Решение № 313 от 12.10.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500388 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 452/ 29.04.22 г. по гр.дело 4763/21 състав на районен съд Перник е постановил:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р. В. Г., ЕГН ********** срещу ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4575 лева за ползването на първия етаж от двуетажна масивна сграда- с идентификатор *** за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., обезщетение в размер на 16 050 лева за ползването на втория етаж от двуетажна масивна сграда с идентификатор *** за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., както и за заплащане на обезщетение в размер на 9750 лева - за ползването на дворното място с идентификатор *** за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Присъдени са съответни разноски.

1

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Г., чрез пълномощника адв.Б.. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:

Правилно и в точно съответствие със закона районния съд е приел, че в полза на наследодателя на ищеца, екс леге, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ е реституирана собствеността върху както процесния имот с идентификатор ***, така и частта от незаконно изградената и попадаща в него двуетажна масивна сграда /идентификатор ***/.

Твърди се на следващо място, че другата или съответна част от тази постройка, е собственост на собственика на съседния поземлен имот с идентификатор *** в който попада сградата с идентификатор ***, както събраните по делото доказателства установяват това и което е безспорно. За този собственик и за тази част от сградата, попадаща в съседния имот жалбоподателя е представил писмени доказателства по същество необсъдени от съда представляващи влезли в законна сила съдебни решения, приети в първото с.з. на 01.12.2021 г. По силата на тези решения Община Перник е осъдена да заплаща наем не само за поземления имот, в който частично попада същата сграда- ПИ с идентификатор ***, но и за самата сграда с идентификатор ***, предмет и на настоящето производство. Тези решения и направените в тази връзка доводи на практика не били обсъдени от съда и са игнорирани в нарушение на процесуалните правила. Отделно от това ищеца твърди, че собственикът може да ползва процесния имот непосредствено или като получава гражданските плодове от отдаването им под наем.

На следващо място, неправилни в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалните норми, включително и с част от цитираните от самия съд, са изводите му за неоснователност на исковете претенции на жалбоподателя за първи и втория етаж от посочената сграда и от поземления имот.

По отношение на иска за обезщетение на първия етаж, съдът се е позовал на представения от ответника констативен нотариален акт от 27.11.2008 г., с който трето неучастващо по делото лице - ,,Естир“ ЕООД, се е снабдило за описания в него обект, както и на представената скица от АГКК, СГКК-Перник. Съдът обаче не бил отчел обстоятелството, че това е акт, издаден в рамките на охранително нотариално производство и той не обвързва и не задължава съда с направените в него констатации. Нещо повече.

Своевременно, още пред първата инстанция, изрично ищецът е оспорил направените от нотариуса констатации и извършени отбелязвания, вкл. и на скицата, на която първия съд се е позовал. В същото време съдът изрично е изтъкнал, че разпитаните на страната на ищеца свидетели сочат, че на първия етаж от сградата има магазин, а на втория етаж- кафене и още едно помещение, като през годините на втория етаж от сградата се е ходило да се гласува.

Всички свидетели, вкл. и тези на ответника, са заявили според ПРС дори като предположение, че цялата сграда е построена през 80- те години на миналия век от ответната Община Перник, “без да имат знание от кого се използва първия етаж“. Съдът е посочил, че не било установено обстоятелството „именно ответникът да е упражнявал фактическа власт2 лично или чрез другиго и да е ползвал първия етаж от сградата“. Тези изводи според жалбоподателя са неправилни.

На първо място, съдът изобщо не се бил съобразил с това, че с т. н. конститутивни нотариални актове, какъвто е и този от 27.11.2008 г., се обективират волеизявления на страни по сделки, които пряко не засягат правата на действителния титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което не е налице необходимост от отмяна на тази категория нотариални актове. И в тази връзка нотариалният акт с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При това положение, не ставало ясно откъде съдът е приел, че ответникът е провел успешно доказване за ползването на етажа от трето лице.

По отношение на решението на първия съд касателно втория етаж от процесната сграда в жалбата се сочи, че съставения акт за общинска собственост не може да породи никакви права, като не е годен да постави и начало на придобивна давност в полза на ответника. Според жалбоподателя владението на Общината не е спокойно и несъмнено, а напротив ищеца и неговия праводател са го нарушили с деклариране на имота за целите на ЗМДТ и плащане на съответните данъци, а отделно от това в приетата по делото заповед № 155/ 01.02.12 г. се съдържа и признание на кмета на Община Перник за това, че ответника не е собственик на процесния имот.

От ответника не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Б..

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. Фактите са следните:

От събраните пред районния съд писмени доказателства (нотариален акт за дарение, удостоверение за идентичност, скица, удостоверение за наследници) и свидетелски показания се установява безспорно, че на 02.03.1960 г. процесния поземлен имот е придобит 3 от наследодателя на ищеца, от когото същият по-късно, около 1964-65 г. е бил фактически отнет от Градски народен съвет Перник. Не са ангажирани никакви доказателства, установяващи изплащане на обезщетение, а ответникът изрично признава, че отчуждително производство не е било провеждано.

От разпитаните четирима свидетели- и на ищцовата, и на ответната страна, се установява, че сградата в процесния поземлен имот вероятно е изградена от Община Перник /респ. Градски народен съвет/, както и че това е станало около 80-те години, което е отразено и в съставения акт за общинска собственост № ***. Безспорно между страните е и това, че строителни книжа и документи за построената сграда няма. Първоначално последната е ползувана изцяло от Община Перник, като читалище и за социални дейности.

На 28.10.98 г. Община Перник съставила акт № *** за частна общинска собственост по отношение на втория етаж от процесната сграда.

На 27.11.2008 г. „Естир“ ЕООД, чрез своя управител се е снабдило с констативен нотариален акт, приложен като писмено доказателство по делото, с който в негова полза е признато право на собственост върху целия първи етаж от процесната постройка означен като „магазин за плод и зеленчук“ № *. Същия е заснет и нанесен в КРНИ със самостоятелен идентификатор. От разпита на свидетелите А. и С. се установява, че този етаж се е ползувал именно като магазин, а от разпита на Р.С. и Е. М. се доказва, че за процесния период Община Перник не стопанисва първия етаж от постройката и няма достъп до него.

Видно от справките от МДТ-Перник, поземленият имот е бил деклариран от В.Ж. с декларация по чл.14 ЗМДТ на 27.03.1998 г., с посочен титул за собственост нотариалния акт от 02.03.1960 г., а от Р. Г. - декларация от 22.12.2020 г. В декларацията по чл.14 ЗМДТ от 1998 г. В.Ж. е декларирал за целите на данъчното облагане право на собственост върху земята. Видно от приложената приходна квитанция ***, задълженията по ЗМДТ за поземления имот /земя/ са били платени от В.Ж. за периода м.07.19 г. до м.11.20 г.

При така установеното, въззивният съд намира, че предявените обективно съединени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД са неоснователни. В тази връзка районния съд е развил подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен.

Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в първоинстанционното производство.

На първо място, районния съд е изложил изключително подробни и изчерпателни мотиви касателно собствеността на процесния имот и частта от постройката която попада в него. Този състав се солидаризира напълно с тях, поради което не се налага тяхното преповтаряне. Така, несъмнено, правото на собственост върху процесния поземлен имот е възстановено, по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ екс леге, поради което правилно първия съд е счел, че същият е собственост на ищеца, като наследник на В.Ж..

Правилно и в точно приложение на материалния закон по изложените в обжалваното решение доводи е прието, че тъй като процесната сграда е изградена без строителни книжа и документи то, по пътя на приращението частта находяща се в имота също е станала 4 собственост на В.Ж., а оттам, по наследство, на ищеца. Отношенията между последния и строителя се уреждат съгласно чл.73 и 74 ЗС, като това не влияе на придобиване на собствеността.

По иска за заплащане на обезщетение за ползване на първия етаж от процесната постройка районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение по изложените в него мотиви. Настоящият състав изцяло се съгласява с последните и ги приема като свои.

Поради това не се налага детайлното им преповтаряне. В основата на правните изводи на съда е това, че по делото не е доказано за процесния период ответната Община да владее фактически този първи етаж от постройката. Напротив, доказано е, че трето лице осъществява такова владение, като е заявило самостоятелни права върху обекта, които изключват тези на ответника.

Принципно прав е жалбоподателя в твърдението си, че констативния нотариален акт не създава права и в този смисъл съставения такъв в полза на „Естир“ ЕООД е непротивопоставим на действителния собственик на процесния първи етаж. Но не в този смисъл са решаващите мотиви на първия съд по този въпрос. Затова и направеното оспорване на нотариален акт № *** по нот. дело № 651/2008 г. на нотариус Н.З. в това производство е без правно значение. Районната инстанция правилно не се е занимала с въпроса дали третото за процеса лице- „Естир“ ЕООД има вещни права и те противопоставими ли са на ищеца, тъй като не е била сезирана с такъв иск нито пряко, нито косвено, а е приела, че Р. Г. не е провел пълно доказване на обстоятелството, че именно ответника упражнява фактическото владение върху процесния първи етаж лично или чрез другиго. И по този начин именно Община Перник е тази, която препятства ищеца да се ползва от плодовете на своя имот. Това е необходимо, защото именно фактическото владение на ответната страна е една от предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.59 ЗЗД. Доказателствената тежест за това както е посочено и в доклада по делото, и в обжалваното решение лежи именно върху Г.. Действително, фактическото владение може да се осъществява и лично, и чрез другиго, но в конкретния случай от събраните доказателства се констатира, че ответната Община не само не владее по който и да е от двата начина първия етаж на процесната сграда, а след 2008 г. няма и собственически претенции към този обект. Възраженията на жалбоподателя, че е неясно как е формиран този извод са несъстоятелни.