Решение № 316 от 26.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Стара Загора, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900276 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД.

Ищцата Т. П. Т., на 72 години, твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания.

Посочва, че на 23.02.2023 г., около 09:00 ч., в гр. К., ул. ***, е настъпило ПТП, при което водачът Т. В. М. на л.а. марка и модел „Ситроен Ксара Пикасо“, с peг. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, като не осигурила л.а. да не потегли сам, същият самопотеглил назад и ударил пешеходката Т. Т.. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата.

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 85/2023 г. на РУ К., пр.пр. № 2330/2023 г. на РП К., което към датата на предявяване на исковата молба в съда не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Т. М. нарушения на правилата за движение по пътищата. Счита се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на Т. Т..

Посочено е, че за увреждащия л.а. “Ситроен Ксара Пикасо“ с peг. №***, управляван от Т. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. №***, със срок на валидност една година, считано от 18.06.2022 г. до 17.06.2023 г. със ЗАД „Б.“ гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.“ гр. С., като са представени 1 всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 06.04.2023 г. Сочи се, че по случая е заведена щета № 972, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Заявява се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата.

Твърди се, че при процесното ПТП Т. П. Т. е получила следните травматични увреждания: счупване на тибия; охлузвания и болки в областта на гърба, главата и крайниците; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло и др.

След инцидента на 23.02.2023 г. пострадалата е приета за лечение в МБАЛ „Д.“, гр. К.. Пострадалата е съобщила за оток и невъзможни движения в областта на коляното. Извършени са изследвания, консултативни прегледи и Рьо. графия. От направената Рьо. гр. е установена фрактура на медиалния кондил на тибията с депресия на фрагмента. Поставена е диагноза - счупване на тибията. Взето е решение за извършване на оперативна интервенция. Сочи се, че видно от оперативен протокол от 23.02.2023г. с локална анестезия се е пунктирала ставата, евакуирали са хемортрозата 50 сс, репозирана е фрактурата на латералния кондил и се е имобилизирала с шарнирна колянна ортеза, елевация на крака на Браунова шина, пункцио, евакуацио хемартрозис, репозиция, имобилизация. Освободена е за домашно лечение на 27.02.2023г. с указания за спазване на покой, да се придвижва с патерици, да носи имобилизация 40 дни.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Т. Т. търпи силни болки и много страдания. Отбелязва се, че възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП ищцата е била в отлично здравословно състояние, била е изключително дейна, но след инцидента животът й се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е приключено, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Заявява, че освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Т. М., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото.

Развити са съображения, съгласно чл. 432 от КЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗАД „Б.“ гр. С. да заплати на Т. П. Т., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 70 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни 2 увреждания, както и сумата от 23.20 лв. за причинените й имуществени вреди.

Претендира законна лихва върху сумите, считано от 02.03.2023 г. датата на която изтича срокът по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С допълнителна молба ищцата е посочила банкова сметка, съобразно изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема следното становище:

Твърди, че исковата молба страда от порок по отношение на нейната редовност, тъй като в нея не е посочена банкова сметка. Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК при искове за парични вземания следва да се посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Моли да се укаже на ищцата да предостави банкова сметка, по която да бъде извършен преводът.

Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара-Пикасо” с регистрационен номер ***. Не оспорва обстоятелството, че пред ответното дружество е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищцата в производството, като от ищцата не е представена пред застрахователя банкова сметка, съобразно въведеното изискване на чл. 380 от КЗ.

Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Твърди, че в случая липсват данни за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования. Застъпва позицията, че доказването на противоправността е от съществено значение за установяване на обстоятелството дали едно събитие има характеристиката на деликт.

Оспорва заявения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, в това число и твърдението, че застрахованият лек автомобил не е бил обезопасен от самопотегляне, както и че при самопотеглянето са причинени вреди на ищцата. Заявява, че липсата на противоправност в действията на застрахованото лице обуславя невъзможност за ангажиране на неговата отговорност, като това твърдение обуславя с липсата на достатъчно доказателства относно обстоятелствата около настъпване на събитието и заявения факт на „самопотегляне“.

Твърди, че представеният констативен протокол за ПТП 2023-1024343/23.02.2023 от дата 29.03.2023г. не удостоверява обстоятелствата и причините за настъпване на събитието и сам по себе си не установява заявения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Сочи, че неговият съставител не е бил очевидец на настъпване на събитието, което изключва материалната доказателствена сила на въпросния документ по 3 отношение на описания в него механизъм на настъпване на произшествието.

Основание за това възражение намира и в обстоятелството, че приложеният констативен протокол е с дата на издаване повече от месец след датата на транспортното произшествие.

Евентуално твърди, че вина за настъпване на събитието носи самата ищца, която внезапно е навлязла на платното за движение и то по начин, който не гарантира собствената й сигурност. Счита, че ищцата е могла да възприеме придвижването на автомобила и да не навлиза в зоната на движение на автомобила.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в производството, като твърди, че същата е допуснала нарушение на правилата за движение и в частност на разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП, както и на разпоредбата на чл. 114 т.1 и т.2 от ЗДВП. Твърди, че ищцата е предприела пресичане чрез внезапно и несъобразено навлизане на платното за движение, без да отчита наличието на движещ се автомобил или като неоправдано дълго се е намирала на платното за движение, или е спряла безпричинно на него, или като е предприела пресичане при ограничение на видимостта. Възраженията за принос прави при ограничение обема от доказателствен материал и заявява, че същите ще конкретизира след запознаване с материалите от воденото досъдебно производство, в което са събрани значително по-голям обем доказателства относно механизма на произшествието.

Оспорва твърдението, че при ищцата се наблюдават остатъчни явления и същата не се е възстановила от получените травми. Твърди, че общият възстановителен период при подобна травма е за период до три месеца при липса на усложнения, за което няма данни по делото.

Заявява, че оспорва твърдението, залегнало в исковата молба, че при ищцата е налице промяна в психическото състояние, в това число изразяващо се в напрегнатост и загуба на съня.

Оспорва иска и по отношение на неговия размер, като твърди, че от една страна искът е прекомерно завишен с оглед на действителното претърпените вреди и техния обем, а от друга - не отговаря и на съдебната практика по сходни случаи.

Прави възражение за начисляване на лихва за забава от датата, посочена в исковата молба. Твърди, че не е изпаднал в забава на посочената дата, тъй като ищцата е депозирала заявление за изплащане на обезщетение на 06.04.2023г., не е предприела действия за съдействие на застрахователя с оглед установяване на вредата по доброволен ред, а и по подобие на исковата молба не е представила данни за банкова сметка, съобразно изискванията, установени в КЗ.

По делото е постъпила допълнителна искова молба /молба/, с която ищцата взема становище по възраженията на ответника.

По възраженията за нередовност на исковата молба са развити 4 съображения и е посочена съдебна практика.

С оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а., както и това, че ищцата е предявила пред него извънсъдебната си претенция на 06.04.2023г., моли на основание чл. 146, ад. 1, т. 4 от ГПК, да се обявят тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.

Счита, че ответникът неоснователно оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на увреждащия л.а. и извършеното от него противоправно деяние.

Заявява, че представеният към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочва съдебна практика. Отбелязва, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв той не подлежи на доказване в настоящото производство от страна на ищцата.

Сочи, че в случая водачът на л.а. не е обезопасил същия, респ. не е взел мерки за недопускане на самоволното му потегляне.

Оспорва твърдението, че вина за ПТП има ищцата. Посочва, че за установяване на противоправността на извършеното от водача на увреждащия лек автомобил деяние, към исковата молба са приложени доказателства, както и са направени доказателстени искания.

По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, счита, че същото е голословно и неподкрепено с доказателства. Заявява, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извод, че тя е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че тези твърдения подлежат на доказване в настоящото производство от ответника при пълно и главно доказване.