Решение № 5244 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5244 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110211699 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.Е.“ АД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Х.Т.Т. – изпълнителен директор и Б.Ц.М. – прокурист, чрез юрк.З.Д. срещу Наказателно постановление № 126/30.08.2022 г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.

20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ .

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. На първо място се сочи, че актът за 1 установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в същите не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.

19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е неотносима към твърдяното нарушение, тъй като жалбоподателят е превозвач. Акцентира се върху бланкетния характер на посочената за нарушена норма на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ , като в случая се изтъква, че в АУАН и НП липсват конкретно посочени материалноправни разпоредби, регламентиращи паспортно-визовия режим. Твърди се още, че в АУАН и НП липсва пълно, ясно и точно описание на процесното нарушение и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не е изяснено каква е била нередовността на документа. По същество на вмененото нарушение жалбоподателят сочи, че такова не е извършено, като се позовава на чл. 1, ал.

1 и чл. 22 от Регламент (ЕС) 2016/399 , в които е предвиден граничен контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите членки на Съюза.

Доколкото настоящият случай не е такъв, неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят „Б.Е.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Началник на ГПУ-София към РДГП-АерогариГДГП-МВР, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 120 от 15.08.2022 г., съставен от Д. П. И. - М. на длъжност командир на отделение към ГКПП – Аерогара София е установено, че на 22.07.2022 г., около 14:08 ч. в град София на ГКПП - Аерогара София е извършена гранична проверка на влизащите в страната пътници, пристигнали с полет FB492 от Цюрих за София с превозвач „Б.Е.“ АД. При проверка на документите за пътуване на 2 пристигналия с посочения полет FB492 от Цюрих за София, пътник М. H., роден на /дата/ г., гражданин на С. – удостоверение за пътуване на лице с друго гражданство № Z0PZ53C7J, издадено на 28.01.2019 г. от Германия, било констатирано, че същото е валидно до 27.01.2022 г..

Извършилият проверката служител към ГКПП – Аерогара София приел, че превозвачът „Б.Е.“ АД е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето М. H., роден на /дата/ г., гражданин на С., притежаващ удостоверение за пътуване на лице с друго гражданство № Z0PZ53C7J, издадено на 28.01.2019 г. от Германия, валидно до 27.01.2022 г.. Превозвайки лицето до Р.България без валиден документ за пътуване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, превозвачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ . Лицето в случая не е отговаряло на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.1 от Регламент (ЕС)2016/399.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 126/30.08.2022 г. на Началник на ГПУ-София към РДГПАерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ .

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. П. И. - М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

3

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за издаване на НП в нарушение на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП вмененото нарушение е описано по идентичен и безпротиворечив начин, който не е засегнал правото на защита на лицето.

АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, обстоятелствата при извършването му, нарушителят е установен по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ , чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ , чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че нормата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е бланкетна и не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение. В акта и наказателното постановление изрично е посочено, че лицето не е отговаряло на изискването н а чл. 6, ал. 1, т. „б“ от Регламент (ЕС) № 2016/399 . Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ вменява изрично задължение за превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл. 51 от ЗЧРБ . В случая сирийският гражданин не е притежавал валиден документ за пътуване, като това не е проверено от превозвача преди да извърши услугата по превоза.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че при преминаването на вътрешни граници виза не се изисква. Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна - членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г.

4 и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници ). В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България, съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенген.)

След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция по реда на чл. 51 от ЗЧРБ в предвидения от закона минимален размер 2 000 лева.

Така определената санкция е съответна на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в нормата на чл.

12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 126 от 30.08.2022 г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя „Б.Е.“ АД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5