Определение № 2349 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2349 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501653 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 275 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 чрез адв. *** от АК Стара Загора против разпореждане от 3752/05.05.2025г., обективирано в заповед за № 3752/05.05.20925г., с което се отхвърля заявлението на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 чрез адв. *** от АК Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.

М. И., ЕГН **********, в частта му, с която се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като към заявлението били представени достатъчно доказателства за заплащане на възнаграждението.

Моли се за отмяна на обжалвано разпореждане, обективирано в издадената заповед за изпълнение и делото да бъде върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение и в тази част.

Частната жалба е допустима – подадена е от лице с правен интерес, в установения от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество частната жалба е неоснователна.

Със заявление вх. № 34277/25.03.2025г. на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 чрез адв. *** от АК Стара Загора е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК против Р. М. И., ЕГН **********, за сумата от 2 673, 78 лева главница по договор за стоков кредит № 1107472/23.10.2023г. , договорна лихва за периода 23.04.2024г. до 23.10.2024г. и лихва за забава от 23.04.2024г. до датата на подаване на заявлението.Претендирани са и разноски – 66, 64 лв. ДТ и 240 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Заповед по чл. 410 от ГПК е издадена за претендираните суми и за разноски в размер на 66, 64 лв. ДТ, съответно заявлението е отхвърлено за част от разноските – 240 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

1

За да отхвърли заявлението в обжалваната част за разноските заповедният съд е приел, че в приложените доказателства за заплатен адвокатски хонорар, срещу името на длъжника е посочен номер, който е различен от номера на процесния договор, като вписаната сметка в самия договор също се различава от тази към фактурите за адвокатския хонорар.Съдът е съобразил, че длъжникът може да има няколко договора с „Банка ДСК“ ЕАД, поради което е намерил, че не може да се направи извод за сторени разноски именно за процесуално представителство по това дело.Съобразявайки и задължителните разяснения в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които: „от граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване“, заповедният съд е приел, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, следва да бъде отхвърлено.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с приложените доказателства към заявлението, намира преценката на заповедния съд за правилна. Противно на твърдението в частната жалба, в приложения опис към фактура № 1000002865/10.02.2025г. и фактура № 1000002866/10.02.2025г., не фигурира номера на договора за стоков кредит 1107472/23.10.2023г., а рамковия договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 03.04.2024. и допълнителното споразумение към нето от 21.11.2024г. нямат посочен номер.

Приложението към договора за цесия от 21.11.2024г. не се представя с частната жалба, въпреки посоченото в нея.

С оглед на гореизложеното и настоящия съд намира, че заявителят не е представил надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за проведеното заповедно производство. Поради това разпореждането за отхвърляне на искането за присъждане на разноски, обективирано в издадената заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба против него следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, с което се отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3752/05.05.2025г., издадена по ч. гр. д. № 5599 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3