Решение № 1084 от 13.06.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1084 гр. Пловдив,13.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1554 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Х.С. с

ЕГН ********** ***, против Решение № Ц2153-15-39 от 08.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на С. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-229 от 26.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.К., а така също и в представено писмено становище, моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на административните правила и материалните норми. Оспорва се като неправилно категоризирането на труда на жалбоподателя за периода 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г. като такъв от трета категория, като се навеждат доводи за наличие на основания за категоризиране на труда от първа категория, предвид неговия характер, мястото на полагане на труда и наличието на вредни въздействия на работната среда. Твърди се неправилно тълкуване от страна на административния орган на разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ в оспорваното решение, поради което на жалбоподателя е отказано категоризиране на труда за посочения период и като такъв от втора категория.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на органа със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се присъждане на деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответната по жалбата страна

Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. в последното заседание, както и с подробно писмено становище, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултко възнаграждение. В становището се излагат подробни съображения относно липса на основания за категоризиране труда на С., положен на длъжност „технолог“ в „Авионамс“ АД Пловдив, като такъв от първа, или втора категория, като са обсъдени длъжностите по т.6л, т.66б и т.53б от ПКТП /отм./ и е отчетено, че трудът от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г., следва да бъде зачетен от трета категория, защото не е обхванат от разпоредбите на т.6л и т.66б от ПКТП, а т.53б от ПКТП се отнася само до гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, но не и до военната такава. Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства и приетата по делото техническа експертиза.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление № 2113-15-6076/26.11.2019 г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверение УП-2, трудов договор, удостоверение от ДВИА, заповеди за усвояване на специализирана продукция и др., жалбоподателят С. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към датата на подаване на заявлението С. имал навършена възраст 58 години 01 месец и 19 дни. С уведомление от ТП на НОИ – Пловдив от 11.12.2019 г. от жалбоподателя били изискани допълнителни документи, включително и удостоверение от ДА „Архиви“, Дирекция „Военноисторически архив“, относно неговия осигурителен стаж, положен във ВРЗ „г.Бенковски“ - Пловдив за периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1991 г. касателно данните в кои цехове е положен трудът и каква е дейността в тях. В тази връзка било представено удостоверение № 3891/06.01.2020 г., съгласно което относно положения труд в МРЗ „г.Д.“*** /авиоремонтен завод/ в периода 1987 г. – 1991 г. е установено, че по налични документи в ДВИА за периода са налице данни жалбоподателят да е изпълнявал длъжността „технолог“ в цех А2 – ОПРС /обособено производство за ремонт на самолети/, без конкретна информация за категорията на труда. Въз основа на данните от събраните документи с Разпореждане с № ********** по протокол № 2140-15-229 от 26.03.2020 г., на жалбоподателя било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му. Счетено било, че същият няма осигурителен стаж от първа, нито от втора категория, като бил зачетен стаж от трета категория 33г., 11м. и 22 дни, както и стаж, положен в Русия от 05г., 05м. и 18 дни. Касателно трудът, положен във военния авиоремонтен завод с променяли се наименования във времето МРЗ „г.Д.“, ВРЗ „г.Бенковски“, „Терем“ ЕАД, „Авионамс“ АД, гр. Пловдив, било прието да е бил на длъжност „технолог“ от 15.06.1987 г. до 01.01.2000 г., както и от този момент до 26.04.2005 г. – „технолог, нач. цех, организатор производство, директор производство“. За периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1991 г. в разпореждането било посочено, че в документацията няма данни за категоризиране на труда, а за периода от 01.01.1992 г. до 01.01.2000 г., че от страна на осигурителя „Авионамс“ АД осигурителният стаж за длъжността „Технолог“ е оформен в УП 3/19.12.2019 г. като труд от трета категория, като за останалото време стажът е оформен в трудовата книжка, без предложение за категоризиране на труда. В Разпореждането била цитирана нормата на т.66 б от ПКТП /отм./, като такава, обхващаща труда на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника, като било прието, че данните за заеманата от жалбоподателя длъжност се потвърждавали от приложените към заявлението за пенсия документи, но изрично било обърнато внимание на факта, че вписаният в представения от жалбоподателя трудов договор от 1987 г. шифър на длъжността отговарял на шифър на длъжност „Технолог на цех, независимо от отрасъла, в който е положен труда“, а по отношение на длъжностите „Монтьор“ и „Ел.Монтьор“ шифърът по ЕЩТ бил различен. Прието било, че представените от жалбоподателя заповеди за назначаване на отговорни лица, дори и касателно самия него, не могат да се приемат като доказателство за полаган труд, различен от трета категория. При това положение и като били обсъдени изискванията на чл.69б, ал.1 и на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на пенсия, както и било прието, че жалбоподателят не отговоря на тях, понеже няма осигурителен стаж нито от първа, нито от втора категория, бил постановен и посоченият отказ за отпускане на пенсия. Разпореждането за отказ било обжалвано от страна на жалбоподателя по административен ред, като по повод на постъпилата му жалба била възложена проверка на осигурителя „Авионамс“ АД, която приключила с констативен протокол № КП – 5-15-00763637/03.06.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. В същия залегнали констатациите на контролния орган относно наличието на съхранявани разплащателни ведомости при осигурителя за периода след 01.01.1992 г., доколкото ведомости и друга първична документация, свързана с производствената дейност на дружеството до 31.12.1991 г. се съхраняват от Държавен военно-исторически архив. Било посочено, че е проверено трудовото досие на жалбоподателя, като се установило, че жалбоподателят фигурира в разплащателните ведомости за периода от м.01.1992 г. до м.12.1999 г. в списъчния състав на Граф Игнатиево, ИТР, цех А2 на длъжност „технолог“, група „Технологична група по ремонта на авиационно оборудване - ТГ по ремонт АО“. В тази насока било посочено, че в някои месеци във възнаграждението били включени суми „вредни“, а в други не били включени такива суми. Цитирано било съдържанието на представено от осигурителя „Авионамс“ АД удостоверение № Р290-470 от 03.06.2020 г., според което жалбоподателят С. работил на длъжност „Технолог“ в ОПРС на територията на с. Граф Игнатиево, бригада КИС-ЛИС, технологична група по авиационно и електрооборудване на авиационна техника, а конкретното място на полагане на труда е цех А2, извършващ ремонт на самолети в ремонтен участък авиационно оборудване на самолети. Посочено било и че в ЛИС на ОПРС се извършват изпитания и проверка на авиационното оборудване на самолета при подготовката му за полет преди издаването на изделието и участието на технолога в производствения процес в цеха е непосредствено, като там се намира и канцеларията му. Отразено било и удостовереното от осигурителя, че по време на комплексното изпитание на авиационното и електрооборудването на авиационна техника трудът е под въздействието на свръхвисоки честоти, висок шум, ниски и високи температури, както и други вреди въздействия, като ремонтните дела, в които е регистрирано участието на технолога са унищожени.

Въз основа на така направените констатации в посочения Констативен протокол и приложените към него удостоверение от „Авионамс“ АД и копия от документи от трудовото досие на жалбоподателя С., Директорът на ТП на НОИ се произнесъл по жалбата му срещу разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ за отказ от отпускане на пенсия с обжалваното сега решение от 08.06.2020 г. В оспореното решение било посочено подробно съдържанието на приложената документация за жалбоподателя, включително и тази, събрана при извършената проверка при осигурителя. Било отразено като установено, че в „Терем“ АД /МРЗ „Г.Д.“/“Авионамс“ АД/ се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС и производство на резервни части за тях. Заключено било, че в тази връзка няма основание за зачитане на положения там труд на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, като втора категория, тъй като т.53б от ПКТП /отм./ се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Посочено било също, че длъжността технолог, заемана от страна на жалбоподателя в периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г., не е обхваната от разпоредбите нито на т.6л, нито на т.66б от ПКТП /отм/, като шифрът на длъжността, посочен в трудовия договор на С. бил различен от този на шифъра на длъжността механик по техническа експлоатация на самолетна и самолетоводеща техника, съгласно класификацията на персонала, зает в народното стопанство от 01.01.1986 г. Посочено било, че в представените допълнителни споразумения било отразено, че длъжността е трета категория труд, а осигурителният стаж в трудовата книжка от 01.01.2000 г. до 26.04.2005 г. бил оформен без предложение за категоризиране на труда. В тази връзка бил потвърден изводът в разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, че липсва основание за опускане на такава по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като не е налице удостоверен най-малко 10 години осигурителен стаж от първа и съответно най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за придобиване право на пенсия по посочените разпоредби.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, довели по същество и до постановяване на решението в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене. Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват конкретни данни за точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя на длъжността му „технолог“ и то конкретно касателно спорния период от време от 1987 г. до 1999 г., за който е приложим отменения ПКТП, както и спецификите на ежедневно извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия на работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия. Действително, съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват мястото, естеството на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. В тази насока и съдът не приема като основателно възражението на ответника относно недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай. Освен това, както е посочено и в цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория, не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж по чл.40, ал.1 от НПОС и затова е допустимо те да се установят със свидетелски показания.