Решение № 593 от 13.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет Марчева при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „********* 75“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Б обл. П, ул.“Т“ № 4Б, чрез адв. С.

Н. от АК-В, със съдебен адрес гр.В, ул.“*************“ № 11 срещу „***** – 8“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.В, район П, бул.“Ч“ № 6, представлявано от Г Д Л и В. Т. К. с ЕГН ********** с адрес гр.В, ул.“Д“ № 10, ет.2, ап** В исковата молба се сочи, че между ищецът и ответникът „*****-8“ ЕООД бил сключен неформален Договор за продажба на лизингови права на стойност 75 400 лв., по силата на който ищецът прехвърлил на първия ответник правото да придобие собствеността върху л.а. марка „А“, модел „*********“, който бил предмет на Договор за финансов лизинг № ***** с лизингодател „*********** БГ“ ЕООД и лизингополучател – ищеца. На **/**/****г. първият ответник внесъл първоначален депозит в размер на 2000 лв., като за остатъчната стойност по сделката била издадена фактура № **/**/**/****г. на стойност 73 400 лв. Фактурата била подписана и връчена на представляващия „***** – 8“ ЕООД.

Между страните не бил подписван писмен договор, но издадената фактура обективирала такъв. По фактурата били извършени две плащания – на **/**/****г. била заплатена сума от 10 000 лв., а на **/**/****г. сума в размер на 40 000 лв. Извършените плащания по фактурата и отразяването й в счетоводството на първия ответник били конклудентни действия, които доказвали приемането й от отсрещната страна. Така неизплатения остатък по фактурата бил 23 400 лв., като падежът бил 14 дена след издаването й.

На **/**/****г. ищцовото дружество и първият ответник подписали споразумение, в което представляващият „*****-8“ ЕООД се подписал като гарант. Било уговорено, че ако сумата бъде изплатена до края на м.август ****г. дължимата сума по фактурата ще е в размер на 68 400 лв. Остатъкът от фактурата следвало да се изплати както следва: 5000 лв. в 1 срок до **/**/****г., 10000 лв. в срок до **/**/****г. и 3 400 лв. без посочване на конкретна дата, но съобразно волята на страните до **/**/****г. На срещата присъствала и В. Т. К. – втория ответник, представена като съпруга на представляващия „*****-8“ ЕООД. Сумите не са изплатени към момента, въпреки водените разговори.

Спецификата на процесния договор за лизинг изисквала изготвянето на нов договор, а не встъпването на друг лизингодател на мястото на стария. Поради това на **/**/****г. бил сключен нов Договор за лизинг № ***** между „*****-8“ ЕООД и „*********** БГ“ и автомобилът бил предоставен на първия ответник.

Междувременно на **/**/****г. „*****-8“ ЕООД продал на В. Т. К. недвижим имот, находящ се в гр.В, като сделката била оформена с Нотариален акт № *** т.VIII, дело № ****/****г. на Нотариус вписан под рег. № *** на Нотариалната камара, като имотът бил с описание, както следва: Поземлен имот с идентификатор ************ с площ 700 кв.м. срещу сума от 9000 лв. Сделката била извършена след възникване вземането на ищецът, поради което длъжникът знаел за увреждането. За увреждането знаело и приобритателя, с който представляващия „***** 8“ ЕООД бил в семейно фактическо съжителство и присъствал на споразумението между кредитора и длъжника.

В заключение се иска осъждането на „*****-8“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 23 400 лв., представляваща неизплатен остатък по неформален договор за прехвърляне на лизингови права по Договор за финансов лизинг № *****, за който била издадена фактура № **/**/**/****г. на стойност от 73 400 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати сума в размер на 2 600 лв. представляваща обезщетение за забава от датата на издаване на фактурата до датата на подаване на исковата молба в съда, както и да бъде обявена по отношение на ищцовото дружество относителната недействителност на договор за покупко-продажба, с който „*****-8“ ЕООД продал на втория ответник В. Т. К. поземлен имот, находящ се в гр.В, район П, местност „А“, с идентификатор ************ с площ от 700 кв.м., обективиран в Нотариален акт № *** т.VIII, дело № ****/****г. на Нотариус вписан под рег. № *** на НК. Претендират се разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства са били редовно връчени на ответника „***** – 08“ЕООД, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. В него се сочи, че предявените искове са допустими, но по същество неоснователни. В отговора не се оспорва, че между ищеца - лизингополучател и „*********** БГ“ ЕООД – лизингодател, имало сключен Договор за финансов лизинг№ *****. Не се оспорва също, че през месец юли ****г. между ищеца и първия ответник били водени предварителни разговори ищецът да прехвърли на „***** – 08“ ЕООД права по договора за лизинг, при което се спестявали значителни суми по заплащане на лихви, такси, застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“, както и първоначална вноска от 30 % от стойността на автомобила. В изпълнение на това първия ответник превел сума от 2000 лв.

Постигнатото съгласие било прехвърляне на правата по Договор № ***** за сумата от 73 400 лв. Не се оспорва и факта на издаване на фактура, подписана и от двете страни с 2 включен ДДС. Не се оспорва и че на **/**/****г. „***** -8“ ЕООД привело 10 000 лв. по сметка на ищеца, на **/**/****г. – 40 000 лв. Между страните било подписано и споразумение, че цената по издадената фактура е 68 300 лв. Възразява се обаче, че ищецът не е имал право да продаде лизинговите права по Договор № *****, тъй като по избрания от ищеца вариант на договора, същият не е имал това право. Единствената възможност трето лице да придобие права при условията на т.26.2, във вр. с т.26.1 от ОУ към сключения вече Договор за лизинг, било последната лизингова вноска да бъде заплатена от страна на лизингополучателя „********* – 75“ ЕООД, което не било сторено. Ответникът „***** – 8“ ЕООД ползвал автомобила на самостоятелно сключен с „*********** БГ“ ЕООД Договор за финансов лизинг № ***** от **/**/****г. Поради това, че предмета на договора, посочено и в съдържанието на фактурата е „Продажба на лизингови права по Договор № 31 867“, то ответникът намира, че това задължение не е изпълнено от ищеца, поради което е неизправна страна по договора. Поради неизпълнението на неформалния договор от страна на ищеца, купувачът отправил изявление за разваляне на договора, като поканил продавача да върне получените от него суми в размер на 54 000 лв., поради отпадане на основанието за получаването им. Изявлението е отправено чрез електронна поща. С писмения отговор се отправя отново изрично изявление за развалянето на договора и отправяне на покана да бъдат върнати обратно платените по разваления договор суми общо от 54 000 лв. В условията на евентуалност се посочва, че устният договор е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като ищецът не е имал права да прехвърли правата си по Договора за лизинг на трето лице.

По иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД се оспорва качеството „кредитор“ по отношение на „********* 75“ ЕООД, сочейки се същите основания - неизпълнението на ищеца по поетото задължение за прехвърляне на лизинговите права, както и в условията на евентуалност нищожност на договора описан в издадената фактура. От друга страна сделката не води до увреждане на ищеца, доколкото дружеството има достатъчно активи, за да не се затрудни евентуалното изпълнение срещу него. Твърди се също, че устния договор е развален преди прехвърлянето на имота, поради което ищеца дължи на ответника продажната цена по договора. Сочи се, че процесният имот е върнат в патримониума на дружеството със сделка оформена с Нотариален акт № ***, том V, рег. № *****, дело № ***/**/**/****г., което обстоятелство следва да се съобрази при постановяване на съдебното решение.

По делото е депозиран отговор от ответника В. Т. К., в който се излагат идентични твърдения и правни доводи, каквито се сочи в писмения отговор на първия ответник, поради което не следва да се преповтарят.

В срока на писмен отговор е предявен насрещен иск от „***** – 8“ ЕООД срещу „********* 75“ ЕООД за осъждането на първоначалния ищец да заплати на „***** – 8“ ЕООД сумата от 5 000 лв., представляваща частичен иск от претенцията цялата в размер на 54 000 лв., поради отпадане основанието за получаване, заради развалянето на устен Договор за прехвърляне на лизингови права от **/**/****г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – **/**/****г. до окончателното изплащане на 3 сумата, а в условията на евентуалност се иска осъждането на „********* 75“ ЕООД да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск от претенция, цялата в размер на 54 000 лв., поради начална липса на основание за получаването й, а именно нищожен устен договор за прехвърляне на лизингови права от **/**/****г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски.

Писмен отговор е постъпил такъв в срок от ответника по насрещния иск, като в него се въвежда твърдението, че сключването на договора за лизинг между „***** – 8“ ЕООД и „*********** БГ“ ЕООД станало възможно след заявеното от „********* 75“ ЕООД да бъде прекратен сключения договор за лизинг № ***** по взаимно съгласие с лизингодателя. От кореспонденцията между трите страни се установява новационното намерение, за което са уведомени страните от служител на лизингодателя по електронен път. Част от способите за прехвърляне на права по облигационни правоотношения са заместване в дълг и новация. От представеното удостоверение издадено от „*********** БГ“ на **/**/****г. се установява, че в случая не е налице заместване в дълг, а новация. Със сключването на новия договор се погасявало правоотношението по стария договор, а стария лизингополучател се замествал от новия - „***** – 8“ ЕООД. Поради горното Договора от **/**/****г. бил новационен договор за пасивна субективна новация, целящ трансформирането на договора за лизинг, чрез промяна на длъжника със съгласието на кредитора и стария длъжник. Сочи се, че сумата по договора била 75 400 лв., като предвид даденото капаро от 2000 лв. договорът във фактурата бил посочен на стойност 73 400 лв. Тази сума включвала погасените до момента по договора вноски и разноски от стария лизингополучател. Срещу сумата от 73 400 лв. „********* 75“ ЕООД се е задължило да прехвърли правата си по договора, като погаси стария договор и даде съгласие за сключването на нов договор. Твърди се, че са изпълнили изцяло задължението си и неизправната страна е „***** – 8“ ЕООД, тъй като не е заплатил изцяло дължимата по договора сума.

С Определение № ****/**/**/****г. по делото дежурен съдия е оставил без уважение подадената от „********* 75“ ЕООД молба с правно основание по чл.389 от ГПК за допускане обезпечение на предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор ************ по КККР на гр.В, като неоснователна.

В съдебно заседание за ищеца по първоначалната искова молба (ПИМ) и ответник по насрещната искова молба (НИМ) се явява процесуалния представител адв. С. Н. от ВАК. В първото по делото съдебно заседание допълва и пояснява твърденията в исковата молба, с оглед постъпилите писмени отговори по делото, че договорът между страните от **/**/****г., по правната си същност представлява новационен договор за пасивна субективна новация, целящ трансформиране на съществуващото облигационно правоотношение с източник договора за лизинг чрез промяна на длъжника със съгласието на кредитора и стария длъжник. Междувременно се прави уточнението, че договорът обективиран във Фактура № **/**/**/****г. е за прехвърляне на лизингови права и пасивна 4 субективна новация и се иска изменение на основанието на първоначално заведения иск на основание чл.214 от ГПК, което искане не е допуснато от съда. В хода по същество се излагат доводи за основателността на претенциите и се иска присъждане на сторените разноски.