Определение № 673 от 28.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Перник, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20231700500466 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 11215/29.05.2023 г. от адв. Б. – лично и като пълномощник на В. П. Х., ЕГН **********, срещу Определение № 1457/10.05.2023 г. постановено по гр.д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 411 от 19.04.2023 г. по гр.д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че независимо от направеното признание на иска от насрещната страна не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения, че според трайната съдебна практика преценката за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва според предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Навежда доводи, че доколкото в процесния случай ответникът разполага с изпълнителен титул, предявяването на иска по чл.

439 ГПК е единствената възможност за защита на длъжника, а предпоставката по чл. 78, ал.

2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и да им бъдат присъдени претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“ АД не е изразила становище.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по 1 делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд - Перник е образувано по искова молба, подадена от В. П. Х., ЕГН **********, чрез адв. Б. срещу „ТоплофикацияПерник“ АД, ЕИК 113012360, с която е отправено искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата 5457,82 лв., от която: 4676,97 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата 624,81 лв. – законна лихва за забава за периода ot 08.07.2014 г. до 28.12.2016 г. и сумата 156,04 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, за които суми е образувано изп.д. № 1306/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Претендира се присъждане и на сторените разноски за производството по делото, както и адвокатско възнаграждение В срока за отговор на исковата молба ответникът „Топлофикация-Перник“ АД е заявил, че прави признание на иска съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК и моли при присъждането на разноски да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото.

С Решение № 411/19.04.2023 г. по гр.д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд – Перник е признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 894/2017 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 1306/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 26.04.2023 г. ищецът е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК като в полза на адв. Б. бъде присъдена сумата 845,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, и в полза на ищеца бъде присъдена сумата 218,31 лв., представляваща държавна такса.

Ответната страна не е изразила становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

С Определение № 1457/10.05.2023 г. постановено по гр.д. № 575/2023 г. на Районен съд – Перник е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, срещу което е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид горната фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК /обжалваният акт е връчен на страната на 15.05.2023 г., а жалбата е подадена в указания от съда двуседмичен срок на 29.05.2023 г./, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната 2 инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска, заявил е, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело на ЧСИ С. Б. не са предприемани действия по принудително изпълнение. Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е спиран или прекъсван, нито е направил доказателствени искания за опровергаване на твърденията на ищеца. Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 г. на ВКС о тговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземанията. Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч.гр.д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноски се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

С оглед изложеното, искането на ищеца и процесуалния му представител за изменение на решението чрез присъждане на разноски в тяхна полза е неоснователно и правилно е оставено от първоинстанционния съд без уважение.

Предвид съвпадане на изводите на двете инстанции жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на въззивното производство, жалбоподателят няма право на разноски по подадената жалба, а и такива не се дължат в производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК, тъй като не се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3- то ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то ГО/.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1457/10.05.2023 г. постановено по гр.д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4