Решение № 407 от 24.10.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 390/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, ал.1, т.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.12, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.13, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500390 по описа за 2024 година чл.273 от ГПК.
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Р. Н. Ш. е останал недоволен от
Решение № 175 от 05.03.2024 год., постановено по гр.д. № 402 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ - за отмяна на решенията, взети от Общо събрание, проведено на 23.01.2023 год. от собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща в гр.***, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собственици в сграда, с адрес: гр.***, представлявана от управителя „Миниджмънт енд сълюшънс“ ЕООД – гр.***, представлявано от Р.А.Д. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
1 съд е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. Ш. против Етажна собственост на собственици в сграда, с адрес в гр.***, представлявана от председателя на Управителния съвет Н.К.Д., за отмяна на решения, взети от Общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено на 23.01.2023 год. и обективирани в протокол № 5 от 23.01.2023 год. В исковата молба са изложени твърдения за допуснати нарушения по свикването, насрочването и провеждането на ОС, за това, че обжалваните решения са взети при липса на кворум, некоректно отразяване на присъствалите етажни собственици и на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС.
Искът, предявеният на основание чл.40 от ЗУЕС, съдът преценя като допустим – постъпил в съда на 21.02.2023 год., от собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – обстоятелство, по отношение на което страните не спорят, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост и в 30 - дневния срок, съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС, от провеждане на събранието – 23.01.2023 год.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Видно от приетия като писмено доказателство по делото протокол № 5 от 23.01.2023 год. е, че на посочената дата е проведено ОС на ЕС, взетите от което решения се обжалват с доводи за допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОС.
Като неоснователни съдът преценя изложените от ищеца твърдения за това, че при свикването на ОС е допуснато нарушение на чл.12, ал.2 от ЗУЕС, обосновани с доводи за това, че липсвало отправено искане от страна на етажни собственици за провеждане на ОС, предвид обстоятелството, че ОС е свикано от Управителния съвет, видно от приложената по делото покана, подписана от представител на „Професионален домоуправител – 3“ ЕООД – управител на ЕС – обстоятелство, по отношение на което процесуалните представители на страните при разглеждане на делото пред въззивния съд, признаха за безспорно. С оглед на изложеното, съдът приема, че ОСЕС е свикано надлежно, съгласно изискването, предвидено в чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС.
Твърдението на въззивника, с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд за това, че ОС е проведено в нарушение на изискването, предвидено в чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, като такова, проведено при липса на кворум се опровергава от съдържанието на протокола, обективиращ обжалваните решения, от което се установява, че в часа, за който е било насрочено провеждането му – 18.30 ч. са присъствали собственици на 60 % ид.ч. от общите части на ЕС, т.е под предвидения в чл.15, ал.1 от ЗУЕС, минимум от 67 % – в редакцията й, актуална към датата на провеждане на ОС – ДВ, бр.26 от 2016 год., поради което и на основание чл.15, ал.2 от ЗУЕС, събранието е било отложено с един час и проведено на същата дата, в 19.30 ч., като на него са били представени 60 % от общите части на ЕС, с което е спазено изискването за кворум, 2 предвиден в цитираната по – горе правна норма – не по-малко от 33 на сто идеални части.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че по приложени данни от Община ***, кворумът е 59.05 % ид.ч., а по данни от СГКК - 59.69 %. Разликата до посочения в протокола кворум – 60 %, не обосновава извод за незаконосъобразност на решенията на ОСЕС, като такива, взети при липса на кворум, доколкото определеният от експерта такъв и в двата варианта е над минимално предвидения от 33 %, включително и след приспадане на ид.ч. от общите части на ЕС, притежавани от лицата, за които ищецът е поддържал, че не са присъствали на ОС.
Изложените от въззивника доводи за това, че съдържанието на протокола от ОС не отговаряло на изискванията, предвидени в чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съдът намира за необосновани и неподкрепящи се от събраните по делото доказателства, включително и приетия като писмено доказателство списък на присъствалите на ОС собственици /ползватели/ на СОС в режим на ЕС, от който се установява освен имената на присъствалите на ОС, и начинът, по който е извършено гласуването при вземане на всяко едно от обжалваните решения.
Като недоказано съдът намира и заявеното от въззивника становище, поддържано и във въззивната жалба за това, че ОС не било свикано редовно, поради неспазване на изискването, предвидено в чл.13, ал.1 от ЗУЕС, според който ОС се свиква чрез покана, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от седем дни преди датата на събранието. В тази насока съдът цени протокол № 6 от 13.01.2023 год. и покана за общо събрание, в съдържанието на която е посочена и датата на поставянето й – 13.01.2023 год. Посочените два документа, представени от ответника и приети като писмени доказателства, не са оспорени от ищеца по надлежния за това ред в ГПК. От друга страна отразените в тях обстоятелство, включително и дата на поставяне на поканата не са опровергани от събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Ш. и Г., посочени от ищеца. От показанията на свидетелката Ш. – майка на ищеца се установява, че разбрала за поканата от сина си, който й я изпратил по „Вайбър“. Свидетелката обаче не посочва датата, на която поканата й е била изпратена и дали това е станало преди или след 13.01.2023 год. Твърди, че поканата не е била поставена на 13.01.2023 год., а по-късно, но не уточнява датата, на която поканата е била разгласена.
Показанията на свидетелката следва да бъдат ценени и през призмата на чл.172 от ГПК, с оглед съществуващата между нея и ищеца, родствена връзка.
Показанията на свидетеля Г. не съдържат данни относно обстоятелствата по разгласяване на поканата.
Достигайки до същите фактически и прави изводи за неоснователност на иска и отхвърляйки същия, първонистанциноният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на 3 основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175 от 05.03.2024 год., постановено по гр.д. № 402 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р. Н. Ш., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Хан Кубрат“ № 8, офис 20, ет.4 – адвокат В.
Л . , да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, с адрес: гр.***, представлявана от управителя „Миниджмънт Енд Сълюшънс“ ЕООД, ЕИК 207869785, със седалище и адрес на управление - гр.***, представлявано от Р.А.Д., сума в размер на 400 /четиристотин/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4