Решение № 4900 от 28.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14250/2023
- Вид
- Решение № 4900
- Подписан
- 28.07.2025
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4900 гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Д. Зисова при участието на секретаря Е.-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20231100114250 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Х. Г., с която са предявени срещу Г. И. Г. искове, както следва:
- главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща задължение по договор за заем и - евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, на получена начална липса на основание.
Ищцата твърди, че на 24.01.2022г. между страните възникнало правоотношение по договор за заем, по силата на което ищцата е предоставила на ответницата сумата в размер на 30 000 лв. по банков път, срещу задължение от ответницата да върне така заетата й сума в едномесечен срок от получаването й. Уговорките по договора са направени в устна форма, а сумата е предадена по банков път, а в платежното нареждане като основание на плащането е посочено „по договор за заем“. Сочи, че падежът е настъпил, а не е налице изпълнение и моли исковата сума да й бъде присъдена, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г. В случай че не се установи заемно правоотношение между страните по делото, ищцата твърди, че дадената сума е получена без основание и подлежи на връщане, поради което претендира сумата на евентуално основание – по чл.55 ЗЗД.
Ответницата оспорва исковете. Не оспорва получаването по банков път на 24.01.2022 г. сумата от 30 000 лв., но твърди, че плащането е в изпълнение на задължения на ищцата по множество договори за заем, сключени в периода 2020-2021 г., всеки от който на стойност 2 500 лв. – 3 500 лв. Поради това оспорва да е налице задължение в нейна тежест за връщане на сумата. По 1 евентуалния иск ответницата отново не оспорва получаване на сумата, но твърди, че основанието за получаването й е именно изпълнението на задължения на ищцата по множество договори за заем, сключени в периода 2020-2021 г., всеки от който на стойност 2500 - 3500 лв.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, поради което се счита сключен с предаването на паричната сума/заместима вещ от заемодателя на заемателя. Съдебната практика приема, че елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. В този смисъл Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховния касационен съд, 4-то гр. отделение и др.
В тежест на ищцата по настоящото дело, която извежда основанието на претенцията си от договор за заем, е да докаже съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване наличието на правоотношение по договор за заем чрез предаване на сумата на ответницата и поемане от страна на ответницата задължение да я върне, както и съдържанието на уговорките по същия договор за заем.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че процесната сума е преведена по банков път от ищцата на ответницата – с платежно нареждане от 24.01.2022 г. ищцата е наредила да бъде заверена сметката на ответницата със сумата от 30 000 лв. и като основание за плащането е посочила „по договор за заем“. Спорно между страните е основанието за плащането: по твърдение на ищцата, сумата е предоставена в заем на ответницата срещу задължение на последната да я върне, а по твърдение на ответницата сумата е в изпълнение на задължение по договори за заем, по силата на които ответницата е предоставяла на ищцата в периода 2020-2021 г. суми, всяка от който на стойност 2500 - 3500 лв. Следва да се отбележи, че предаването на сумата от 30 000 лв. само по себе си не е достатъчно, за да се установи възникване на заемно правоотношение и не освобождава ищеца от задължението да докаже, че е предадена въз основа на заем, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - така и Решение № 244 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 983 / 2019 г. на Върховен 2 касационен съд, 3-то гр. отделение.
За установяване на твърдяното заемно правоотношение ищцата е ангажирала писмени доказателства (документи за продажба на недвижими имоти и за извършване на СМР) с цел да докаже, че е разполагала със средства, които да заеме на ответницата, както и гласни доказателства – чрез разпита на свидетеля П.М.С. – за обстоятелствата около сключване на договора и мотивите да бъде сключен.
От показанията на свидетеля С. се установява, че е син на Е. С.а – съдружничка на ищцата в общото им дружество ЮНАЙТЕД КОНСУЛТИНГ КЪМПАНИ, занимаващо се със счетоводни и финансови консултации, както и че в продължение на 10 години ответницата е била клиент на счетоводната къща на ищцата и майката на свидетеля, като последните две са извършвали счетоводното обслужване на дружествата на ответницата. Свидетелят сочи, че Г. се е обърнала първо към Г., впоследствие и към майка му да й бъдат отпуснати средства лично на нея като физическо лице, тъй като фирмата й изпитвала финансови затруднения. На свидетеля не е известно конкретно за какво са й били необходими парите, но знае, че ответницата многократно се ги е молила за финансова помощ. Първо Г. се е съгласила, впоследствие вече и майката на свидетеля, която също е предоставяла пари на Г. и също не си ги е получила обратно. Свидетелят сочи в показанията си, че договорът за заем е сключен на 22.01.2022 г., като Г. е поела задължение да върне парите до един месец с устно споразумение. Свидетелят не е присъствал при постигане на съгласие за предоставяне на заема, но е присъствал на други две срещи, проведени с цел доброволно връщане на заетите суми. По време на първата среща, проведена през 2023 г., ответницата е молила да не се завежда дело и е поела ангажимент да възстанови парите. На втората среща Г. е уведомила, ще се започне дело, което изменило тона на разговора и ответницата заявила, че ищцата няма основание да си иска парите и че тя повече няма да се занимава с тях. На следваща среща – през 2024 г., проведена само между свидетеля и ответницата, последната отново е заявила, че Г. няма основание да иска тези пари.
За насрещно доказване ответницата е ангажирала писмени и гласни доказателства.
Представени са документи – нотариални актове за продажби на недвижими имоти от името на ответницата, както и договори за продажба на МПС от името на ответницата; данъчни декларации за 2020, 2021 и 2022 г. на “Бе Те Ес Алуминум България” ООД, ЕИК **********, чийто управител от 2017 г. насам е ответницата (един от двамата съдружници в дружеството към твърдения момент на сключване на договора за заем, а понастоящем едноличен собственик на капитала), справка от НАП за осигурителния доход на ответницата за 2020 и 2021 г. Видно от годишни данъчни декларации и Протоколи от общи събрания на търговските дружества, в които ищцата е съдружник, за разпределяне на дивиденти, в периода 2020 г. – 2022 г. дружествата, в които ответницата има дялово участие, са приключвали годините с положителен финансов резултат (счетоводна печалба), както й по решение на съдружниците е разпределян дивидент, а ищцата е получавала 3 месечни доходи – възнаграждение за управление на дружествата. Ето защо съдът приема, че се опровергават показанията на свидетеля, че бизнесите на ответницата изпитвали финансови затруднения, което я мотивирало да иска заем като физическо лице. Ответницата представя и договор за управление за 2021 г. на “Бе Те Ес Алуминум България” ООД, ЕИК **********, както и справка за получаване на доход от управлението на дружеството за 2021 г. в размер на 166 090,91 лв. Представени са и множество справки от Имотния регистър по партиди на имоти, съсобствени на ответницата, по които са заличени вписани ипотеки. Последното установява наличие на доходи за ответницата в качеството й на физическо лице. Наличието или липсата на финансово затруднение може да представлява индиция за сключването на договор за заем, когато се установява, че между страните е дадена парична сума. По настоящото дело за ответницата не се установява наличието на финансови затруднения в началното на 2022 г.
От показанията на свидетеля П.С.П., понастоящем съпруг на ответницата, се установява, че през 2020 г. и 2021 г., докато бил в близки приятелски отношения с ответницата и съдружника й, им е съдействал, като е придружавал ответницата, когато е пренасяла големи количества пари в брой и е правила разплащания. В този период 5 или 6 пъти свидетелят е придружавал ответницата до счетоводната къща на ищцата и е присъствал докато ответницата отброява суми от по 3 000 лв. и ги предава на ищцата. В разговора по време на предаване на сумите ищцата поемала задължение да върне сумите. През 2022 г. (януари-февруари) ответницата казала на свидетеля, че Г. й е върнала парите. Впоследствие настъпило и влошаване в отношенията между ответницата и счетоводителите й – ищцата и Е. С.а, като ответницата прекратила отношенията си с тях и наела нов счетоводител.
Представени са и от двете страни разпечатки от приложение за текстови съобщения (Вайбър), съдържащи извадки от писмена кореспонденция между ответницата и Е. С.а. Посочената кореспонденция няма да бъде коментирана, тъй като не ерелевантна за спора. От една страна – представени са съобщения, които не се отнасят до процесните заемни правоотношения (касаят счетоводни въпроси на представляваните от ответницата дружества, обща инвестиция между Е. С.а и ответницата във форекс акаунт, за който обяснения дава и свидетелят П. както и лични въпроси между ответницата и С.а). Единствените съобщения, които могат да имат отношение към спорното правоотношение, са тези от 17.01.2022 г. (на л.184 от делото), отнасящи се до договор, изпратен от ответницата на Е. С.а, който ищцата следва да прегледа. От посочените четири съобщения обаче не може да се направи какъвто и да е фактически извод. Останалите разпечатки касаят частични откъси от разговори, които без общия контекст не могат да обосноват конкретни изводи за направени изявления от значение за спора.
От изложеното и след анализ на така обсъдените гласни и писмени доказателства съдът приема, че ищцата не доказва пълно и главно възникване на правоотношение по договор за заем, по силата на който е предоставила на ответницата процесната сума пари срещу задължение на ответницата да я върне в едномесечен срок. В твърдените от ищцата факти и представени 4 доказателства е внесено съществено съмнение от проведеното от ответницата насрещно доказване, което успешно установява, както че ответницата не е изпитвала лично или в стопанската си дейност финансови затруднения от една страна, така и че в предшестващ период – 2020 – 2021 г. ответницата многократно е предавала на ищцата суми пари в брой, за което последната е поемала задължение да ги върне.
Вписаното в платежното нареждане основание за плащането „по договор за заем“ също не извежда еднозначен извод за предоставяне на наредената сума на заем. Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 169 от 19.02.2014 г. по ч.т.д. № 4529 по описа за 2013 г., Търговска колегия, I отделение, удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие, извършено от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя - в тази част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.