Определение № 2096 от 14.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXII НПК.

Образувано е по повод частна жалба на тъжителя В. Б. срещу Разпореждане №2257/16.02.2023г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по НЧХД №9684/2022 г. по описа на СРС, 134 състав на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 НПК, вр. чл. 81 НПК.

С частната тъжба се иска отмяна на първоинстанционното разпореждане за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че контролираният съд неправилно е приел, че инкриминираното деяние се състои единствено в „изпращане на писмо до ГДБОП-МВР/СОП“, а тъжителят бил описал и други действия, с които обвиняемият и помагачите му са разпространили клеветнически твърдения за тъжителя пред служители на управляваните от лицата ведомства и пред трети неизвестни за тъжителя лица, с които приписвали престъпление на тъжителя.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на тъжба от 01.08.2022 г., подадена от частния тъжител срещу лицата Д.П.Д., П.А.П., Б.М.Д. и Н.Д.Д.. В тъжбата частният тъжителя излага твърдения, че лицето Д.Д. в качеството си на длъжностно лице, временно изпълняваща дейността директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с.Скравена била разпространила информация, уличаваща тъжителя в извършване на престъпление по чл. 319б, ал. 1 НК, за което тъжителят разбрал на 01.02.2022 г., когато бил призован за даване на свидетелски показания по ДП №3286 ЗМ-8/2022 г. по описа на ГДНП-МВР. В тъжбата още се сочи, че лицата П.П. и Б.М. са подбудители на извършителя Д.Д., а лицето Н.Д. бил помагач.

С разпореждане от 15.08.2022 г. съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Приел е, че тъжбата не е от естество да изпълни процесуалната си функция, поради непосочване ясно и точно на обстоятелствата на престъплението – липсва информация за време, място и начин на извършване на твърдяното престъпление от посочените от тъжителя лица. В 1 изнесените в тъжбата фактически твърдения относно инкриминираното деяние не се съдържали достатъчно данни относно какви точно думи или действия тъжителят е възприел като клеветнически. Според съдията липсвали доказателства за датата на узнаване на престъплението с оглед преценката за спазване на срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд не е дал ход на тъжбата, като е дал указания на тъжителя в седмодневен срок от получаване на разпореждането да отстрани нередовностите на тъжбата, а частният тъжител е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, наказателното производство ще бъде прекратено.

С молба-уточнение от 11.10.2022 г., в указания седмодневен срок от връчването на разпореждането на съдията, тъжителят Б. е посочил, че не може да конкретизира датата и конкретните изрази, използвани за уличаването му в извършване на престъпление, доколкото не разполага с копие от писмото, станало повод за образуване на ДП №3286 ЗМ-8/2022г. Посочил е също така, че клеветата е извършена пред институции в системата на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи – пред Прокуратурата на Република България и пред Главна дирекция „Национална полиция“, като престъплението било извършено чрез адресиране в писмена форма на твърдения за извършени действия от тъжителя, които се квалифицират под състава на престъплението по чл. 319б, ал. 1 НК. Въз основа на цитираното молба-уточнение на тъжителя Б. е издадено също така съдебно удостоверение, което да послужи пред Прокуратурата на РБ и пред Главна дирекция „Национална полиция“, за да се снабди с необходимата му информация.

От приложеното по първоинстанционното дело Постановление за произнасяне по постъпило искане по досъдебно производство от 22.11.2022 г. се установява, че вследствие на издаденото в полза на тъжителя съдебно удостоверение, прокурор при СОП е постановил на тъжителя Б. да бъде предоставено копие от сигнала на Д.П.Д. до ГДБОП и протоколите за разпити на свидетелите Д.Д. и П.А.П.. Без уважение е оставено искането на тъжителя да му бъде предоставен акт или друг документ дал основание за образуване на досъдебното производство и на други документи, предоставени в ПРБ и/или ГД „Национална полиция“, уличаващи В. Б. в извършване на престъпление, доколкото прокурорът не е бил информиран дали в ПРБ и ГД „Национална полиция“ са налице такива други документи, уличаващи тъжителя в извършване на престъпление.

С допълнително уточнение от 29.12.2022 г. е посочил, че извършеното от Д.Д. деяние се изразявало в изпращане на официално уведомление до ГДБОП и МВР през 2021 г., чрез което е разпространила информация, уличаваща тъжителя Б. в извършването на престъпление по чл. 319б, ал. 1 НК. На 18.05.2021 г. изпълняващата функциите директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с.Скравена Д.Д. е уведомила ГДБОП и МВР за неверни действия на частния тъжител, че същият неправомерно е спрял достъпа на представляващия ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с.Скравена до компютърните данни в информационната система – сайта на училището: ouskravena.org и системата за електронно образование. Посоченото било дало повод за стартиране на наказателно преследване срещу тъжителя по ДП №3286 ЗМ-8/2022г. по описа на ГДНП, МВР, пр.пр. №3080/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура.

С обжалваното разпореждане от 16.02.2023 г., предмет на въззивния съдебен контрол, съдията докладчик при СРС, НО, 134 състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 9684/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 134 състав, НО, като приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, доколкото описаното в тъжбата и допълненията към нея деяние, извършено според тъжителя от 2

Д.Д. не представлява престъпление. Според първоинстанционния съд с подаването на сигнал до ГДБОП-МВР не може да бъде осъществено престъплението „клевета“, доколкото последния представлява държавен орган и не можел да възприеме казаното или написаното по начина, по който може да го възприеме физическото лице, поради което пред държавен орган не можело да бъдат разпространени твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно лице. Първоинстанционният съд също така е приел, че по отношение на лицата П.А.П., Б.М.Д. и Н.Д.Д. в тъжбата и допълненията към нея липсват данни относно това с кои точно изрази и/или действия на посочените лица тъжителят счита, че същите са осъществили спрямо него престъплението клевета.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Частната жалба срещу разпореждането за прекратяване на първоинстационното производство за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, е процесуално допустима – същата е подадена в предвидения в закона срок от заинтересована страна срещу акт на първата инстанция, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно съдържанието на тъжбата на частния жалбоподател относно твърдяното от него престъпление, извършено от лицето Д.Д., макар и не по изложените от първата инстанция мотиви.

Наистина, държавните органи не могат лично да възприемат клеветническите твърдения, но доколкото държавният орган е съставен от физически лица, които фактически изпълняват функциите на държавни орган и в този ред на мисли възможно е престъплението клевета да бъде осъществено чрез депозиране на документ пред държавен орган. Настоящият случай обаче не е такъв.

С тъжбата се твърди, че лицето Д.Д. е подала сигнал до Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР за това, че тъжителят неправомерно е спрял достъпа до компютърните данни в информационната система на сайта на ОУ „Св. Св.

Климент Охридски“, с. Скравена на представляващия училището. Същото е дало основание за образуване на досъдебно производство №3286 ЗМ-8/2022г.

Нормата на чл. 147 НК очертаваща състава на престъплението клевета криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия/ и приписване на неизвършено от него престъпление /неотговарящо на действителността твърдение пред други лица, че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление/.

За осъществяване състава на престъплението клевета е необходимо приписването на престъпление на тъжителя, пострадал от престъплението клевета, да е извършено пред трети лица, но не и такива, които са компетентни да образуват наказателно производство и да проведат разследване за твърдяното престъпление, приписвано на тъжителя. Органите на МВР са надлежен орган на властта, в чиято компетентност се включва възможността да започват наказателно преследване (чл. 194, ал. 4 вр. чл. 212, ал. 2 НПК) или да извършат полицейска проверка, която да прерасне в наказателно преследване. От приложеното по делото Постановление за произнасяне по постъпило искане по досъдебно производство от 22.11.2022 г. се установява, че досъдебното производство е образувано именно въз основа на писмо, подадено от Д.Д. до Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Това фактическо описание на 3 престъпното деяние навежда на друга правна квалификация, а не на тази, посочена в тъжбата – клевета, която не е обвързваща за съда, тъй като неговото правомощие се изразява в прецизно изясняване на съдържанието на твърденията на тъжителя и субсумирането им под съответната правна норма, криминализираща престъпление.

Престъплението клевета е насочено срещу честта и достойнството на лицето, на което се приписва престъпление, като е от естество да накърни доброто име, с което клеветеното лице се ползва в обществото. С извършеното от лицето Димитрова деяние, такова каквото се твърди от тъжителя, се засягат друг вид обществени отношения, а именно – обществените отношения по правилното осъществяване на функциите на органите на правосъдието по образуване наказателно производство и осъществяване на разследване за извършени престъпления.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че депозираната от частния жалбоподател Б. тъжба, дори и с допълненият и уточненията към нея, е негодно процесуално основание за иницииране на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, доколкото в тъжбата липсва описание на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1, изр.първо НПК и по отношение на лицата П.А.П., Б.М.Д. и Н.Д.Д., срещу които частният жалбоподател е насочил тъжбата си с твърдения че първите двама са подбудители, а последният е помагач на лицето Д.Д. в извършеното спрямо жалбоподателя престъпление. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 1 НПК тъжбата следва да съдържа обстоятелствата на престъплението, а по-точно относно време, място и начин на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. Нито в първоначалната тъжба, нито в последващите допълнения към нея частният жалбоподател- тъжител в първоинстанционното производство, не е изложил твърдения за конкретни думи и/или действия на посочените лица.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател в подадената пред въззивната инстанция частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане, че първата инстанция неправилно е прекратила наказателното производство, доколкото тъжителят бил посочил като инкриминирано деяние не само изпращането на сигнал до ГД „Борба с организираната престъпност“ от страна на лицето Д.Д., но и извършени от другите лица, срещу които е насочена тъжбата - П.А.П., Б.М.Д. и Н.Д.Д., действия, с които същите били разпространили клеветнически твърдения пред служители на управляваните от тези лица ведомства и пред трети неизвестни за тъжителя лица, с които твърдения приписвали престъпление на тъжителя.