Определение № 673 от 22.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Ловеч, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500456 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 417 и сл. от ГПК

Подадена е частна жалба № 8198/7.07.2025 г. от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: **** срещу Разпореждане по ч.гр.д.№ 8926/2025 г. на Районен съд – Ловеч, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Р. И. С. за вземания в размер на 999,20 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. включително и сумата от 17,92 лв. обезщетение за забава за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. вкл. Обезщетение за забава в размер на 169,78 лв. за периода 24.04.25 до 27.05.25 г.

Твърди, че неправилно ЛРС е приел, че застраховката е допълнителна услуга и като такава е следвало да бъде включена в ГПР. Признава, че е сключен договор за застраховка, но заявява, че той не е бил задължително условие за отпускане на кредита. Заявява позиция, че ЛРС неправилно е приел, че договорът е недействителен, тъй като не страда от пороци във волята. Счита, че ЛРС е надхвърлил своите компетенции, като е присъдил чистата сума на главницата след преизчисления, което е недопустимо в едно заповедно производство, а само в исково такова. Подчертава, че длъжницата не е извършила нито една погасителна вноска по договора, а е усвоен размер от 15 000 лв.

Моли съда да отмени като неправилно атакуваното разпореждане в обжалваната част и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните сумите: 999,20 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. включително и сумата от 17,92 лв. обезщетение за забава за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. вкл. обезщетение за забава в размер на 169,78 лв. за периода 24.04.25 до 1

27.05.25 г. Прави оплакване и в частта, с която ЛРС е задължил банката да предостави в оригинал процесния договор за кредит за предаване на издадения изпълнителен лист, като счита, че това е незаконосъобразно.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 01.07.2025 г., а частната жалба е подадена на 07.07.2025 г. чрез ЕПЕП.

Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление, процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството ч.гр.д. № .№ 926/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано по подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника Р. И. С. ЕГН: **********0, с адрес: **** за парично вземане в размер на 13881,19 лева – неплатена главница по договор за кредит, 999,20 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. включително и сумата от 17,92 лв. обезщетение за забава за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. вкл. Обезщетение за забава в размер на 169,78 лв. за периода 24.04.25 до 27.05.

Претендират се разноски – 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 301,36 лева държавна такса. Към заявлението банката е приложила документ по чл.417 ал.2 от ГПК-извлечение от счетоводни книги, договор за кредит, ведно с ОУ , покана до длъжника ведно разписка и документи, доказващи връчването й, пълномощно за юрисконсулт Ф. М. Х., документ за внесена ДТ.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2024 г., който е отчитан по кредитна сметка №11/000000030******. В т.14 от заявлението се сочи, че кредитополучателя е преустановил плащането, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.16 т.2 от ОУ към договора за кредит, за което кредитополучателят е уведомен, видно от представеното към заявлението уведомление.

Заповедният съд е постановил разпореждане №1417/29.05.25 г., с което е указал на заявителя в 3 дневен срок от съобщението да представи сключения договор за застраховка, вноските по който са включени в погасителния план към договора за кредит за текущо потребление от 27.05.24 г. за вземания, по който се търси издаването на заповед за изпълнение.

В указания тридневен срок е подадена молба вх.№6555/30.05.25 г., с която "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ********* представя сключения договор за застраховка към договора за кредит от 27.04.24 г., като уточнява, че вноските за включени в погасителния план единствено с цел информация на клиента, но не са начислени км дължимите месечни вноски по погасителния план.

Постановено е разпореждане рег.№1588/19.06.2025 г. по ч.гр.д.№926/25 г. от РС-Ловеч, с което е разпоредено да се издаде Заповед за незабавно 2 изпълнение и изпълнителен лист в полза на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, против длъжник Р. И.

С. ЕГН: **********0, с адрес: **** за парично вземане в размер на 13881,19 лева – неплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до изплащането й допуснато е незабавното й изпълнение и е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за сумата от 999,20 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. включително и сумата от 17,92 лв. обезщетение за забава за периода 12.12.24 г. до 23.04.25 г. вкл. Обезщетение за забава в размер на 169,78 лв. за периода 24.04.25 до 27.05.2025 г. и сторени разноски, разпоредено е да се издаде изпълнителен лист в полза на “Банка ДСК” ЕАД, с горните данни, за сумите за които е разпоредено издаването на заповед за изпълнение, за което се направи надлежна бележка върху заповедта и оригинала на договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2024 г., като в мотивите е посочено, че след като допълнителната услуга за застраховка не е включена в ГПР, това прави договора недействителен и в този случай на основание чл.23 от ЗПК се дължи само чиста стойност на кредита, а всички останали претенции, включително и разноските са недължими.

За доказване на настъпила предсрочна изискуемост заявителят е приложил покана-уведомление с придружително писмо от ЧСИ В.П. и разписка, от която е видно, че тя е получена от бащата на С..

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд предпоставят да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Разпоредбата на чл.418 ал.2 от ГПК задължава съда да провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане. В случая извлечението от счетоводните книги не е подписано, а освен това се установява несъответствие между размера на просрочените вноски в извлечението от счетоводните книги и тези, посочени в погасителния план, като не е отразено и върху коя от двете суми са начислени процесните лихви.

В договорът за кредит е видно, че е отпусната сума от 15000 лева, а се претендира 13881.19 лева, което навежда на извод, че са заплащани суми по дълга. Този въпрос е от значение, тъй като при неравноправност на клаузите и приложение на чл. 23 от ЗПК следва да се съобрази и изясни размера на внесените суми, като те навеждат на извод, че вземането не е безспорно.

Предвид липсата на яснота по отношение на дължимите главница и договорна лихва в представеният документ по чл.417 от ГПК, не би могло да се установи 3 и точният размер на дължимото обезщетение за забава върху каква сума е начислено. Документът не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и искането за постановяване на заповед за незабавно изпълнение и да издаване на изпълнителен лист е неоснователно.

Съдът няма задължение да указва на заявителя да отстранява нередовности относно извлечението от счетоводните книги, а само такива в заявлението. Следователно този документ не е редовен от външна страна и само на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено, защото не отговаря не изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че не се установява надлежно уведомяване на страната за предсрочна изискуемост на кредита. Срокът на договора за кредит е до 27.05.2029 г., видно от погасителния план. При действие т.4а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост е свързана с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи възникването, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от определено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Заявителят не е представил доказателства относно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, като бъде посочен размер и брой на непогасените вноски, които са довели до предсрочна изискуемост на кредита,размер на сумата от дълга, която е предсрочно изискуема. Съдът намира, че кредиторът изрично следва да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и даде яснота относно формирането на дълга към този момент и това волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, което в казуса не се доказва.В представената поканауведомление не се съдържа каквато и да е конкретна информация за изискуемата предсрочно главница и акцесорни вземания, за дата на предсрочна изискуемост и неплатените вноски по време и размер. В посочения смисъл е утвърдената съдебна практика, която настоящата инстанция споделя – съдебно решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. № 1907/2014 г. на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1588/19.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 926/2025 на Районен съд – Ловеч, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви.

В жалбата се твърди, че РС-Ловеч е задължил с атакуваното разпореждане заявителя да представи договора за кредит в оригинал за получаване на изпълнителен лист, което действие на съда също се обжалва.

Настоящата въззивна инстанция приема, че това указание на заповедния съд не подлежи на въззивен контрол, тъй като представлява дейност на съда по администриране на вече постановения съдебен акт и отразяване на законните му последици. В този смисъл е и определение №316/1.07.21 г. постановено по гр.д.№234/21 г. от Апелативен съд-В.Търново. Следователно в тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и 4 производството по делото прекратено в тази му част.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частна жалба вх.