Решение № 5338 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5338 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511142 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба вх. N. 38195/ 28.08.2023г. по опис на ЧСИ С.П. рег.

N . 921 на КЧСИ, депозирана от Д. М. Т. чрез адвокат СТ. срещу Разпореждане от 16.08.2023г. за отказ на ЧСИ да прекрати изп. дело № 1459/2023г. на основание чл. 433, т. 1 ГПК-плащане преди образуване на изпълнително дело.

В жалбата се излагат доводи, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя на 21.06.2023 още преди издаване на изпълнителен лист и е изплатена на 17.07.2023 поради искане на получателя- взискател пощенския превод да бъде пренасочен за получаване в друг град. Представя удостоверение от „Български пощи“ЕАД.

Счита, че не дължи и разноски. Претендира такива.

Взискателя не е депозирал възражение по жалбата. ЧСИ заема становище, че внасяне на сумата в пощенска станция не съставлява плащане преди делото, а такова има само при реално получаване на сумата по пощенския запис преди делото.

Жалбата е допустима и редовна, а по същество основателна по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че изпълнително дело е образувано на 14.07.2023г. по изпълнителен лист от 30.06.2023г.

Представен е касов бон и удостоверение от „Български пощи“ЕАД от които се установява, че сумата е внесена при пощенския оператор на 21.06.2023г., като поради искане от получателя по записа , а именно взискателката пощенския запис е пренасочен за получаване в друг град и е изплатен на 17.07.2023.

1

При това положение е налице хипотезата на чл. 433, т. 1, пр. 2-ро и изпълнителното производство подлежи на прекратяване при което по изрична норма на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът по изпълнителния лист не дължи и разноски.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.

Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или от сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестността на взискателя, който е упражнил възможността да инициира изпълнителен процес, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Регламентираните в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите, когато сумата е внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид систематичното място на сочената от жалбоподателя хипотеза сред случаи на реално погасяване на дълга преди завеждане на делото, следва да се приеме, че същата се отнася до случаите, в които сумата е внесена в полза на взискателя преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от момента на узнаването или реалното получаване от негова страна, което може да е и в хода на самото изпълнително дело, както е в настоящия случай. В този случай, макар правопогасяващият ефект да е настъпил след получаване на сумата от кредитора, правна релевантност е придадена на момента на внасяне на сумата в пощенската станция за кредитора, а не на реалното получаване на сумата в пощенска станция от страна на кредитора.

Видно от горното отказът е неправилен. ЧСИ е следвало да прекрати делото с всички последици от това включително връщане на сумите събрани впоследствие по наложен запор.

При този изход на делото право на разноски има жалбодателя, който претендира заплатената такса от 25,00 лева и адвокатски хонорар от 400,00 лева.

Няма доказателства за платен хонорар на адвокат и такъв не следва да се присъжда.

Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е 2 предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне съдебния изпълнител, с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на длъжника.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло (вкл. относно разноските по изпълнението) Разпореждане от 16.08.2023г. постановено по изп. дело № 1459/2023г. по опис на ЧСИ С.П., рег. N.

921 на КЧСИ, с което е отказал да прекрати изп. дело № 20239210401459 на основание чл. 433, т. 1 ГПК-плащане преди образуване на изпълнително дело.

ОСЪЖДА Е.А.Т. с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул.

**** да заплати на Д. М. Т. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. **** сумата от 25,00 лева разноски за държавна такса по жалбата.

Решението е окончателно.

Заверен препис от решението по делото да се изпрати на ЧСИ, за предприемане на действия по издаване на постановление за прекратяване и последващите прекратяването действия съобразно мотивите на настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3