Определение № 27498 от 18.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27498 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110164306 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „***, чрез пълномощника си адв. Н. С. С. против Столична Община гр.София, ул. „*** БУЛСТАТ *** След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал. 2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът въвежда твърдения, че искът е недопустим, тъй като липсвал правен интерес за ищцата, тъй като липсвал документ, който да я легитимира като собственик.

Съдът счита, че възражението на ответника за недопустимост е неоснователно. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът не притежава това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като ищецът твърди, че има възможност да придобие имотите на оригинерно основание, започнало е производство по чл. 587 ГПК /за което са представени доказателства/ като той се е позовал на придобивна давност, но за снабдяване с нотариален акт е необходимо да отрече претендираните от ответника права на ответника върху спорните идеални части от имота. С оглед твърденията на ищеца и представените доказателства съдът приема, че съгласно ТР № 8/2012 г., ОСГТК, 1

ВКС, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен- ищцовата страна твърди, че има възможност да придобие имота на оригинерно основание, като в започналото нотариално производство по реда на чл. 587 ГПК се е позовал на придобивна давност, но за да се снабди с документ за собственост е необходимо да отрече претендираните от ответника права върху спорните идеални части от имота.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че е дъщеря на покойния П.Т.П, бивш жител на гр.Пловдив, починал на 09.03.2010 год. Сочи, че нейният баща е работил в „Булгартабак“ и е бил настанен през 1996 год. от това предприятие в недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 458 (четиристотин петдесет и осем) кв.м. с построена с в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 (двеста и шестдесет) кв.м., находящ се в гр.София, ул. „***, който имот бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет). Твърди, че след пенсионирането си през 1997 год. той продължил да живее в този имот до 2007 год., когато се връща в гр.Пловдив, където и починал, а в имота останала да живее ищцата, която продължавала да живее в него и към датата на подаването на исковата молба. Твърди, че докато бил жив П.Т.П спрял плащането на наема за имота и започнал да го владее за себе си, като владението му било продължено от ищцата, която го владеела лично и чрез трети лица - допуснати от нея ползватели.

Твърди, че на 23.04.2019 год. длъжностни лица при ответника са съставили Акт за общинска собственост №1925/23.04.2019 год., с който бил актуван поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 кв.м., е административен адрес на имота гр.София, ул. „***. Твърди, че същият акт е съставен без правно основание.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в правоотношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260 кв.м., с административен адрес на имота гр.София, ул. „***, не е общинска собственост, и да признае по отношение на Л. П.

П., ЕГН - **********, че Столична община не е собственик на описания недвижим имот, както и да отмени съставения Акт за общинска собственост №1925/23.04.2019 год., като 2 присъди на ищцата направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищцата, тъй като същата нямала документ, който да я легитимира като собственик на имота. Оспорва твърденията, че ищцата била владяла имота лично или чрез друго лице, както и че актът за общинска собственост бил издаден без правно основание в нарушение на закона. Твърди, че дори наследодателя на ищцата да е демонстирал намерение за владение на имота, същото е било прекъснато, тъй като с преместването си обратно в Пловдив той прекъснал владението си върху имота за повече от 6 месеца.

Оспорва в имота да са били настанявани граждани, тъй като състоянието му не позволявало отдаването му под наем за нуждите на гражданите, с оглед на което била издадена Заповед № РА- 20- 04/01.02.2022 г. на арх. Здравко Здравков за премахване на строежа, която не била обжалвана и била влязла в сила. Твърди, че е осъществявала владение върху имота. Твърди, че собственикът на имота Столична община заплащала всички данъчни задължения на имота. Твърди, че имотът не може да бъде придобит по давност от ищцата, тъй като имотът бил собственост на държавата, с оглед на което не била текла давност в полза на държавата. Посочва, че актът за общинска собственост е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По така предявения отрицателен установителен иск тежестта за доказване принадлежи изцяло на ответната страна, която следва да осъществи главно и пълно доказване на правопораждащите претендираното вещно право факти по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, а ответникът е заявил същото искане за приемане на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза - така 3 заявеното искане е относимо и допустимо, като съдът ще се произнесе по него в първото съдебно заседание.

Ответникът е поискал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, който е инж. Драгомир Валериев Ставрев във връзка със законосъобразността на издадения акт за общинска собственост. Доколкото преценката дали издадения акт е законосъобразен е правен въпрос и е с оглед преценката на съда, съдът счита, че следва да укаже на ответника да посочи кои точно факти и обстоятелства във връзка с издаването на акта желае да докаже чрез поискания свидетел.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането на ответника за назначаване на съдебно – техническа експертиза и разпит на свидетел съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание, като УКАЗВА на ответника да конкретизира кои конкретно обстоятелства относно издаването на Акта за общинска собственост желае да доказва чрез свидетелски показания.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото , така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за 4 действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.