по несъстоятелност.

Въззиваемата страна „Еко енерджи груп“ ООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

По материалноправната легитимация на молителя излага, че не оспорва сключването на нотариално завереното споразумение от 28.08.2017 година и предоставянето в заем на сумата от 126 000 лева. При съвкупна преценка на доказателствата се установява, че голяма част от заема е върната на кредитора, като ежемесечно „Енерго-про продажби“ АД е е превеждасло 25% от дължимото месечно възнаграждение по договора за доставка и продажба на електрическа енергия, в резултат, на което е погасена сумата до размера от 106772,48 лева, като остатъкът е 19227,52 лева, но причина за неплащането са влошените отношения. Договорът за заем не е абсолютна търговска сделка като споразумението е сключено за погасяване на публични задължения на трето за спора лице, поради което тази сума не е предоставена и използвана за търговската дейността на заемополучателя. Задълженията, които се цитират са погасени, както е и погасено задължението по гр.д.75450/2019 година на СРС, 145 състав. По другото дело гр.д.75467/2019 година вземанията са спорни и не счита, че дължи суми. Относно твърденията за наложени запори следва да се има предвид, че запорът върху дела на съдружника П. М. С. е наложен от въззивницата по повод на гр.д.69316/2019 година по описа на СРС, 123 състав. Твърди се в отговора, че е постановен отказ от иск по това дело, а преди това сумата е предмет на гр.д.66215/2019 година на СРС, 57 ми състав и гр.д.71454/2019 година на СРС, 68 състав. Запорът върху дела на съдружника Р. Ч. е наложен за обезпечаване на претенция по гр.д.32591/2020 година на СРС, 164 състав, като делото е 2 прекратено. Относно финансовото състояние на дружеството презумпцията по чл.608, ал.2 и ал.3 се явяват оборени и дружеството не се намира в състояние на неплатежоспособност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В молбата си от 18.07.2019 година молителят ЕТ „ЗИП-97 - Ц. И.“ излага, че съгласно споразумение от 29.08.2017 година е предоставил на „Еко енерджи Груп“ ООД заем на парични средства в размер на 126 000 лева в срок до 30.11.2017 година, като сумата е преведена по банков път. Сумата не е заплатена от дружеството в уговорения срок. В споразумението страните са приели, че ако сумата не бъде върната в срок до 30.11.2017 година съдружниците се задължават да приемат за съдружник П. В. П. с дял в капитала и да му прехвърлят свои дялове от капитала. В споразумението е посочено, че сумата от 126 000 лева е предоставена целево за заплащане на задължения към НАП на дружеството „Петрос Ойл“ ООД в срок до 30.11.2017 година.

Дружеството не е погасило задължението си и очевидно е в невъзможност да обслужва задълженията си, поради което е неплатежоспособно и свръхзадължено, поради което молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, респ. свръхзадължеността с всички правни последици.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който не оспорва твърдението, че е получило сумата от 126 000 лева по сключено споразумение от 28.08.2017 година, както и обстоятелството, че сумата е предоставена с цел погасяване на публичните задължения на трето за спора лице –„Петрос ойл“ ООД.

Твърди, че представеното споразумение не съставлява търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което и молителят не е активно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

Твърди, че за обезпечаване на задължението за връщане на предоставения заем е прехвърлено част от вземането към „Енерго про продажби“ АД по договор за доставка и продажба на електрическа енергия от 25.08.2010 година, като в изпълнение на тази уговорка за периода от 08.2018 година до м.03.2019 година е преведена сума в размер на 106772,48 лева, а остатъкът не е погасен поради влошаване на отношенията с кредитора и оспорване на 3 задълженията към него. Носител на правото да придобие дружествените дялове е физическото лице П. П., а не молителят, който не е кредитор.

Наличните краткотрайни активи са достатъчни да погасят остатъка от задължението към кредитора, поради което молбата следва да бъде отхвърлена.

В допълнително становище от 21.10.2019 година ищецът твърди, че уговорките в споразумението, касаещи договорът за цесия, по силата на който П. П. получава 25 процента от правото на вземане на парични суми съгласно Договор за доставка и продажба на електрическа енергия не са свързани с предоставената сума от 126 000 лева, касаят предоставен заем от П. П. на дружеството в размер на 310 000 лева. Предвид това невярно е твърдението, че чрез плащането по договора за цесия са погасени суми до размера от 19 227,52 лева. Оспорва твърдението, че сделката не е търговска, тъй като същата е сключена между търговци и е свързана с дейността им и с упражняваното занятие. Молителят ЕТ „ЗИП 97 - Ц. И.“ предоставя горива автомобилни бензини и дизелово моторно гориво на дружествата „Роко 5“ и „Петрос ойл“ ООД, които са свързани лица с ответника, тъй като съдружници са лицата Р. Ч. и П. М. С., като предоставеният заем е с цел разплащане на задълженията на „Петрос ойл“ ООД, за да не бъде обявено същото в несъстоятелност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от представеното споразумение и извлечение от разплащателна сметка /л.10/, че молителят ЕТ «ЗИП 97-Ц. И.» е предоставила заем в размер на 126 000 лева на «Еко енерджи груп» ООД, като същото се е задължило да ги върне в срок до 30.11.2017 година, като със сумата е следвало да се заплатят публичните задължения на «Петрос ойл» ООД.

Установява се, че на 30.08.2017 година «Еко енерджи груп» ООД е наредило плащане в размер на 111262,86 лева по сметка с титуляр ТД на НАП със задължено лице «Петрос ойл» ООД, а в брой сумата от 14737,14 лева.

С уведомление от «Еко енерджи груп» ООД до «Енерго про продажби» 4

АД от 24.07.2018 година за цедиране на вземането общият размер на извършените плащания възлиза на 106 772,49 лева. Лихвата за периода 30.11.2017 година – 21.10.2019 година възлиза на 24 хиляди лева.

От заключението по назначената ССЕ в първоинстанционното производство, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в счетоводството на «Еко енерджи груп» ООД получената сума от 126 000 лева е отразена като задължение в с/ка 499/6 «Други кредитори», като е отразено намаление и формиран остатък в размер на 19227,52 лева, като намалението на задължението е извършено със сумите, които са били превеждани от «Енерго про продажби» във връзка с прехвърлено вземане.

От извършената проверка на предоставените извлечения от движението по банковите сметки не е констатирано получаване на парични суми с наредител П. В. П. за периода от 2007 година до 31.12.2019 година, а в счетоводството не фигурира задължение към П. П.. От извършените проверки на подадените в НАП данъчни декларации е видно, че П. В. П. не е декларирал предоставяне на паричен заем на «Еко енерджи груп» ООД.

От допълнителното заключение по назначената ССЕ във въззивното производство, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява, че задълженията към финансови предприятия са в размер на 1004757,79 лева, от които към «Уникредит Булбанк» АД в размер на 12106,79 лева с падеж 30.12.2023 година и към «Уникредит Лизинг в размер на 992651 лева с падеж 25.07.2024 година. Важен финансов индикатор е положителният нетен оборотен капитал, като същият е в размер на 71 хил лв. и е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. Рентабилността отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Показателите на рентабилност към 31.12.2021 година и 31.12.2020 година поради отчетената печалба са с положителни стойности. От представеният актуален погасителен план по договора за лизинг е видно, че е налице задължение от 582798,99 лева главница и лихви, разпределени в 32 вноски с последна погасителна вноска 25.07.2024 година, като падежиралите вноски са заплащани коректно без забава. Коефициентът на финансова автономност на дружеството към 5

31.12.2021 година е 0,0584, към 31.12.2020 година е 0,0464, а към 31.12.2019 година е 0,0365. Коефициентът на ефективност на разходите е по-голям от едно, тъй като приходите надвишават разходите.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни материално правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл.625 ТЗ, респективно чл.742, ал.1 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност и/или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл.742, ал.1 ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.

Безспорно е, че между страните е възникнало валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което молителят е предоставил парична сума, а длъжникът «Еко енерджи груп» ООД се е задължило да я върне в срок до 30.11.2017 година. Договорът за заем е реален договор и тъй като предаването на сумата се установява от представеното споразумение следва да се приеме, че по силата на това споразумение молителят е заемодател, изпълнил задължението си за предаване на сумата. Спорен е между страните търговският характер на твърдяното правоотношение, тъй като сумата е предоставена, видно от изявленията в споразумението за заплащане на задълженията на трето лице «Петрос ойл» ООД, с цел постигане на благоприятен резултат по несъстоятелността на дружеството.