Решение № 10924 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10924 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165080 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Н. А. Г. и А. Н. Г., в качеството им на наследници на С. Е. Г..

Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД е предявил осъдителни искове, при твърдение, че С. Е. Г. е била общински наемател на имот с адрес град София, ж.к., за който имот има открит при ищцовото дружество клиентски абонатен номер номер на инсталация 4000278296, както и че С. Г. е починала.

Твърди, че наследниците й по закон, за които няма данни, са клиенти на ТЕ за битови нужди за имота, като с уточнителна молба №386255/29.11.2024г., по указания на СРС , е посочил, че предявява иск против Н. А. Г. и А. Н. Г., като счита, че двамата следва да заплатят по ½ от начислената ТЕ за битови нужди, ползвана през период 01.05.2021г.- 30.04.2023г., както и мораторна лихва върху нея. Твърди се, че по силата на ОУ на него е възложено събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на основание чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото разпределение за имота е извършвано от страна на Термокомплект ООД, на база реален отчет на уредите, издавани са изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за потребителя е възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира съгласно чл.36 ОУ.

1

Препис от исковата молба е връчен на Н. А. Г., на 17.6.2025г, чрез работодател, като отговор в срока по чл.131 ГПК не е подаден.

В срока по чл.131 ГПК, назначеният по реда на чл.47,ал.5 ГПК особен представител на ответника А. Г. адвокат С. Ф., е подал писмен отговор, в който сочи, че тежестта за установяване на наследниците на клиента е на ищеца, като счита, че липсват доказателства, че оставеното от С. Г. наследство е прието, заради приложението на разпоредбата на чл.60,ал.1 ЗН. Предвид предявяване на иска за цялото вземане, се оспорва дължимостта на сочената квота. Оспорва се наличието на възникнало облигационно отношение с наследодателя, при липсата на писмен договор, а ако се твърди възникналото правоотношение по ЗЕ и ОУ, за сграда, присъединена към топлопреносна мрежа, се сочи, че недоказано е С. Г. да е била собственик или титуляр на вещно право на ползване, както и че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, недоказано е снабдяване с ТЕ и ползване на услугата.

Прави се възражение за погасителна давност.

В проведеното о.с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба по делото е заявено, че претендира предявените искове.

Ответникът Н. А. Г. не се явява и не изпраща представител в о.с.з.

Ответникът А. Н. Г., редовно призован чрез особения представител назначен от съда, не се представлява.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени, осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 872,27 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, сумата от 176,20 лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 23.10.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г. в размер на 29,60 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7,16 лв. мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 23.10.2024г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Във връзка с изложеното в отговора, ответникът носи тежестта да докаже твърдението си, че представляваното лице – А. Г., е извършило изричен отказ от наследството, оставено от С. Г., за което съдът изрично е указал, че не сочи доказателства.

С изготвения проект за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти: със заповед от 16.12.2002г. С. Е. Г. и Н. Г. – съпруг, както и син – А. Г., са били настанени в топлоснабдения имот, на 15.7.2022г. С. Г. е починала, като е оставила като наследници по закон – преживял съпруг отв. Н. Г. и син – отв. А. Г..

Съобразявайки данните по делото съдът намира, че страните не спорят за размера на главница за ТЕ, за дялово разпределение и размерът на обезщетението за забава върху двете, в размер на законната лихва, изчислена по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД.

По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 7,79 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед горното следва да бъде разгледано възражението на отв. А. Н. Г. за погасяване на задължението по давност.

Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба въз основа на която е образувано делото, а именно – 01.11.2024 г. Следователно, в случая погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.08.2021 г., доколкото задължението за м. 9.2021 г., (фактурирано през м. 10) е дължимо на 15.11.2021г., а давността е прекъсната считано от 01.11.2021 г.

Исковият период обхваща 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., поради което възражението за погасяване на задължението по давност е частично основателно. От представените по делото документи обаче може да бъде установен единствено размерът на задълженията за м.05.2021 г. и м.06.2021 г., 3 тъй като в общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г., този период е отделен, но задълженията за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. са посочени общо, без разбивка по отделни месеци. Следва да се има предвид, че възражението въведено от ответника е бланкетно, без да се сочи, за каква част от процесния период счита, че вземанията са погасени по давност и в тази връзка не са направени доказателствени искания за установяване на относимите към възражението факти. При липсата на назначена съдебносчетоводна експертиза и при отсъствието на други доказателства, позволяващи индивидуализиране на размера на вземанията за м.07.2021 г. и м.08.2021 г., съдът не разполага с възможност да определи каква част от претендираната сума следва да бъде счетена за погасена по давност.

Съобразно обща фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. за реално потребленое, размерът на задължението за м.05.2021 г. и м.06.2021 г., възлиза на сумата от 39,42 лв. без ДДС, или 47,30 лв. с ДДС, поради което в тази част искът за главница за ТЕ, следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове. Ищецът е направил разноски в производството в общ размер на сумата от 359,33 евро, от която 102,26 евро – платена д.т., 204,52 евро – възнаграждение за особен представител, 2,56 евро – д.т. за СУ и 50 евро – възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Ответникът А. Н. Г. следва да бъде осъден пропорционално на уважената част от исковете за половината от сумите а д.т., СУ и юрк. възнаграждение, но за цялата сума за възнаграждение за особен представител, за което другият ответник не следва да носи отговорност. В тежест на отв. Н. А. Г., следва да бъде възложена сума за половината д.т. СУ и юрк. възнаграждение – пропорционално на уважената част от исковете. Следвателно отв. А. Н. Г. дължи на ищеца разноски в размер на 267,40 евро, а отв. Н. А. Г. - 73,42 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, Н. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. и А. Н. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23, всеки от тях сумата от по 210,90 евро - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от по 45,04 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г. и сумата от 7,57 евро – цена за услуга за дялово разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. изплащане на вземането.

4

ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „ за разликата над присъдената сума от 421,80 евро до пълния предявен размер от 445,98 евро, като погасен по давност, както и изцяло иска за присъждане на сумата от 3,98 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2021. до 23.10.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 73,42 евро- разноски за производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 267,40 евро - разноски за производството.

Решението е поставено при участието на „Термокомплект“ ООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.