Решение № 203 от 11.07.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. гр. Лом, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620102347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Постъпила е искова молба от "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ

СЪРВИСИС" АД, в която заявяват, че на 20.02.2023 г. „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, пред РС - Своге, срещу П. Д. В., ЕГН: **********, за сумата от 9 990,15 лева /девет хиляди деветстотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки/- дължима главница, договорни лихви в размер на 351, 96 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., договорни такси в размер на 218, 25 лв. от 11.04.2022 г. до 30.09.2022 г„ ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По така подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 20231880100091 по описа на 2023 г. на РС - Своге. С определение №78 от 20.02.2023 г., РС - Своге е прекратил производството по делото пред РС - Своге и го е изпратил по подсъдност на РС - София, поради установяване на настоящ адрес на длъжника в гр. София, без да се посочват конкретни данни за него. Пред РС- София е образувано ч. гр. дело № 2023111014244/2023 г., Първо гражданско отделение 35- ти състав, по описа на Районен съд - София. В рамките на това заповедно производство е издадена заповед за изпълнение срещу П. Д. В..

Със свое разпореждане, получено от ищците на 12.06.2023 г., съдът ги уведомил за това, че срещу издадената Заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 2023111014244/2023 г., е постъпило възражение от длъжника и им предоставил едномесечен срок, в рамките на който да предявяват установителен иск относно претендираното от дружеството 1 вземане срещу ответницата. В хода на това производство ответницата отново е променила адреса си , като е с друг настоящ адрес, попадащ като подсъдност на ЛРС, с оглед на това и на основание чл. 422 от ГПК, предявяват настоящия иск.

Обстоятелствата, на които се основава вземането и, са следните:

На 17.03.2022 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” (ТФС) АД и П. Д. В. (Клиент) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на последната е отпуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

Навеждат твърдения, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор, Клиентът се задължава до 15-то число на всеки месец да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в последното месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес: рейа.vасhеvа[email protected].соm. Твърдят също така, че минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисиони към края на календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец; сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор, ТФС може да предоставя на Клиента безлихвен гратисен период по усвоените кредити, само при условие, че до 15-то число на всеки месец Клиентът погасява пълния размер на общите задължения по всички кредити, натрупани към последната дата на предходния календарен месец. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор, лихвеният процент по кредитите е в размер на 15.7% на годишна основа и се прилага към сумите на усвоените кредити.

В периода след 17.03.2022 г. ответницата П. Д. В. е извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл. 39, ал. 5 от Общите условия към Рамковия договор на 03.10.2022 г. всички вземания на дружеството по горепосочения Рамков договор са обявени за предсрочно изискуеми.

Твърдят, че ответницата е уведомена лично за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по Рамковия договор на 23.12.2022 г. с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за доброволно изпълнение връчено чрез ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. №928, район на действие СОС.

Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, П. Д. В. има непогасено задължение към дружеството в размер на 9 990, 15 лв. /девет хиляди деветстотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки/, представляващо главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. За ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор, са начислени договорни лихви в размер на 351, 96 лв. за периода от 01.07.2022 г.

- 30.09.2022 г., както и на основание чл. 13, ал. 1 от Рамковия договор, са начислени договорни такси по кредита в размер на 218, 25 лв. начислени за периода от 11.04.2022 г. - 30.09.2022 г.

2

Иска се от съда, да постановите решение, е което да признае за установено, че ответницата П. Д. В., ЕГН: **********, има парично задължения към ищцовото дружество, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителска кредити от 17.03.2022 г., в размер на 9990,15 лв.-главница, договорни лихви – 351,96лв., за периода 01.07.2022г.-30.09.22г., договорни такси – 218,25лв., за периода 11.04.22х30.09.22г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023г. до окончателното й плащане.

Претенция за разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, оспорва иска изцяло, подробно аргументирайки се.

В отговора по делото и в становището по делото пълномощника на ответницата заявява, че оспорва таксите, които се претендират с исковата молба. Заявява, че така сключеният рамков е нищожен и противоречащ на чл.22 ЗПК.

В писмената защита твърди, че са налице неравноправни клаузи по процесния рамков договор.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск е допустим, а по същество основателен в частта, само за главницата, като съображенията на съда за това са следните:

По иска за сумата от 1570,20 лева главница – в тежест на ищеца е да докаже сключен с ответника рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по който е престирал дължимото, настъпилата изискуемост и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си правопогасяващи възражения, в настоящия случай възражението за нищожност.

По иска за възнаградителна лихва в размер на 873,02 лева в тежест на ищеца е да докаже че е уговорена възнаградителна лихва, както и размера на вземането. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните правопогасяващи възражения.

По отношение на иска за такси в размер на 807 лева - чл. 10а от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че са уговорени такива, че ответницата е предупредена за тях. В тежест на ответницата е да докаже плащане или насрещните си възражения за недължимост.

По делото е представен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 17.03.2022 г. (Договора), по който в ползва на ответницата е следвало да бъде издадена и предоставена платежна карта; да се открие и обслужва платежна сметка; да се извършват платежни операции; да се усвои, ползва и погаси потребителски кредит – чл. 1 от Договора

Съгласно чл. 6 от Договора във връзка с изпълнение на платежните операции чрез платежни карти ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС отпуска на клиентите си потребителски кредити при условията на настоящия рамков договор, общите условия и ценовата листа. Съгласно чл. 7 първоначално уговореният лимит на всеки кредит е в размер на 10000 лева.

По гр.дело35010-23г. СРС е представен Приемо-предавателен 3 протокол от 24.03.2022 г., съгласно който ответницата удостоверява, че е пoлучила процесния договор, ведно с платежна карта и е подписала лично предоставените документи вкл. рамковия договор. Приемо-предавателният протокол е подписан от ответницата, като подписът не се оспорва.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. В настоящия случай това е следвало да се случи с отговора на исковата молба, а такъв не е представен по делото.

От всичко гореизложено може да се приеме, че между страните са били налице договорни отношения, по силата на които ищецът е изпълнил договорните си задължения като е отпуснал револвиращ потребителски кредит в размер на 10000 лева и е издал и предал на ответницата платежна карта, която същата е ползвала.

Съгласно представената справка за дълга на ответницата същата е ползвала платежната карта, като е пазарувала/теглила пари от картата и последната отразена в справката операция е от 27.05.2022 г., когато е отбелязано, че е изтеглена сумата от 9990,85 лева. Тези факти не се оспорват от ответницата.

В исковата молба ищецът излага аргументи от сключения Договор, а именно при какви условия се извършват плащанията по потребителския кредит – чл. 11 от Договора. Също така поясняват, че кредитът не е редовно обслужван и има натрупани суми за плащане – освен непогасена главница, но и договорна лихва, като кредиторът е претендирал лихва, която е начислена за периода от 01.07.22-30.09.22г. Тази сума от 351, 96 лева, посочена в исковата молба, представлява договорна лихва съгласно процесния договор (чл. 9) и се начислява до момента, в който съгласно условията за прекратяване на Договора (чл. 22) е изпратено известие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Съобщението ведно с приложенията е получено от ответницата на 23.12.2022 г. т. е. възнаградителната лихва е изчислена съобразно договорните клаузи за период преди прекратяване на договора за кредит.

Следва да се отбележи, че процесният кредит е револвиращ с лимит от 10000 лева и се усвоява чрез трансакции с предоставената платежна карта.

Към момента, в който ответницата е спряла да внася минимално дължимите вноски по револвиращия кредит от дружеството ищец твърдят и представят извлечение на справка, видно от която от са начислени такси за напомнителни съобщения и такса за месечно извлечение – общо сумата от 218,25 лева. Това право на кредитора е уредено в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамковия договор. По делото са представени и Ценови листи към Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, видно от които дружеството кредитор има право и начислява 20 лева такса за всяко изпращане на уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредитите и 2 лева такса за месечно извлечение на хартиен носител. Видно от представената справка към исковата молба ищецът за процесния период е начислявал именно тези такси до формиране на сумата от 218.25 лева.

Ответницата ги оспорва.

По делото е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза по искане на ищеца, която потвърждава след изчисления, че дължимите суми 4 съгласно представените справки от "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД са именно сумите, посочени в исковата молба – 9990,15 лева за главница; 351,96 лева за възнаградителна лихва и 218,25 лева за такси.

Съдът я кредитира като достоверна дотолкова, доколкото е отговорено на поставените въпроси и правилно изчислено като суми. От друга страна дали се дължат претендираните главница, лихви и такса е въпрос от правно естество и предвид специфичната природа на кредита – потребителски, то съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57c6b083-76ce-4b7f-9906-ca317f80019b