Решение № 575 от 08.11.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 575 гр.Плевен, 08.11.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №357 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от М.В.И. ***, чрез адв. Р.Р. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №21-0293-000048/19.04.2021г. на Началник РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че предпоставките за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП са две: правоспособен водач да управлява МПС и да откаже да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Твърди се, че в случая тези предпоставки не са налице в условията на тяхната кумулативност. Твърди се, че оспорващият не е управлявал процесното МПС, като същото е било управлявано от З.. Описва се фактическата обстановка при извършване на проверката, такава каквато е според оспорващия, и се сочи, че е подал възражение по съставеният му АУАН, в което описал случилото се, и че е станал жертва на произвол от страна на служители на Жандармерията. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка и се претендират разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

При представяне на административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Р., която поддържа депозираната жалба и навежда доводи, аналогични на изложените в нея. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на разноски.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 28.04.2021г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на 07.05.2021г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г., съставен от Г.К.Г. – полицейски инспектор при РУ Левски към ОД на МВР-Плевен, на М.В.И. са вменени нарушения по чл.174 ал.3 пр.2, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 19.04.2021г. в 18:40часа в гр.Левски, на кръстовището образувано от ул. „Малчика“ и ул.“Васил Априлов“, с посока на движение към ул.“Никола Вапцаров“, като водач управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№*****и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг

Тест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 с тестови комплект Дрегер

Дръг Тест 5000 STK 7 с REF:8323157, LOT: ARNB-0505, издаден талон за медицинско изследване с №0036155; издадени осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №А 028076; непредставя СУМПС и контролен талон към него; непредставя СРМПС част втора. С АУАН са отнети 2бр. регистрационни табели с №ЕН6007КТ. АУАН е подписан от нарушителя, като е отразено – имам възражения.

Във връзка с горното, на 19.04.2021г. от Началник РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Левски, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0293-000048, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че 19.04.2021г. в 18:40часа в гр.Левски, на кръстовището образувано от ул.

„Малчика“ и ул.“Васил Априлов“, с посока на движение към ул.“Никола Вапцаров“, като водач управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№*****и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 с тестови комплект Дрегер Дръг Тест 5000 STK 7 с REF:8323157, LOT: ARNB-0505, издаден талон за медицинско изследване с №0036155; издадени осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №А 028076; непредставя СУМПС и контролен талон към него; непредставя СРМПС част втора. Посочено е, че отказва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, което представлява нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са приложени Протокол от 19.04.2021г. за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, от който се установява че М.И. е отказал да му бъде извършена проверка, и Талон за изследване от 19.04.2021г., издаден на И., който последният не е използвал.

По делото е приложен и Протокол от 19.04.2021г. за доброволно предаване на СУМПС от И..

По делото е приложена и Справка за нарушител, от който се установяват нарушенията извършени от М.И. по ЗДвП, както и че на водача са отнети общо 32 контролни точки.

По делото е приложен Протокол от 19.04.2021г. за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, от който се установява, че в л.а. ***** с рег.№******, управляван от М.И., не са открити вещи и предмети, представляващи интерес за МВР. Протоколът е подписан от М.И. без възражения.

Установява се от доказателствата по делото, че на

31.03.2021г. М.И. е закупил от А. П. процесния лек автомобил ***** с рег.№*****.

Установява се също, че въз основа на АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г. е издадено НП №21-0293-000236 от 26.04.2021г. на Началник

РУ Лeвски при ОД на МВР Плевен, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предл.2, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на М.И. са наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца; глоба в размер на 10лева и глоба в размер на 10лева. Наказателното постановление е обжалвано и с Решение №73/06.08.2021г. по НАХД №169/2021г. на РС-Левски е отменено, като решението е влязло в законна сила на 23.08.2021г.

По делото като свидетели са разпитани З. И., Г.К.Г. /актосъставител/ и П.Х.С. /свидетел по акта/. Св.И. сочи, че с оспорващия се познават от детските години. Заявява, че на датата на проверката /19.04.2021г./ той е управлявал автомобила на М.И., тъй като последният не се чувствал добре. Заявява, че били тръгнали да се разходят. Описва фактите по проверката, така както са изложени в жалбата. Сочи, че когато са дошли служители на Жандармерията за проверка, М. е бил на шофьорското място, до него е бил Р.С., а той /свидетелят/ е бил отзад, като двигателят на автомобила бил изгасен. Твърди, че въпросната вечер М. не е управлявал автомобила.

Св.Г. заявява, че работи като автоконтрольор в РУ Левски и познава М.И. от работата си. Твърди, че е бил извикан от служители на Жандармерията за проверка на лице за употреба на наркотични вещества. Твърди, че лицето отказало да му бъде извършена проверка като сочело, че не е управлявал той автомобила. Сочи, че не е свидетел на факта дали лицето е управлявало автомобила, а се е отзовал за съдействие на органите на Жандармерията. Твърди, че когато отишъл всички лица са били извън колата, като заедно с оспорващия са били още две лица.

Св.С. заявява, че работи като старши полицай в Зонално жандармерийско управление Плевен. Твърди, че не познава оспорващия. Твърди, че на въпросната дата са работили на територията на гр.Левски и при обход на града са забелязали лек автомобил – *****, зелен, с три лица в него. Заявява, че решили да спрат автомобила и да го проверят, поради което тръгнали след него. Сочи, че автомобилът спрял зад бившата баня и тъй като се усъмнили в поведението на лицата, решили на направят проверка на автомобила и да проверят водача за употреба на упойващи наркотични вещества, за което извикали за съдействие екип на Пътна полиция. Твърди, че водачът си дал документите и казал, че се казва М.. Сочи, че след спирането поведението на водача ги накарало да искат проверка за употреба на наркотични вещества.

Заявява, че е абсолютно сигурен, че М. е управлявал автомобила. Твърди, че няма лично отношение към оспорващия. Сочи, че няма спомен какво е било времето при извършване на проверката. Отново твърди, че М. е бил на шофьорското място по време на управление на автомобила, а до него е бил З. И..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,

2а,

4, т.

5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която Началниците на РУ при ОД на МВР Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на И.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на М.И. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсилогично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е необходимо водачът да е отказал по един от всичките алтернативно изброени в нормата начини да бъде проверен за употреба на наркотинчи вещества или техни аналози.