Решение № 126 от 01.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Сливен, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500134 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №130/20.02.2023г. по гр.д.

№5449/2021г. на Сливенски районен съд, с което: 1. Отхвърлена е като неоснователна претенцията с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК, предявена от Х. О. Х. за възлагане в реален дял на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със застроена площ от 25 кв.м. и втория със застроена площ от 80 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 30 кв.м. и друга паянтова постройка на един етаж със застроена площ от 6 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място, общинска собственост, образуващо ПИ ***, по плана на ***, с обща площ на поземления имот от 91-кв.м., при граници: улица извън регулация, ***; 2. Изнесен е на публична продан недвижимия имот, допуснат до делба - недвижим имот, находящ се в ***, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със застроена площ от 25 кв.м. и втория със застроена площ от 80 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 30 кв.м. и друга паянтова постройка на един етаж със застроена площ от 6 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място, общинска собственост, образуващо ПИ ***, по плана на ***, с обща площ на поземления имот от 91-кв.м., при граници: улица извън регулация, ***, при 1 квоти на правото на собственост – ¼ ид.ч. за Д. А. Н., ¼ ид.ч. за Х. Х. Ш. и 2/4 ид.ч. за Х. О. Х. от действително получената от публичната продан сума. С Решението са осъдени съделителите да заплатят държавна такса върху дела си.

Въззивната жалба е подадена от съделителя – ответник в първоинстанционното производство Х. О. Х. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивникът Х. Х. чрез пълномощника адв. И. Т. от АК – Ш. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на събрания доказателствен материал и материалния закон. Посочва, че допуснатия до делба имот е жилище, неподеляемо, в което живее той и родителите му. Въззивникът посочва, че баща му О. Х. е прекият наследник на първоначалните собственици на имота. Родителите му живеели в имота непрекъснато още с първоначалните собственици на имота – родителите на О. Х..

Въззивникът посочва, че той също е живял с наследодателите – неговите баба и дядо и с родителите си в имота. Посочва, че другите двама съделители не живеят в имота, а даже живеят в чужбина, не се появили по делото, не взели лично участие, не са правили искане за възлагане на имота. Те били осъдени в друго производство да му заплатят суми за имота, което не били сторили. Довода на съда, че въззивникът не е живял в имота с наследодателите не отговарял на установената фактическа обстановка.

Съдът не взел предвид липсата на възлагателна претенция да другите двама съделители, нито наличието на тяхно задължение във връзка с имота. Липсвала забрана за възлагане на имота в негов дял при установената фактическа обстановка.

Поради това, въззивникът счита, че съдът е нарушил принципа на справедливост. Найсправедливото решение би било имота да се възложи в негов дял. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да възложи процесния делбен имот на него при уравняване дяловете на останалите съделители.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от останалите съделители Д. А.

Н. и Х. Х. Ш..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите Д. Н. и Х. Ш. чрез пълномощника си адв. М. Х. оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и молят въззивния съд да го потвърди. Считат, че не са налице наведените в жалбата материалноправни и процесуалноправни нарушения при постановяване на обжалваното решение.

2

Единственият възможен способ бил изнасяне на имота на публична продан, тъй като въззивникът не отговарял на условията за възлагане. Посочват, че въззивникът няма качеството наследник, призован към наследяване, а собствеността не е формирана като наследяване. Считат, че е без значение признатото му в друго производство право на задържане, както и факта, че родителите му живеят в имота. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В с.з. въззивникът Х. О. Х., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. И. Т. от АК - Ш., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Посочва, че законът не забранява възлагане на имота на неговия доверител, който живее с непосредствения пряк наследник на починалите баба и дядо, както и че няма претенции за възлагане от страна на другите съделители. Счита, че този способ е справедлив.

В с.з. въззиваемите Д. А. Н. и Х. Х. Ш., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. М. Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в отговора на същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Производството е делбено и се намира във втората фаза по извършване на делбата.

От фактическа страна се установява следното:

С влязло в сила Решение №210/29.03.2022г. по гр.д.№5449/2021г. по описа на СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между страните по делото Д. А.

Н., Х. Х. Ш. и Х. О. Х. по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със застроена площ от 25 кв.м. и втория със застроена площ от 80 кв.м., паянтова стопанска сграда на 3 един етаж със застроена площ от 30 кв.м. и друга паянтова постройка на един етаж със застроена площ от 6 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място, общинска собственост, образуващо ПИ ***, по плана на ***, с обща площ на поземления имот от 91-кв.м., при граници: улица извън регулация, ***, при квоти на правото на собственост – ¼ ид.ч. за Д. А. Н., ¼ ид.ч. за Х. Х. Ш. и 2/4 ид.ч. за Х. О. Х.

Районният съд при подготовката на втората фаза на делбеното производство е назначил с Определение №1259/11.05.2022г. съдебно-техническа експертиза за установяване реалната поделяемост на допуснатия до делба имот; възможността за обособяването му в дялове, съгласно квотите на страните и за определяне справедливата пазарна стойност на делбения имот.

От заключението на назначената от съда и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че терена на процесния имот УПИ *** по ПУП на *** е реално неподеляем и жилищната сграда в УПИ *** по ПУП на *** е реално неподеляема. Поради реалната неподелемост на делбения имот няма възможност за обособяване на сравнително равностойни дялове за всеки от съделителите. Пазарната стойност на недвижимия имот е 18950лв.

Съделителят Х. О. Х. е заявил пред първоинстанционния съд претенция за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот. Позовава се на обстоятелството, че имота му е прехвърлен от неговите родители, които били привилегировани лица по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК – живели са в имота и не притежават друг недвижим жилищен имот, запазили са си пожизнено право за ползване на имота и са в тежко здравословно състояние.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата и заключението по назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция изцяло кредитира като неоспорено от страните, обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи по извършването на делбата /в производството не са приети за разглеждане претенции по сметките между съделителите/:

Делбата следва да се извърши чрез способа, регламентиран в чл.348, ал.1 от ГПК, като имота се изнесе на публична продан. Съображенията за това са следните:

Безспорно се установи, че процесният недвижим имот, допуснат до делба е реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват дялове от имота за всички съделители.

Претенция за възлагане на имота е направил ответникът – въззивник Х. О. Х., 4 като се позовава на чл. 349, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за възлагане на имота.

В първата и втората алинея на чл.349 от ГПК са посочени императивно двете възможни хипотези, при които съдът може да възложи на един от съделителите, отговарящ на посочените законови изисквания, неподеляемия жилищен имот. Тези два текста имат предвид съсобственост, възникнала само в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност /било с развод, било със смърт/ или съсобственост, възникнала само от наследяване. Обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по настоящото дело, изключват прилагането, както на чл.349, ал.1 ГПК, така и на чл.349, ал.2 ГПК, на който въззивникът се позовава.

Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК има предвид съсобственост, възникнала само от наследяване.

По делото е установено, в т.ч. и с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че съсобствеността между страните по отношение на процесния недвижим имот, допуснат до делба е възникнала въз основа на придобивна сделка / договор за покупко-продажба по отношение на въззивника Х. О. Х./ и наследяване /по отношение на въззиваемите Д. А. Н. и Х. Х. Ш./, т.е. налице е т.нар. смесена съсобственост. В този случай, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал.2 е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. Освен това следва да се отбележи, че самият ответник, претендиращ възлагане на имота, е придобил право на собственост върху съответните ид.части чрез придобивна правна сделка – договор за покупкопродажба. Неговото право на собственост не произтича от наследяване на наследодателите на другите двама съделители /само тяхното право на собственост произтича от наследяване/, а от сключен договор за покупко-продажба. Право на възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило ид.ч. от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала единствено и само от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилищен имот няма основание да го получи чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК.