Решение № 52 от 02.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пазарджик, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201209 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1006-001541 от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик на А. Д. К. с ЕГН:

********** от гр. Септември, ул. „Б.” № 10 на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от А. Д. К., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не изпраща процесуален представител и не ангажира доказателства за твърденията си в жалбата.

1

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... ч. жалбоподателят А. Д. К. управлявал лек автомобил „...“ с рег. ... по АМ „Т.“, км.... в посока към гр. С.. Двете ленти за движение били заети от бавнодвижещи се автомобили, поради настъпило ПТП с пострадало лице и образувало се задръстване. Жалбоподателят решил да се придвижи с автомобила си по лентата за принудително спиране. Потеглил и се движил по лентата за принудително спиране. В същото време по лентата за принудително спиране се движил полицейски автомобил с включени светлинен и звуков сигнал, в който бил свидетелят - полицейският служител при ОД на МВР Пазарджик А. Т. и неговата колежка В. И., които се придвижвали към мястото на настъпилото ПТП с оглед съдействие на колегите им за регулиране на движението. Като забелязали автомобила на жалбоподателя да потегля и да се движи по лентата за принудително спиране, полицейските служители го настигнали и подали сигнал да отбие на намиращата се наблизо бензиностанция за проверка. Установили като водач на автомобила А. Д. К.. С него имало и пътници. Водачът им заявил, че единият от пътниците му се ходи до тоалетна и затова е тръгнал да се движи в лентата за принудително спиране. На въпроса на полицейските служители защо не са спрели на предходна бензиностанция, където нямало и задръстване, жалбоподателят започнал да се държи агресивно. В хода на проверката полицейските служители не установили жалбоподателят да се е движил в лентата за принудително спиране поради повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Единият от пътниците заявил, че му е правена операция на крака, но полицаите установили, че са касае за стара интервенция. Самият жалбоподател посочил, че наскоро оперираният пътник е трябвало да се изходи. В хода на проверката жалбоподателят не представил на контролните органи и СРМПС. С оглед установено, Т. съставил на жалбоподателя АУАН в присъствието на И. като свидетел. АУАН бил предявен и жалбоподателят го 2 подписал и получил препис от него без възражения. В срок е постъпило писмено възражение в смисъл, че наскоро оперираният пътник не се чувствал добре и трябвало да отиде до тоалетна. Посочено е, че поради тази причина жалбоподателят отбил в аварийната лента и след като пътникът се почувствал по-добре, потеглил, но бил спрян от полицейския автомобил. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя А. Т., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, логични, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Фактическата обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото, включително съставения АУАН. Съдът счита, че в случая и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Фактическата обстановка по движението по лентата за принудително спиране не се оспорва и от самия жалбоподател в жалбата, в която обаче той твърди, че се е движил там поради здравословен проблем на пътник. Посочил е, че в съдебно заседание ще представи доказателства за това, но въпреки проведените по делото три открити съдебни заседания, за които жалбоподателят е бил редовно призован, последният не се е възползвал от дадената от съда възможност и не е представил такива, като въобще не се е явил в тези съдебни заседания. Следва да се отбележи, че в подадено писмено възражение срещу АУАН всъщност жалбоподателят сам е посочил, че се движил по лентата за аварийно спиране, след като пътникът вече се е почувствал добре, т.е. към момента на установяване от полицейските служители на нарушението и спирането на автомобила за проверка дори и по писмените изявления на жалбоподателя не е имало вече здравословен проблем на пътник в автомобила.

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП с това, че на ... г. около ... ч. е управлявал лек автомобил „...“ с рег. ... по АМ „Т.“, км.... в посока към гр. С. в лентата за принудително спиране без да е налице 3 повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Съгласно последната разпоредба:

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

По съставомерните обстоятелства на нарушението няма разминаване в събраните по делото доказателства. Разпоредбата на чл.58, т.3 ЗДвП е ясна:

„При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. Разстоянието на движение в принудителната лента в никакъв случай не е съставомерно обстоятелство, още повече, че дори и спирането (без каквото и да е движение, за което жалбоподателят също заявява във възражението, че е извършил) там е забранено. Не се ангажираха годни по делото доказателства от страна на жалбоподателя водачът или пътниците в автомобила да са имали здравословни проблеми или да е налице повреда на автомобила. С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказано.

4

Категорично не е налице хипотезата на чл.13 НК. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В същото време разпоредбата на чл.8 от ЗАНН сочи:

„Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост“. Съгласно чл.13 НК: „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените“. Нито една от предпоставките на този законов текст не са налице. В конкретния случай не се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в лентата за принудително спиране, защото е следвало да спасява държавни или обществени интереси, нито някакви значителни собствени блага от непосредствена опасност. Евентуално заявеното пред полицейските служители, че пътник следвало да отиде до тоалетна не е някакво висше благо, което да е било застрашено и чието застрашаване той да не е могъл да избегне по друг начин. В конкретният случай движението (или спирането) в лентата за принудително спиране не е бил единственият, последният, крайният начин за избягването на някаква опасност, която в случая въобще не е била налице.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен. В съдебната практика многократно е застъпвано становището, че преценката за маловажност е конкретна и тя се прави с оглед цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, като се вземат предвид значителността на вредните последици, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. С оглед цялостната преценката на фактите по делото, съдът достигна до категоричен извод, че деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай, още повече, че от справката му за нарушител водач е видно, че той притежава СУМПС от ... г. и вече се явява системен нарушител на ЗДвП, като има издадени две наказателни постановления, извън процесното и двадесет и три 5 ел. фиша преди процесното нарушение. Извършеното от него не е в никакъв случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Ако се приеме, че всеки, който бърза по някаква си лична причина (а всеки един гражданин може да има налична такава) разполага с опцията да се движи по лентата за принудително спиране на АМ, то забраната за движение по лентата за принудително спиране на АМ би се обезсмислила. Следва да се отбележи и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че жалбоподателят в процесния ден не е имал отговорно поведение на участник в движението, поради което съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението в тази му част.