Определение № 28838 от 05.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28838 гр. София, 05.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20221110126553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 220344 от 23.06.2025 г. (подадена на 19.06.2025 г.) от адв. Б. К., процесуален представител на ответника И. М. П., за изменение на решението от 23.05.2025 г. в частта за разноските, като искането е да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в претендирания от него размер от 1261,63 лв., а не в присъдения от съда размер от 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Т. С.“ ЕАД, е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирано лице, в преклузивния срок, като по делото е бил представен списък по чл. 80 ГПК. По същество е неоснователно по подробно изложени съображения в постановеното по делото решение, които съдът не намира за необходимо да преповтаря.

Само за пълнота и с оглед доводите в молбата по чл. 248 ГПК, следва да се посочи, че съдът е присъдил на адв. Б. К. адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА в определен от съда размер, с подробно изложени съображения за това защо именно този размер е приет от съда за справедлив и обоснован.

Вярно е, че всеки от предявените искове има различен предмет на доказване, което е видно както от доклада по делото, така и от мотивите на съдебното решение, като съображенията на съда при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не са обусловени от това обстоятелство, а от факта, че в процеса на развитие на делото, в нито един момент не са били наложителни и реално не са извършвани процесуални действия, чийто обем и сложност да е бил определен от величината на материалния интерес или от броя на кумулативно съединените искове (така Определение № 37 от 1.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 199 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 659/2022 г., II т. о., ТК). Както е посочено в решението, спрямо лицето, срещу което се реализира правото да се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно 1 адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не само при съобразяване величината на материалния интерес, за да се гарантира принципът на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

Съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение в размер 400 лева не следва да бъде изменяно в посока на неговото увеличаване, каквото е искането на молителя.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 220344 от 23.06.2025 г. по чл.

248 ГПК на адв. Б. К., процесуален представител на ответника И. М. П., за изменение на решение № 9635 от 23.05.2025 г., постановено по гр. д. № 26553/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2