Решение № 885 от 07.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. гр. Хасково, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640101148 по описа за 2025 година

Предявени са от Л. М. Ж., ЕГН **********, с адрес – гр.****, ж.к. ****, против ПГТАТ „Н.Й.Впацаров“ – гр.Хасково, ЕИК 177061045, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда и чл.245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че работела при ответника по трудов договор от 2016 година до ********. като „Старши учител“, когато със Заповед № 400 400/********. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от ********** Договорената между страните основната работна заплата за периода ********** до момента на прекратяване на трудовия договор била в размер на 1568 лева месечно, който бил изплатен на ищцата. Посочено е още в исковата молба, че на ********** бил подписан Анекс № **** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д 01-269 от 06.12.2022г., съгласно чл.27, ал.1, т.2 от който, считано от ********** минималната основна работна заплата на „Старши учител“ била определена на 1763 лева. Според ал.2 на същия текст, средствата се осигурявали от държавния бюджет и били предвидени в Закона за държавния бюджет, а съгласно ал.3, т.2 - индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или 1 били по-високи от тях, се увеличавали с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че била редовен член на Синдиката на българските учители към КНСБ не само за процесния период, а и след това и поддържа, че предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към КНСБ, предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от **********, следвало да бъде приложено и спрямо нея. Посочва още, че подала до ответника заявление, с което поискала от работодателя си да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения от ********** с 15% увеличение, но без резултат. Според ищцата размерът на основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение, възлизал на 1803.20 лева, към който следвало да се добави и 40 % допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 721.28 лева и допълнително 43.82 лева от фонд СБКО, който бил в размер на 2.43 % върху ОЗ, и по този начин брутното й трудово възнаграждение възлизало в размер на 2 568.30 лева на месец. Допълва, че доплащането за ПКС не се влияело от основната заплата. По този начин, разликата с начисленото й БТВ и дължимото й увеличено с 15% БТВ, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО, била в размер на 335 лева на месец за периода ********** – ******* Това формирало претендираното за периода ********** - ********. БТВ в размер на 2 250 лева, или – 1740 лева, представляващи дължимо и неизплатено на ищцата нетно трудово възнаграждение. Ищцата посочва също, че съгласно разпоредбата на чл.59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор, искове пред съда можели да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилагал, както и че в случай на неизпълнение на повелителните разпоредби на КТД за увеличение на основната й работна заплата с 15% от страна на работодателя, то договорената основна работна заплата в трудовия й договор влизала в противоречие с минималния размер, определен с нормативен акт. Освен това, на 01.09.2023г. в ДВ, бр.75, били публикувани изменения в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, според които минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти - старши учител ставали в размер на 1763 лева, като съгласно § 3 от същата, изменението влизало в сила от ********** Така, според ищцата, от тази дата договорената в трудовия й договор основна работна заплата в размер на 1568 лева влизала в противоречие с повелителните разпоредби на Наредба № 4 и следвало да бъде обявена за недействителна, като вместо нея следвало се приложи определения с Наредбата минимален размер на основната работна заплата от 1763 лева.

При тази хипотеза разликата в начисленото й и дължимото й БТВ според нея 2 било в размер на 1245 лева за процесния период, но дори и тя не й била изплатена. Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение оставала изискуема и се изплащала допълнително заедно със законната лихва и тъй като работните заплати при работодателя й се изплащали до края на месеца, за който се отнасят и доколкото основанието за изплащането им възниквало през месец август 2023г., ищцата претендирала от ответника и лихва в размер на 400 лева за периода от 01.09.2023г. до момента на завеждане на исковата претенция. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да й заплати сумите, както следва: сумата в размер на 1740 лева - представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения на ищцата за периода ********** до ********. и сумата в размер на 400 лева, представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 от КТ за периода от 01.09.2023г. до 02.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение, считано от 02.05.2025г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, а алтернативно ги оспорва и по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.

С протоколно определение от 20.10.2025г. съдът допусна, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на предявените искове чрез намаляване на размерите им, както следва: искът за главница с правно основание чл.128, т.2 КТ, първоначално предявен за сумата от 1740 лева, се счита предявен за сумата от 1 581.38 лева, а искът за обезщетение за забава върху главницата, първоначално предявен за сумата от 400 лева, се счита предявен за сумата от 360.12 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение до **********, като ищцата е работила в ответното училище като старши учител до **********, когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със Заповед **********/********. на директора на училището.

Представено като доказателство по делото е Допълнително споразумение № 905/13.09.2022г. към Трудов договор № 223/14.08.2014г., видно от което е, че договорената между страните основна работна заплата, считано от 01.09.2022г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, е в размер на 1568 лева месечно и допълнително възнаграждение за порслужено време и професионален опит – 39 % върху 3

ОМЗ – 611.52 лева.

От Служебна бележка от 07.04.2025г., издадена от Председателя на Синдикалната организация на СБУ в училището, се установява, че ищцата е била член на СО на СБУ в ПГТАТ „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Хасково за периода от 16.09.2016г. до ********** и е изпълнявала дължността Протоколист на Синдикалната организация на училището.

На 23.10.2023г. ищцата е подала Заявление до Директора на ответната гимназия, с което е поискала за периода от ********** до **********, съгласно Анекса към КТД от ********** да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение и да й бъде изплатена разликата в заплащането; да й бъдат преизчислени на новата база полагащите й се обезщетения, както следва: по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван полагаем годишен отпуск и да й бъде изплатена разликата в заплащането; по чл.222, ал.3 от КТ във връзка с чл.31, ал.1, т.2 от КТД за системата на народната просвета от 17.08.2020г. – обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати и да й бъде изплатена получената допълнителна сума.

От страна на ответната гимназия е представен изготвения от Директора Отговор, изх. № **********, относно отправеното от ищцата запитване, като е посочено, че не съществува правна възможност да й бъде изплатено исканото от нея увеличение, тъй като е лице с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати и не може да получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единстено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл.118, ал.3 от Кодекса на труда, се посочва още в отговора.

На ********** между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № **** към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № **********. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1763 лв., считано от ********** В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства 4 от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от **********, на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Съгласно ал.3, т.2, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

За правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. От същото се установява, че разликата за доплащане между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от ********** до ********. и увеличението с 15 %, съгласно Анекс № ****/********** към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е в брутен размер 2037.93 лева и в нетен размер 1581.38 лева, след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък общ доход, а дължимата лихва върху главницата от 1581.38 лева за периода от 01.09.2023г. до 02.05.2025г. е в размер на 360.12 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двата иска са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

По главния иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Освен това, разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.