Присъда № 234 от 17.11.2022, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 234 от 17.11.2022 год. по НЧХД № 298 по описа за 2022 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Делото е образувано въз основа на тъжба от Петранка Г.а А. с ЕГН **********, с която Н.Б. Н. с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинения за престъпления по чл.148, ал.1,т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК.

Пострадалото лице А., чрез процесуалния си представител в производството адв.П.

Димитров, ВАК предявява граждански иск против подсъдимия Н. в размер на 5000,00 лв., за причинени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.130, ал.1 от НК, както и граждански иск в размер на 5000,00 лв., за причинени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Претендира заплащане на законната лихва във връзка с посочените суми, считано от датите на уврежданията. Претендира и направените във връзка с производството разноски. Исковете са предявени своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същите са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с процесуален представител, който поддържа повдигнатите обвинения. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливи наказания, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълния им размер.

Подсъдимия Н. се явява лично в съдебно заседание и с адв.А. А.,ВАК. В хода по същество защитата пледира, че повдигнатите на подзащитния му обвинения не са доказани.Прави обстоен анализ на събраните свидетелски показания.Намира, че обвиненията са плод на реваншизъм и желание за имуществено обогатяване от страна на тъжителката.Моли подсъдимия да бъде оправдан и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият не се признава за виновен в извършване на посочените в тъжбата деяния и дава подробни обяснения в своя защита.

В последната си дума не се признава за виновен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителката живеела в *** заедно със св.С.Х.Й. на семейни начала от 2005 год.. ½ част от имота бил дарен през 1983 год. на Й. от бащата на подс. Н., а през 2018 год. Й. я прехвърлил чрез покупко-продажба на тъжителката. Другата ½ част от имота била собственост на сестрата на Й. / починала през 2020 год./, племеница на подсъдимия, която от своя страна с нотариален акт за дарение на недвижим имот / л.5 от Преписка № 745/2022 год. по описа на РП Варна / го дарила на св.М.Н., дъщеря на св.Й. и на подс.Н.. Подсъдимия е и собственик на съседния имот,находящ се на ул.”Марица” № 41.

Н. не приемал факта, че тъжителката станала собственик на принадлежащ на бащата му недвижим имот и се държал грубо с нея и със св.Й., а след като получил и дарението, настоятелно искал достъп до имота. Достъп до имота искала и св.М.Н.,но А. отказвала, вследствие на което започнали съдебни дела между страните.

След като с Определение № 60452 от 16.12.2021 год. ВКС не допуснал касационно обжалване на решение № 849/07.05.2021 год. по в.гр. дело № 3146/2020 год. по описа на ВОС, с което било потвърдено решение № 3489/27.07. 2020 год. по гр. дело № 788/2020 год. по описа на РС Варна на 25.12.2021 год. около 14 часа подсъдимия Н. заедно със свидетелите – В.Б. / негова дъщеря и адвокат на св.Н./, М.Н., А.Н. / брат на Н. /, Н.Г., Д.Е.М. отишли до имота, в който живеела тъжителката и св.Й. с намерението да влязат в 1 него.

Между А. и Й. от една страна и подсъдимия и дошлите с него свидетели възникнал скандал. Тъй като входната врата към имота била заключена, а А. отказвала да отключи, подсъдимия започнал да реже мрежата с клещи. При опита на тъжителката да вдигне падналата част от мрежата, подсъдимия натиснал мрежата с ръце напред, прекрачил я с единия крак и я ударил два пъти с клещите по главата. От главата на тъжителката потекла кръв, завило и се свят. Позвънила на тел.112, помолила да изпратят линейка и полиция, като обяснила ситуацията.

На място пристигнали полицейски служители, на които тъжителката обяснила ситуацията. Пристигнал и екип от ФСМП Долни Чифлик, който обработил раните и.На тъжителката и подсъдимия били съставени предупредителни протоколи. На другия ден тъжителката посетила съдебна медицина при МБАЛ Св.Анна Варна където била освидетелства.Видно от медицинско удостоверение № 1399/2021 год. А. получила контузия на главата, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана, които били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да са получени в указаните време и начин.В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства : гласни – от показанията на свидетелите С.Х.Й. и Г.Д.Г., частично от показанията на св.Д.Г.А., В.Н.Б.,Д.К.Г., Д.Д.Д.в, И.М.П., Л.Л.Л., Ф.В.П., Я.Н.Н., К.Д.Д., Мирослава Светославова Н., А.Н. Н., Н.Н.Г., Д.Е.М., М.Н.Б.,Р.Г.Б., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото като веществено доказателство е приложен и компактдиск, съдържащ звукозапис на подадени я във връзка със случая сигнал на тел.112. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

Анализ на доказателствата:

Събраните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите, възприели развитието на процесния случай, условно могат да се разделят на три групи.

В първата съдът включва показанията на св.Й., който макар и в близки семейни отношения с тъжителката и с влошени такива с подсъдимия, не се явява непредубеден свидетел, но се явява свидетел- очевидец на инцидента и е възприел пряко и непосредствено случилото се. Показанията му съдът намира, че следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от показанията на св. Г., частично от показанията на св.

А., както и от заключението на СМЕ.

В тази група се включват и показанията на св.Г., който също не би могъл да се приеме за непредубеден свидетел, с оглед влошените междусъседски отношения с подсъдимия, но показанията му кореспондират с тези на св.Й. и с установения със СМЕ механизъм на получаване на телесните увреждания от пострадалата.

В групата на свидетелите, близки до подсъдимия се включават В.Б.-дъщеря на подсъдимия, М.Н.,А.Н., Н.Г., Д.М.,М.Б.Р.Б.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели само по отношение времето, мястото и причината за инцидента. По отношение механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалата съдът не кредитира показанията им, тъй като не кореспондират с експертното заключение по приетата по делото СМЕ и е 2 налице очевидна заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.

Третата група свидетили включва полицейските служители Ф.П., Я.ЯН., К.Д. и Д.

А., които са били изпратени на мястото на произшествието. Показанията на първите трима тези свидетели не допринасят съществено за изясняването на делото, тъй като посочените лица не са очевидци на инцидента, а предоставят основно информация за състоянието на пострадалата и получени от последната наранявания. Същите пресъздават и изявленията, направени пред тях от страните относно началото и развитието на инцидента.

От съществено значение за изясняването на делото обаче според състава на съда са показанията на св.Д. А.. Същият не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото и не е в специални отношения с никоя от страните, които дори заявява, че не познава, при което липсват основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания.

Въпреки, че свидетелят е възприел само крайната фаза на инцидента, показанията му кореспондират с твърденията на свидетелите Й. и Г. и потвърждават тяхната достоверност, поради което допринасят съществено за формирането на фактическите изводи на съда.

Свидетеля А. посочва, че когато той и колегата му Ф.П. отишли на място на инцидента заварили подсъдимия и тъжителката да се карат.Твърди, че ръката на подсъдимия била леко окървавена.Според свидетеля подсъдимия е споделил, че кръвта по ръката му била в резултат на спречкване с тъжителката, като заявява:” мисля, че с клещи или нещо такова”, както и че :” клещи не съм видял от мъжа чух за тях… Наранили се като рязали оградата.” Свидетелят потвърждава, че е видял оградата от едната страна отрязана.

Към тази група съдът включват и показанията на екипа от ФСМП Долни Чифлик.

Св.Дочев потвърждава констатациите, които е направил на тъжителката при прегледа и, отразени и в изготвения на място фиш за спешна медицинска помощ.

Свидетелите Панайотова и Любчев въобще не си спомнят посещението на инцидента.

Към тази група се включват и показанията на св. Д. Г.-кмет на с.Близнаци,общ.Аврен, които също частично водят до изясняване на фактическата обстановка и подкрепят показанията на свидетелите Й. и Г.. Свидетелят Д. Г. твърди, че когато е отишъл на мястото на инцидента подсъдимия и тъжителката дърпали мрежата, като Н. бил отвън двора, а А. вътре, както и че по ръката на подсъдимия и по челото на тъжителката имало кръв. Тези показанията категорично опровергават показанията на свидетелите на защитата по отношение участието на подсъдимия в инцидента.

В обясненията си подс.Н. не отрича, че на процесната дата се е намирал на мястото на инцидента, но твърди, че всичко е било измислено от тъжителката, която водела срещу него и семейството му дела.Твърди, че тъжителката и св.Й., негов племенник искат да съборят къщата му.Отрича да е обиждал и псувал тъжителката, както и да е рязал оградата на имота, като твърди, че ако е искал е можел да влезе в имота по друг начин.

Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото.

От заключението на назначената СМЕ се установява, че на 25.12.2021 год. пострадалата А. е получила травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата.Описаните травматични увреждания са резултат на един удар, реализиран с твърд, тъп предмет, в дясна челна област.Травматични увреждания от този вид отговарят да са получени при удар с твърд предмет, вкл. клещи, т.е. по начин описан от пострадалата А.. Няма данни пострадалата да е получила ожулване в областта на челото.

Описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици.

В разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице посочва, че елемент от мрежата е предмет с подчертан връх, нещо остро и би могло да причини ожулване с 3 различна форма, дължина и т.н., да повлия върху повърхностния слой на кожата, докато в конкретния случай се касае за разкъсно-контузна рана, което ангажира кожа, подкожие и е категорична, че травматичното увреждане на пострадалата е в резултат на действието на твърд, тъп предмет, т.е. би могло да бъде получено по начина посочен от пострадалата.

Според вещото посоката на удара, реализиран в дясната челна област е в посока отпред назад и отдясно на ляво. Вещото лице приема, че на пострадалата е нанесен един удар.

Съдът кредитира заключението на д-р М., като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Заключението и разясненията които вещото лице прави в съдебно заседание дават още едно основание на състава на съда да кредитира в цялост показанията на свидетелите Й., Г., Д. Г. и Д. А.. Показанията на тези свидетели установяват активно поведение от страна на подсъдимия насочено срещу телесната неприкосновеност на тъжителката, изразяващо се в нанасяне на удари в областта на главата и напълно съответстват на изготвената СМЕ и разпита на вещото лице.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57c339ca-d525-4773-a588-5a5acf8af0ff