Решение № 3514 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3514 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110102387 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК – ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА

ИНСТАНЦИЯ.

Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу М. В. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за 309.65 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *************, аб. № **** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 33.63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8.21 лв.

– неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 1.58 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г., субективно пасивно съединени с предявени срещу И. В. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от 1

ЗЗД за 309.65 лв. - неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *************, аб. № **** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 33.63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8.21 лв.

- неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от м.

05.2016 г. до м. 04.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 1.58 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г., субективно пасивно съединени с предявени срещу С. М. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за 1238.60 лв. неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *************, аб. № **** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 134.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 32.83 лв. – неплатено в срок задължение за дялово разпределение в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 6.32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2016 г. до 11.04.2019 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за периода от 14.05.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 26240/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Ответниците – М. В. И., И. В. А. и С. М. А., чрез общия си процесуален пълномощник адвокат М. П. в писмен отговор по чл. 131 ГПК от 23.05.2022 г. оспорват предявените искове по основание и по размер, като излагат съображенията си за това. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Молят съда да отхвърли предявените искове.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и 2 обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и пълно доказване, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с ответниците за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период; количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния момент на изискуемост на задължението на ответниците за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците М. В. И., И. В. А. и С. М. А. са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за част от процесния период и имот. По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.01.1991 г., видно от който на 26.01.1991 г. В.В. А. и С. М. А. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Доколкото не се установява обратното, посочените лица са станали съсобственици на имота при равни дялове от по 1/2 идеална част всеки. Видно от Удостоверение за наследници от 22.11.2018 г., издадено от СО-Район „Младост“, В.В. А. е починал на 11.11.2017 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците С. М. А. – съпруга, И. В. А. – син и М. В. И. – дъщеря. С оглед посоченото, ответницата С. М. А. е била титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот в периода от 26.01.1991 г. до 10.11.2017 г., включително, като след 11.11.2017 г. притежава права в обем от 4/6 идеални части, а ответниците И. В. А. и М. В. И. са придобили по 1/6 идеална част всеки от правото на собственост върху жилището по силата на настъпилото, съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН наследствено правоприемство едва на 11.11.2017 г., при предявен с исковата молба процесен период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., като не се установява това правно положение да е променено.

Ищецът, обаче не е установил с годни доказателства какво количество и на каква стойност е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. По делото не са представени описаните в извлечението от сметки фактури. Вписванията в извлечението от сметки подлежат на доказване и също не установяват количеството доставена от ищеца на ответниците топлинна енергия в процесния период, нито установяват нейната стойност.

Съдът, на основание чл. 202 ГПК не кредитира заключенията на съдебно – техническата експертиза и на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като същите са изготвени от вещите лица на база оспорени в процеса документи и на база документи, които не са приети по делото като писмени доказателства (съдебно – счетоводната експертиза: извършена проверка при ищеца, съобщения към фактури и счетоводни справки, които не са приети като писмени доказателства; съдебно – техническата експертиза – документи, предоставени от ФДР и изискани от *****, както и от ищеца, които не са представени по делото и приети като писмени доказателства).

Като има предвид горното, съдът намира за неоснователни и недоказани 3 предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат направените по делото разноски.

Видно от три броя Договори за правна защита и съдействие е, че за защита в заповедното производство по частно гр. дело № 26240/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав всеки ответник (длъжник в заповедното производство) е направил разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на по 400 лв. Възражението на ищеца за прекомерност на тези разноски, заявено с исковата молба, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно с оглед нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 5 и вр. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същите се следват на всеки ответник в пълен размер, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК.

Установява се от два Договора за правна защита и съдействие, че всеки от ответниците И. В. А. и М. В. И. е направил разноски в исковото производство за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лв.

Възражението на ищеца за прекомерност на тези разноски, заявено с исковата молба, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно с оглед нормата на чл.

36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 5 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, поради което с оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, същите се следват на ответниците И. В. А. и М. В. И. в пълен размер от по 400 лв..

Ответницата С. М. А. е представлявана в исковото производство по делото от адвокат М. И. П., който видно от Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2022 г. е оказал на представляваната безплатна правна помощ, поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и предвид заявеното от адвокат П. искане, на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т.

2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 2, ал. 5 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възражението на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от пълномощника на ответницата С. М. А. адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира за недопустимо, доколкото ответницата не претендира разноски в исковото производство и с настоящият съдебен акт не се присъждат на страната направени по делото разноски в настоящото производство, а се присъжда възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство на ответницата, като материално затруднено лице. В този случай съдът определя възнаграждението, съобразно сложността на делото и свършената по делото работа, като се съобразява и с нормата на чл. 36, ал. 2 4 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********* СРЕЩУ С. М. А., ЕГН ********** с адрес ************* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1238.60 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от /ФИРМА/ в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес *************, аб. № **** , ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14 .05.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 26240/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл.