Решение № 69 от 21.08.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Момчилград, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200123 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 26- 5397- 000 009 от 02.06.2026г. на Зам.Началника на ГПУ- Момчилград към РДГПСмолян, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Г. А. К. с ЕГН- **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро /500 лева/, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление, като се претендират сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез своят процесуален представител адв.К. Б. от АК- Кърджали, поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, по изложените съображения.

Въззиваемата страна- АНО, Зам.Началника на ГПУ- Момчилград към РДГП- Смолян, НЕ се представлява, като е представено ПИСМО, С с което са изпратени материалите към преписката по издаване на процесното нак.постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

1

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 04.05.2026г. в 21,10 часа служители на ГПУ- Момчилград /А. Ю., С. Т. и Е. А.,- актосъставител и свидетел по АУАН/ са изпълнявали служебните си задължения по ГПН на територията на Община Момчилград, на път 1-5, км.361, разклона за с.Загорско, общ.Момчилград, когато са спрели за проверка лек автомобил "СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег. № Н 48 76 КК, собственост на лицето СТЕФАН ЙОВЧЕВ КИРИЛОВ с ЕГН- **********, и управляван от жалбоподателят по настоящото производство- Г. А. К..

При извършената проверка са установили, че автомобилът е собственост на друго лице- СТЕФАН ЙОВЧЕВ КИРИЛОВ с ЕГН- **********, както и че е бил със служебно прекратена регистрация от 15.11.2025г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП.

За така установеното служителят на посоченото ГПУ към РДГП- Смолян е съставил АУАН серия АД № 905703 от 04.05.2026г. против жалбоподателят, като водач на МПС, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на същата датата, който го е подписал без възражение. Със акта за иззети 2 бр. рег. табели с № Н 48 76 КК, както СРМПС и СУМПС- с посочените номера.

Освен това граничните полицаи са изготвили и докладна записка за констатираното по време на проверката, като са описали установеното.

В тази насока е издадена ЗППАМ от 04.05.2026г. по чл.171 ал.1 б.з от ЗДвП, с която временно е отнето СУМПС, издадено на името на жалбоподателя за срок до решаване въпроса за отговорността- не повече от 6 месеца- връчена на 05.05.2026г. С определение от 12.05.2026г. по адм.дело № 529/ 2026г.на Адм.съд- Стара Загора, е спряно предварителното изпълнение на тази заповед /ЗППАМ от 04.05.2026г./.

По този повод в РП- Кърджали е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Прокуратурата е приела в мотивите, че деянието не съставлява престъпление, т.к. автомобилът не е собственост на лицето, което го управлява /жалбоподателя в настоящото производство/, а собственикът не е изпълнил своето задължение да го регистрира на своето име в 2-месечен срок от придобиването на МПС, но за прекратена регистрация не се изпраща уведомление.

Именно поради това се приема, че жалбоподателя, като лице което управлява МПС, не е имал знание за това обстоятелство- че новият собственик на автомобила не го е регистрирал на свое име и че налице служебно прекратена регистрация. Съобразно и това прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като е изпратила преписката на контролните органи за реализиране на адм.нак.отговорност. Няма данни постановлението да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното срещу Наказателно постановление № 26- 5397- 000 009 от 02.06.2026г. на Зам.Началника на ГПУМомчилград към РДГП- Смолян, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Г. А. К. с ЕГН- 2

**********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро /500 лева/, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят е представил и писмено доказателство, с което се установява, че на 03.09.2025г. в гр.Нова Загора, лицето СТЕФАН ЙОВЧЕВ КИРИЛОВ с ЕГН- **********, е продал управляваният от жалбоподателят по настоящото производство МПС, на лицето КУНА САШЕВА СЛАВОВА, писмен договор с нотариална заверка на подписите.

Сиреч, към момента на установяване на нарушението- посоченият по- горе АУАН04.05.2026г., автомобилът е собственост на лицето КУНА САШЕВА СЛАВОВА, а не на лицето СТЕФАН ЙОВЧЕВ КИРИЛОВ с ЕГН- ********** /така, както е записано в АУАН и в НП/, и по този начин се установява, че няма как за собствен на друго лице автомобил, жалбоподателя Г. А. К. да знае дали е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, посочените по-горе полицейски служители, които в своите показания потвърждават описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, и заявяват, че не са имали възможност да проверят в информационните масиви чия е собствеността на автомобила- направили справка по телефон с съответен дежурен.

Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се установи, че на посочените по-горе дата, час и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с посочените марка, модел и рег.номера, като автомобилът не е негова собственост /а на друго лице/, като автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред, т.к., е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП /от 15.11.2025г./. По делото са представени освен горните АУАН и НП, и копие на договор за продажба на МПС от 03.09.2025г.- за процесното МПС- в която са отразени фактите по продажбата на МПС; постановление на прокуратурата, писма-отговори от РУ, като не са ангажирани доказателства, че е налице уведомяване за служебно прекратената регистрация на МПС;

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на 3 това основание.

Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН.

Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал, че няма възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– Зам.Началник ГПУ- цитираното към РДГП- Смолян, със съответна Заповед на Министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и в ЗМВР, и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване /на посоченото в процесното НП населено място/.

По делото се установи, че управляваният от жалбоподателят автомобил не е негова собственост, а е на записан на името на друго лице /и това не е лицето, записано в НП/, и което се установява и с представените доказателства- в този смисъл е нак.постановление, макар и да не е представена справка за собственост, но пък е налице договор за продажба на МПС /процесното/.

Съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена регистрация, 4 като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.

Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на ППС, които не регистрирани в 2месечен срок от придобиването им на името на новият собственик, като в същото време за това обстоятелство не са установи да е бил уведомяван собственикът на ППС за този факта по делото не се установи собственикът да е получил уведомление, и съответно на ползвателят да е станал известен този факт.

Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, и следва да има знае за това от собственика или ползвателя /като в тази насока е и подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/ 24.03.2000г.

Следва да се посочи, че наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ.