Решение № 125 от 01.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Кюстендил, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3599/27.03.2025 г., подадена от Н. М.

К., с адрес: ***************************, против Решение № 167/24.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд e отхвърлил като неоснователен иска на Н. М. К. ЕГН ********** от гр. Бобов дол срещу „В.К.“ АД гр. ************** за обявяване нищожност на клауза от договор за кредит и връщане на платени по него суми в размер на 141.84 лева. Осъдил е Н. М. К. да заплати на „В.К.“ АД 50 лева деловодни разноски.

Въззивницата обжалва изцяло решението на районния съд като неправилно, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита процесния договор за недействителен.

Посочва, че размерът на неустойката бил едностранно определен от кредитора, без възможност за влияние от длъжника. Счита, че по отношение на процесния договор следвало да се приложат разпоредбите на ЗЗП, ЗЗД, ЗПК, предвид качеството на потребител на длъжника по него. Договорът бил в противоречие и с разпоредбата на чл.11 от ЗПК, както и с §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Било налице и разминаване между посочения в процесния договор ГПР и реалният такъв, което довело до надвишаване на посочения максимален размер на 1

ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Установеното несъответствие пък водело до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложени са доводи и за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД поради прекомерност на уговорената възнаградителна лихва, както и уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на длъжника. Пояснено е, че са предявени два иска в условията на евентуалност, а не един, както бил приел първоинстанционният съд, поради което счита, че е налице грубо нарушаване на съдопроизводствените правила.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което ответното ТД да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 162, 94 лева, представляваща неоснователно получена по недействителен, респективно нищожен договор за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, се иска да бъде осъдено въззиваемото дружество да заплати на въззивницата сумата от 141, 84 лева – неоснователно получена неустойка по нищожна клауза – чл. 5 от договора за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност е заявено искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В изпълнение на задължението си произтичащо от горепосочената процесална норма и съобразявайки, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е недопустимо.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. М. К. срещу „В.К.“ АД с която са предявени два иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, а именно: главен иск за връщане на сумата от 162.94 лева като получена без основание по недействителен, респективно нищожен договор за заем № 5888169/16.01.2023 г. сума включваща платената по договора възнаградителна лихва и неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; евентуален иск за връщане на сумата от 141, 84 лева като получена без основание сума, представляваща заплатена по недействителна, респективно нищожна клауза на 2 чл.5 от договор за заем №5888169/16.01.2023 г. неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК насрещната страна – „В.К.“ АД депозира отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, а в условията на евентуалност за неоснователност на исковете.

В хода на производството районният съд е приобщил приложените от страните писмени доказателства, без да се произнесе по заявените с исковата молба доказателствени искания. Поисканата съдебно – счетоводна експертиза е допусната и изслушана в производството пред въззивната инстанция.

В обжалваното решение, при посочване, че съдът е сезиран от ищеца с иск за обявяване нищожност на клауза от договор за кредит и връщане на платена по нея сума, първоинстанционният съд e отразил, като фактическа обстановка, че по делото е приложен договор, погасителен план и разписка, като въз основа на приетите фактически констатации, е изложил лаконични правни изводи за липса на неравноправна клауза от договора, която да накърнява добрите нрави. Акцентирал е на изразената воля на ищеца при подписване на договора с приетите в него условия, както и на ниската стойност на заплащаните месечно лихви и неустойки, които не са го довели до неговата неплатежоспособност.

С диспозитива на решението е отхвърлен като неоснователен иск на Н. М. К. за обявяване за нищожна на клауза от договор и за връщане на платени по него суми в размер на 141.84 лева.

В конкретния случай постановеното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на спора, респективно произнесъл се е по непредявен иск, с което е нарушил основни принципи на гражданския процес.

Районен съд - Дупница е бил сезиран с два обективно съединени иска при условията на евентуалност, и двата с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: главен иск – за връщане на сумата от 162,94 лева, като платена на липсващо основание по недействителен /нищожен/ договор за заем и евентуален иск – за връщане на сумата от 141,84 лева, като платена въз основа на нищожна договорна клауза /чл. 5 от договора/.

Съдът е бил длъжен първо да се произнесе по главния иск, тъй като евентуалният подлежи на разглеждане само при отхвърляне на главния. От диспозитива на решението е видно, че съдът се е произнесъл единствено по иск за „обявяване нищожност на клауза от договор и връщане на платена по него сума“ в размер на 141,84 лева, като го е отхвърлил като неоснователен. Липсва каквото и да е произнасяне по главния иск за сумата от 162,94 лева Непроизнасянето по предявен иск представлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт в тази му част, тъй като съдът не е изчерпал предмета на спора. Съгласно принципа на диспозитивното начало съдът дължи произнасяне в рамките на въведените от страните искания и основания.

От друга страна от мотивите на решението се установява, че съдът е приел, че е 3 сезиран с иск за обявяване нищожност на договорна клауза, но такъв иск не е бил предявен.

И двата предявени иска са осъдителни по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за връщане на дадено без основание. Иск за прогласяване нищожност на клауза има установителен характер и различен предмет. Действително искът по чл. 55 ЗЗД предполага инцидентна преценка относно действителността на договора или негови клаузи, тъй като установяването на липсата или отпадането на основание е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Тази преценка обаче е преюдициална и инцидентна, а не самостоятелен предмет на делото. Като е формирал диспозитив за „отхвърляне на иск за обявяване нищожност на клауза“, съдът се е произнесъл по непредявен установителен иск.

Произнасянето по непредявен иск представлява нарушение на диспозитивното начало и води до недопустимост на решението, тъй като съдът е излязъл извън очертания от страните предмет на производството.

Констатира се също така и липса на съответствие между мотиви и диспозитив. В мотивите съдът е обсъждал липсата на неравноправност на договорна клауза и съответствието с добрите нрави, акцентирайки върху свободно изразената воля на ищеца, размера на лихвите и неустойките, липсата на неплатежоспособност. Тези съображения обаче са относими към преценка по иск за нищожност или неравноправност на клаузи, но не представляват пълноценен анализ на елементите от фактическия състав на чл. 55 ЗЗД – получено имущество, липса на основание, причинна връзка между обогатяването и обедняването. По този начин съдът нито е разгледал надлежно предявените осъдителни искове, нито е постановил диспозитив, съответстващ на заявения петитум.

Тези пороци обуславят обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе по предявените осъдителни искове в рамките на очертания от страните предмет на спора.

Необходимо е да се посочи, че с обжалваното решение освен произнасянето по непредявен иск и не произнасяне по главния иск, така и не става ясно за коя нищожна клауза и за кой конкретен договор се е произнесъл първовинстанционният съд.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на разноски по водене на делото, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 167/24.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на същия съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5