Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 21.01.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 453/2021
Вид
Решение № 23
Подписан
21.01.2022
В сила
21.01.2022
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ваня Николаева Иванова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 286 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С., 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И.ова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500453 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство ИВ. ИВ. Д. и Д. Б. Б., двете от гр. Е. против решение № 14 от 25.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 89/2020 г. по описа на РС – гр.

Пирдоп, с което съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на „Б. ДСК” ЕАД, гр. С. към ответниците, за които е издадена заповед № 134/21.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 241/2019 год. по описа на РС-Е., както следва: за сумата 5 740,63 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2009 год., сключен между Б.та и наследодателя – съпруг на първата ответница Д.С., по който ответницата Д.Б. е поръчител; сумата 3 354,92 лева – договорна лихва за периода 07.08.2015 год. – 13.06.2019 год.; сумата 814,28 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 07.08.2015 год. – 13.06.2019 год.; сумата 11,16 лева – законна лихва за периода 14.06.2019 год. – 20.06.2019 год. ; сумата 120 лева – разходи при изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 год. до окончателното изплащане. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 350,82 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата 1000,82 лева – разноски в исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства. Търдят, че ищецът не е доказал по правилата на пълното главно доказване съществуването и размера на 1 претендираните вземания. Сочат, че неправилно съдът е приел за надлежно обявена твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, както и че не се е произнесъл по възраженията за наличието на нищожни клаузи в договора. Считат, че договорът за кредит е прекратен със смъртта на кредитополучателя, поради което не е налице виновно неизпълнение за периода след 25.07.2015 год. Молят съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

В писмения отговор на исковата молба ответницата И.Д. оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че след смъртта на наследодателя й – кредитополучател в продължение на четири години не е била уведомявана от Б.та за сключения от него договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2009 год., като разбрала за това от полученото на 17.04.2019 год. уведомление за предсрочна изискуемост. Счита, че Б.та нееднократно и без да уведомява титуляра на задължението е променяла едностранно размера на месечните вноски, които са инкасирани от разплащателната му сметка. Твърди, че договорът за кредит съдържа нищожни клаузи, които противоречат на императивни правни норми и са неравноправни, в т.ч. разходи за изискуем кредит, договорни и наказателни лихви. Оспорва представеното извлечение от счетоводните книги на Б.та като частен свидетелстващ документ, което не е подкрепено от останалите доказателства по делото. Оспорва претенциите и по размер. Прави и възражение за погасяване по давност на част от дълга.

В писмения отговор на исковата молба ответницата Д.Б. оспорва предявените искове.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Прави възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и поръчителство, без да конкретизира същите.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2009 год. „Б. ДСК“ ЕАД е предоставила на Д.С. Д. кредит в размер на 10 000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване при лихвен процент на кредита от общо 14,95%, като договорът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на същата дата, по силата на който Д. Б. Б. се е съгласила да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя в пълен размер, както и да отговаря солидарно с него при неизпълнение.

Представени са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към договора и погасителен план, според който дължимата месечна вноска от кредитополучателя е в размер на 161,03 лева за периода 07.08.2009 год. – 07.06.2019 год., като първата вноска с падеж 13.07.2009 год. е в размер на 290 лева – такса по кредита, а последната вноска с падеж 13.07.2019 год. е в размер на 52,12 лева. ГПР по кредита е в размер на 16,91 %. Договорът и погасителният план са подписани от кредитополучателя.

Видно от удостоверение за наследници № 633/29.07.2015 год. на община Е.

2 кредитополучателят Д. Д. е починал на 25.07.2015 год. и е оставил като наследници по закон И.Д. – съпруга, С. Д. и И. Д. – деца. По делото не се спори, че последните двама са се отказали от наследството на соя баща още през 2015 год. /съгласно т. 14 от заявлението от 21.06.2019 год. по чл. 417 от ГПК/.

Според представеното по делото извлечение от счетоводните книги на Б.та към 21.06.2019 год. непогасените задължения по договора за кредит са общо 47 броя погасителни вноски към датата на предсрочната изискуемост, поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни /4 броя месечни погасителни вноски/, съгласно чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б. ДСК“ ЕАД и уведомяване на длъжниците И.Д. – наследник на титуляра и Д.Б. – поръчител, че Б.та е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Представени са два броя уведомления на Б.та изх. № 0146/05.03.2019 год. и изх. № 0147/05.03.2019 год. до длъжниците чрез ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 към КЧСИ, като И.Д. го е получила лично на 17.04.2019 год., а уведомлението до ответницата Д.Б. е връчено чрез нейната дъщеря М. Б. на същата дата, срещу задължение да го предаде.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 134 от 21.06.2019 год. по ч.гр.д. № 241/2019 год. по описа на ЕтРС срещу ответниците за процесните суми. На 17.10.2019 год. са подадени възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 14.11.2019 год. РС-Е. е констатирал, че възраженията са подадени в предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок от връчване на заповедта, поради което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Настоящите искове са предявени в законоустановения срок.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Лалова от 11.11.2020 год. сумата от 10 000 лева по договора за кредит е усвоена изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Д. Д. на 13.07.2009 год. Уговорените месечни вноски са в размер на 161,03 лева, като същите са изплащани редовно от кредитополучателя до момента на смъртта му на 25.07.2015 год. Погасени са 73 вноски по погасителен план. Датата на предсрочната изискуемост е 14.06.2019 год., като към тази дата не са погасени 47 вноски за периода 07.08.2015 год. – 07.06.2019 год., всяка в размер на 161,03 лева. Общият размер на просрочените погасителни вноски е 7 568,41 лева.

Главницата е в размер на 5740,63 лева. Мораторна лихва върху главницата за периода 07.08.2015 год. – 13.06.2019 год. възлиза на 814,28 лева; законна лихва за периода 14.06.2019 год. – 20.06.2019 год. е в размер на 11,16 лв.; сумата 120 лева представлява разходи при изискуемост на кредита. Не са плащани погасителни вноски по кредита след смъртта на кредитополучателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в 3 законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. От приетата по делото експертиза се установява, че заемът е усвоен изцяло от кредитополучателя в деня на сключване на договора по разплащателната му сметка. С оглед това следва да се приеме, че между ищеца и наследодателя на първата ответница е сключен твърдяния договор за заем.

Ответниците възразяват, че клаузите в договора са нищожни поради противоречие със закона и като неравноправни, без да конкретизират за кои клаузи се отнася това и на какво основание. Независимо от това, съдът следва служебно да провери налице ли са нищожни клаузи в процесния договор. В гражданския процес съдът е длъжен служебно да следи за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност, вкл. поради противоречие с добрите нрави и/или закона, като (ако нищожността не е релевирана изрично от страните), съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. В същия смисъл е и съдебната практика – Решение № 229 от 21.01.2013 год. на ВКС по т.д. № 1050/2011 год., II т.о. и др.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл. 410 от ГПК и впоследствие в исковото производство съдът има правомощие да преценява нищожността на договора за кредит, респ. на част от неговите клаузи, както и да отхвърли претенциите на заявителя, основани на такива клаузи, ако счете последните за нищожни – независимо дали поради неравноправност, поради противоречие със закона или поради противоречие с добрите нрави.

В случая от събраните по делото доказателства се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, който не съдържа нищожни клаузи, включително в частта относно уговорената възнаградителна лихва в размер на 14,95% или 9 214,69 лв.

Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета след датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са разполагали с възможността по чл. 9, ал.1 от ЗЗД свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

4

При преценка дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.

5093/2007 г. на ВКС; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС и др.