Решение № 305 от 15.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. гр. Димитровград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100779 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

9, ал. 1 ЗПК, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника С. Т. Д. със заповед за изпълнение по по ч.гр.д. № 6757/2025 г. по описа на РС – Русе за сумите: общо в размер на 243.23 лева/124.36 евро, от които: главница: 206.48 лева/105.57 евро; договорно възнаграждение: 36.75 лева/18.79 евро, дължимо за периода от 10.12.2024 г. до 10.09.2025 г.

С влязло в законна сила разпореждане на РС –Русе било отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК на заявителя за издаване на заповед за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 91.53 лева/46.80 евро, дължимо до 10.09.2025 г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 112.5 лева/57.52 евро, дължимо до 10.09.2025 г.

Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта, както и от предявяване на 1 осъдителен иск, предвид това че в тази част заявлението му не било уважено.

В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 51.13 евро и в размер на 10.23 евро и 49.87 лева/25.50 евро лихва за забава от 11,10,2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10,09,2025г.; Законна лихва: в размер на 11.3 лева/5.78 евро, дължима от 10,09,2025 г. - датата на изтичане на погасителния план до датата на подаване на заявлението в съда, поради липса на материален интерес.

Ищецът твърди вземанията му: следните обстоятелства, от които произтичат

На 25.09.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40028544288 между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като кредитор и С.

Т. Д. , като длъжник. Договор № 40028544288 е сключен при следните параметри:

Сума по кредита: 127.82 евро;

Срок на кредита: 11 месеца;

Размер на вноската: 13.82 евро;

Годишен процент на разходите (ГПР): 48.09 %;

Годишен лихвен процент: 40.9%;

Лихвен процент на ден: 0.11%;

Общо задължение по кредита: 152.00 евро

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 57.52 евро;

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 70.29 евро;

Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 11.62 евро;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги е както следва:

Общо задължение: 279.81 евро;

Общ размер на месечна вноска по договора: 25.44 евро; д 2 ата на погасяване: 10 ден от месеца

„Профи Кредит България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело парична сума в размер на 127.82 евро чрез паричен превод по посочен в договора начин на дата 25.09.2024г.

С. Т. Д. ЕГН: **********, не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, направил е следните плащания по заема на дати: На дата 23.10.2024 г. са платени 25.74 евро На дата 07.01.2025 г. са платени 42.85 евро Общата сума на направените плащания по ДПК 40028544288 е в размер на 68.59 евро. С нея е погасена сума в размер на 51.14 евро, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 2.11 евро. С плащанията си клиентът е заплатил и 15.34 евро начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № 40028544288, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..".

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40028544288 и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Последната вноска по погасителен план е била с дата 10.09.2025 г.(след сключения Анекс)

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземания в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника С. Т. Д. ЕГН: **********, за суми общо в размер на 243.23 лева/124.36 евро, от които: главница: 206.48 лева/105.57 евро; договорно възнаграждение: 36.75 лева/18.79 евро, дължимо за периода от 10.12.2024 г. до 10.09.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40028544288/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от 27.11.2025 г. до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6757/2025 г. по описа на РС – Русе, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 91.53 лева/46.80 евро, дължимо до 10,09,2025 г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 112.5 лева/57.52 евро, дължимо до 10.09.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2025 г. до изплащането й.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С. Т. Д. е подал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 40027382616 за сумата от 300 лева.

По същество съображения: счита исковете за неоснователни по следните

Счита, че договора съдържа неравноправни клаузи, което го прави нищожен, а именно закупена услуга „Фаст“ и закупена услуга „Флекси“, с което се надвишава размера на ГПР.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6757/2025 г. по описа на РС – Русе , съдът е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу С. Т. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: общо в размер на 206,48 BGN (двеста и шест лева и 48 стотинки), представляваща главница за периода от 10.12.2024 г. до 10.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 27.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,75 BGN (тридесет и шест лева и 75 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2024 г. до 10.09.2025 г., 61,17 BGN (шестдесет и един лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2024 г. до 26.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), 4 юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80,00 BGN (осемдесет лева). В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите установителни искове за вземанията му, предмет на издадената заповед, както и е предявил осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 91.53 лева/46.80 евро, дължимо до 10.09.2025 г. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 112.5 лева/57.52 евро, дължимо до 10.09.2025 г., ведно със законната лихва от 27.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума претенцията му е била отхвърлена с влязло в законна сила понастоящем разпореждане на заповедния съд (което не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което такъв осъдителен иск е допустим).

По делото не е спорно, а и от представените потребителски кредит № 40028544288/25.09.2024 г. се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на С. Т. Д., като длъжник с отпусната сума в размер Сума по кредита: 127.82 евро; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската: 13.82 евро; годишен процент на разходите (ГПР): 48.09 %; годишен лихвен процент:

40.9%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 152.00 евро

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 57.52 евро; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 70.29 евро; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 11.62 евро;

Общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги е 279.81 евро; общ размер на месечна вноска по договора: 25.44 евро; дата на погасяване: 10 ден от месеца.

Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора.

По делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № 40028544288 към дата 06.02.2026 г., съгласно което ответникът е заплатил на ищеца по този договор общо сумата от 68,59 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

5

„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК .

Представеният по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответника, установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на отпуснатата в заем сума от : 127.82 евро се доказва от представеното преводно нареждане по делото.

Видно от събраните по делото доказателства ответникът е заплатил на ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 68,59 евро – факт, признат от ищеца и в исковата молба.

Предвид горното, съдът намира, че с извършените от ответника плащания общо в размер на 68,59 евро, същият е погасил дължимата от него сума за главница до тази сума, като остава дължима сумата от 36,98 евро, откъдето следва и основателността на предявения установителен иск за дължимост на главница в размер до този размер, като за сумата над 36,98 евро до претендираната сума от 105.57 евро– неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40028544288/25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2025 г. до изплащането й, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното от него в извлечението по сметка за извършените плащания, че с платените от ответника суми в общ размер от 68,59 евро са погасени частично сумите за главница, договорни лихви и възнаграждение за допълнителни услуги, поради това, че клаузите, с които е уговорено възнаграждението за допълнителни услуги и клаузата, с която е уговорено договорното възнаграждение (договорни лихви) са нищожни, по следните съображения:

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.

В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в 6 споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер, надхвърлящ дори главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл.