Решение № 2636 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2636 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110160049 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от В. В. Д. срещу Г. Й. Г. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата от 9 850.00 лв., представляваща главница по сключен на 15.01.2020г. договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането; сумата от 788.00 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2020г. до 15.01.2021 г.; сумата от 470.61 лв. – мораторна лихва за периода от 16.01.2021г. до 06.07.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника на 15.01.2020г. е сключен договор за заем, по силата на който ответникът, в качеството си на заемополучател е получил от ищеца, в качеството му на заемодател сума в размер на 9850 лв. Договорът бил сключен за срок от 1 година, считано от 15.01.2020 г., респективно падежът на задължението за връщане на заемната сума настъпил на 15.01.2021 г. Заемателят се задължил да върне получената в заем сума, както и да заплати договорена между страните в чл. 1.4 възнаградителна лихва в размер на 8% от заемната сума за целия срок на договора – от 15.01.2020г. до 15.01.2121г., която възлизала на сумата от 788.00 лева. Заемната сума, предмет на договора, била предадена на заемателя, което се доказвало и от сключения договор за заем, в който било изрично посочено, че има характер на разписка. Посоченото обстоятелство се установявало и от представена разписка, издадена от заемателя. Въпреки поетото задължение и настъпилият падеж за 1 изпълнението му ответникът не бил изпълнил задълженията си за връщане на процесните суми. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 42934/2021г., по описа на СРС, 34ти състав, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същи те са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, възникнало по силата на сключен договор за заем от 15.01.2020г., с параметри, посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението; 3. предаване на договорената сума на заемополучателя; 4. настъпил падеж на задължението

При анализа на предпоставките от фактическия състав на договора за заем, следва да се изложи следното: с изготвения по делото доклад /л. 23, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.

Основателно е искането за присъждане на законна лихва от 22.07.2021г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на 2 основанието и размера на вземането за възнаградителна лихва.

С изготвения по делото доклад /л. 23, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.

По отношение на иска с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

С изготвения по делото доклад /л. 23, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца, като съобразно представените списък по чл. 80 ГПК /л. 48/ и доказателства за реално заплатени разноски на същия следва да бъде присъдена сума в размер на 1945.43 лева /ДТ – 222.17 лева; адвокатско възнаграждение – 860.00 лева; депозит за особен представител – 863.26 лева/.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 522.17 лв. по гр. д. № 42934/2021г., СРС, 34 състав.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД от В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: ...... срещу Г. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: ....., че Г. Й. Г. дължи следните суми: сумата от 9 850.00 лв., представляваща главница по сключен на 15.01.2020г. договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането; сумата от 788.00 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2020г. до 15.01.2021 г.; сумата от 470.61 лв.

3

– мораторна лихва за периода от 16.01.2021г. до 06.07.2021 г.

ОСЪЖДА Г. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на В. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1945.43 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС, както и сума в общ размер на 522.17 лева – разноски по гр. д. № 42934/2021г. по описа на СРС, 34 състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4