Решение № 8758 от 19.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №

7508 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 569066 от 22.12.2018 г. по гр. д. № 72589/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 състав, е признато за установено, че П.С.Й., ЕГН **********, не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумата от 19 110,41 лв., начислена към 12.12.2016 г. за доставена топлинна енергия за имот с аб. № 298804 (ап. № 32, находящ се в гр.

София, ж.к. „********) за периода м. октомври 2007 г. - м. октомври 2016 г., от които главница в размер на 13 017,46 лв. и мораторна лихва в размер на 6 092,96 лв.

С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на П.С.Й., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 872,54 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно е приел, че ищецът не е потребител на топлинна енергия. Сочи, че ищецът е съсобственик на процесния имот, поради което няма право да претендира недължимост на цялото вземане. Поддържа, че районният съд не му е указал изрично, че уважава доказателственото му искане за издаване на съдебни удостоверения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.С.Й., в който жалбата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че в тежест на ответника е било да докаже, че ищецът е потребител на топлинна енергия, което не е сторил. Сочи, че от писмо от Столична община се установява, че по отношение на процесния имот няма извършена сделка от ищеца, а от трето лице – Л.А.Ж.-Й.. Поддържа, че с доклада по делото съдът е уважил искането на ответника за издаване на съдебни удостоверения, но последният не е проявил процесуална активност. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на обжалваното решение съдът намира следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В конкретния случай с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумата от 19 110,41 лв., защото не е потребител на топлинна енергия, а при условията на евентуалност и поради погасяването по давност на претендираните от ответника вземания, т.е. ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 19 110,41 лв. С доклада по делото и с първоинстанционното решение районният съд е приел, че са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията за главница и лихва поради липса на облигационна връзка и при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията поради погасяване по давност.

За отрицателния установителен иск следва да се посочи, че правото, което е негов предмет се отрича без оглед на конкретно правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания основания, понеже основанието като индивидуализиращ белег при този иск е ирелевантно. Доколкото оспорването на вземането с правоизключващо възражение не представлява самостоятелен иск, въззивният съд, който следи и служебно за недопустимост на решението в обжалваната част, счита, че решението като постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено.

При въведени множество твърдения на ищеца в исковата молба не е налице обективно съединяване на искове, а един единствен иск, с предмет претендираното от ответника извънсъдебно субективно право. Обстоятелството, че ищецът твърди недължимост на вземането на повече от едно основание не променя факта, че е предявен един иск. Ето защо и доколкото първоинстанционният съд е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, обжалваното решение се явява недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА

Решение № 569066 от 22.12.2018 г. по гр. д. № 72589/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.