Решение № 6768 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6768 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505963 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3606 от 09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 52278/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177-ми състав, частично са били уважени предявените от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. К. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, като е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1825,71 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. **** ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата над 1825,71 лева до 1890,21 лева, като погасен по давност и за размера над 1890,21 лева до 1921, 22 лева като погасен чрез плащане, както и сумата от 27,13 лева - главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. **** ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 324,24 лева , представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 23.05.2022 г., както и за сумата от 6,54 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 23.05.2022 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ 1

СОФИЯ” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 618,79 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски съразмерно уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на С. К. П., сумата от 98,57 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въвззивна жалба от ответника С. К. П., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение, поради което счита, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска. Сочи още, че по делото съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел доказателства след настъпване на предвидената в закона преклузия. При условията на евентуалност на оплаквания сочи, че ищецът не установил и реалното количество доставена топлинна енергия, тъй като изслушаната СТЕ не установявала този факт, като не било съобразено и обстоятелството, че същата била своевременно оспорена, а и същата не отчитала обстоятелството, че Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. е била отменена. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.

235, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд не бил взел предвид представените в последното съдебно заседание 3 броя разписки, издадени от Изипей, които установявали, че за процесния период ищецът е заплатил сумата от 387,82 лв. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.Претендира и разноски.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо инженеринг“ ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която главният иск е отхвърлен за разликата над 1825,71 лева до пълния предявен размер 1921,22 лева , както и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 324,24 лева , представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 23.05.2022 г., както и за сумата от 6,54 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 23.05.2022 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В тази връзка ищецът своевременно с исковата молба е направил доказателствено искане – лист 7 от ИМ, което е било формулирано като такова по реда на чл. 192 ГПК, и макар да е пропуснал да се произнесе в определението по чл. 140 ГПК, в първото по делото съдебно заседание от 23.01.2023 г. процесуалният представител на ищеца е поддържал същото, поради което и макар преформулирано от съда като такова по чл. 186 ГПК, същото не е било преклудирано – арг. 142, ал. 2 ГПК. Следователно като е зачел материалната доказателствена сила на представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.04.1990 г., и е стигнал до извод, че ответникът е собственик на процесния имот, СРС не е допуснал твърдяното нарушение.

По отношение оплакванията, касаещи необоснованост на заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ поради отмяна на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. , следва да бъде посочено, че с решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с 3 решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията , представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, действително са обявени за нищожни или са отменени. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Методиката представлява приложим административен акт, поради което и оплакванията в тази насока са неоснователни.

Основателно обаче е оплакването, че в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, първоинстанционния съд не е взел предвид, приетите в о.с.з. от 20.02.2023 г. нови по смисъла на чл. 147, т. 2 ГПК писмени доказателства, а именно 3 броя разписки, издадени от Изипей. От същите се установява, че за процесния период ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 387,82 лв., поради което и в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът не е взел предвид извършеното плащане на част от процесното задължение. Ето защо тази сума следва да бъде приспадната от непогасеното по давност вземане на ищеца в размер на 1825,71 лв., поради което вземането на ищеца възлиза на 1437,89 лв., до който размер искът е основателен и доказан.

С оглед различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция решението в обжалваната част, с която главния иск е уважен за разликата над сумата от 1437,89 лв. до уважения от СРС размер от 1825.71 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 482,66 лв. до присъдения размер от 618,79 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция въззиваемото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника ответник сумата от 74,15 лв., представляваща сбора от направените разноски във възивното производство за ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.06.2024 г., съразмерно на основателната част от въззивната жалба, както и сумата от още 21,69 лв., представляваща разноски за производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от главния иск.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Решение № 3606 от 09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 52278/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177-ми състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу С. К. П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. К. П., ЕГН ********** дължи на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046 над сумата от 1437,89 лв. до уважения размер от 1825.71 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. **** ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която С.

К. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, разноски над сумата от 482,66 лв. до присъдения размер от 618,79 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: