Решение № 4919 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4919 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330104560 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против М. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. П. №*, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. с чл.415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ.

Ищецът твърди, че по силата на сключен на **** г. Договор за кредит за текущо потребление е предоставил на кредитополучателя М. Д. Я., ЕГН **********, кредит в размер на 1044,00лв. Кредитът е усвоен еднократно по кредитна сметка № ******, с титуляр М. Д. Я.. Договорен е 36 месечен срок за издължаване на 35 равни месечни вноски, всяка в размер на 33,69лв. и последна изравнителна вноска в размер на 27,86лв., дължими от 05-то число на съответния месец. Уговорено е заплащане на променлива възнаградителна лихва в размер на 10,00% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,05%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,95%.

Кредитът не бил редовно обслужван, поради което е обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление до длъжника чрез лицензиран пощенски оператор. Начислено е обезщетение за забава, както и сумата в размер на 120,00 лева, представляваща разходи по връчване на 1 уведомление за предсрочна изискуемост, които кредитополучателят се е задължил да заплати на основание т.17 от Договора. За вземанията си по процесния договор ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№410/2024г. След като се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист ищецът е подал молба за образуване на изпълнително дело при *******************. По образуваното изпълнително дело №**/****г. ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок. В резултат на това са предявени настоящите установителни искове, с които се цели да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 993,21 лева – главница по договор за кредит, предсрочно изискуем, сумата от 99,87 лева – договорна лихва за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г., сумата от 16,81 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта, за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г., 27,66лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, за периода от 25.10.2023г. до 09.01.2024г. и сумата от 120,00 лева – дължими разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.01.2024г. до изплащане на вземането. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Д. Я. не депозира отговор на исковата молба. За първото открито съдебно заседание по делото ответникът представя писмено становище, в което са изложени съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключен при неспазване изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК счита, че се дължи единствено чистата стойност на кредита. Ответникът счита, че са налице постъпили суми за погасяване на вземанията по потребителския кредит, които са надвнесени.

Заявява възражения за прекомерност на претендираното възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №410/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., образувано по депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 233/11.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу същата е депозирано възражения от длъжника М. Д. Я.. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

2

Ищцовата банка е представила екземпляр от процесния Договор за кредит за текущо потребление от ***** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитодател и ответника М. Д. Я., ЕГН **********, като кредитополучател, по силата, на който е предоставена в заем сумата от 1044,00лв., усвоена еднократно. Погасяването на банковия кредит е предвидено да се осъществи в 36 месечен срок на 35 равни месечни вноски, като всяка вноска е в размер на 33,69лв. и последна изравнителна вноска е в размер на 27,86лв., дължими от 05-то число на съответния месец. От договора за банков кредит е видно, че е уговорено заплащане на променлива възнаградителна лихва в размер на 10,00% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,05%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,95%. Необслужването на кредита резултира в неговата предсрочна изискуемост, като е начислено обезщетение за забава и сумата в размер на 120,00 лева, представляваща разходи по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, по т.17 от Договора.

С назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по договора за кредит са платени общо 63,84 лв. за главница и лихва по кредита. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.01.2024 г. размерът на непогасените по договора за кредит задължения за главница е в размер на 993,21 лв., а възнаградителната лихва за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г. е в размер на 99,87 лв. Установи се и наличието на обезщетения за забава за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г. в размер на 16,81 лв., както и за периода 25.10.2023 г. – 09.01.2024 г. размер на 27,66 лв. Начислена е и такса за разходите при предсрочно изискуем кредит в размер на 120,00 лв. Понастоящем общото задължение по процесния договор за кредит възлиза на 1 257,55 лв.

Доколкото процесният договор за кредит е сключен с потребител, то приложение в случая намират разпоредбите на ЗПК, вкл. и относно императивно установеното съдържание на договора и отделните хипотези, водещи до невалидност на договора, както и последиците от тяхното нарушаване. При договор сключен с потребител, на съда е вменено задължение да провери действителността на договора – за наличие на неравноправни клаузи сключени във вреда на потребителя, дори да не са наведени от страните основания затова.

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, на основание чл. 22 от ЗПК – договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на изтъкнатата недействителност, която е изначална и e налице още при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява процента на оскъпяване на кредита, доколкото тук са включени всички разходи за кредитополучателя по повод на кредитното правоотношение, както и възнаградителната лихва за кредитора. Затова е необходимо в договора 3 относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

По смисъла на т. 17 и 18 от Договора за потребителски кредит информацията за лихвите, таксите и комисионните на кредитодателя Банка ДСК са подробно изложени в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. В т. 16.1. от Общите условия е предвидено при предсрочна изискуемост на кредита да се дължи главницата, олихвена с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%.

Така, до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се дължат възнаградителната лихва, която е същностна характеристика на договора за кредит, и мораторната лихва, която е санкция за неизпълнение на задължението и цели да обезщети вредите, които понася кредитора. След настъпването на предсрочната изискуемост се дължи и начислява единствено обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД вр. т. 16.3 от Общите условия.

В случая е видно от материалите по заповедното производство, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника на дата 25.10.2023 г.

Предвид горното, съдът намира за установено, че кредитополучателят по Договор за кредит за текущо потребление М. Д. Я., ЕГН ********** дължи на кредитодателя „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: 121830616 сумата в размер на 1 257,55 лв., получена, като сбор от дължимите по необслужвания процесен договор суми за главница на стойност 993,21 лв., възнаградителната лихва за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г. на стойност 99,87 лв., обезщетение за забава за периода 05.11.2022 г. – 24.10.2023 г. на стойност 16,81 лв., обезщетение за забава за периода 25.10.2023 г. – 09.01.2024 г. на стойност 27,66 лв. и разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв. С платената на 16.06.2023 г. сумата от 63,84 лв., е покрита главницата в размер на 50,79 лв. и лихва – в размер на 13,05 лв.

Не се установи възражението на ответната страна, че кредиторът е надвзел неправомерно възнаграждение за договорна лихва в размер на 99,87 лв., както и обезщетение за забава в размер на 16,81 лв. и обезщетение за забава в размер на 27,66 лв. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 разходите, които начислява кредитора при неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит не се включват при изчисление на ГПР. Така, ГПР не надвишава пет пъти законния лихвен процент. Пълна или частична недействителност на процесния договор за потребителски кредит не се установи. Поради това съдът ще уважава претенцията на ищеца, като установи в пълен размер основателността на дължимите суми по процесния договор.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна, като в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ще се присъдят общо 274,85 лв. съдебно деловодни разноски в исковото производство, от които 124,85 лв. за държавна 4 такса и 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 25,15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, доколкото изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК, като с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. П. №*, ет.*, ап.**, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 993,21 лв. (деветстотин деветдесет и три лева и 21 ст.) – неплатена главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от **** г., отчитан по кредитна сметка № *****; 99,87 лв.