Решение № 2031 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2031 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100502149 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЗАД „А.“АД срещу решение № 20208377/07.11.2021г. постановено по гр.д.№48382/2020г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 159 състав, в частта, с което са уважени предявените срещу от „Д.П.А.Г.“АД осъдителни искове, както следва:

-с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за сумата от 11 945,44 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0306Х0403583 и във връзка с настъпило на 21.07.2019г. пътнотранспортно произшествие със застрахования товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СА **** НХ на магистрала в близост до гр.

Мако, Унгария, за което е образувана щета № 25519030100134, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2020г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1152,37 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 11 945,44 лв. за периода 25.10.2019г. – 05.10.2020г. както и в частта, с което е въззивникът е осъден да заплати разноски по делото на насрещната страна.

В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата по делото, съответно в постановеното решение първоинстанционният съд е стигнал до погрешки фактически и правни изводи и решението му противоречи на материалния закон. Счита, че по несъмнен начин е установено поведението на водача, което представлява груба небрежност, както и 1 неизпълнение на задълженията по застрахователния договор и поради които причини е налице основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение за причинените вреди – т.14.5, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ към застархователната полица. Твърди, че соченото е значително с оглед интереса на застрахователя и изрично предвидено в застрахователния договор, поради което е налице хипотезата по чл.408 от КЗ.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Д.П.А.Г.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Д о с е ж н о правилността обжалваното решение настоящият състав поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви: намира

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ

Основателността на предявения иск предполага ищецът при условията на пълно и главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.

Като безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: по застрахователна полица №0306Х0403583, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СА **** НХ е предмет на договор за имуществена застраховка „каско“ сключен между ищеца и ответника и при ОУ и валидна за периода 25.07.2018г. – 24.07.2019г.; настъпило ПТП на 21.07.2019г. в Република Унгария, за което застрахователя е уведомен по надлежен ред / и в срока по чл.403 от КЗ уведомление въз основа на което е образувана процесната щета/ и който е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

Въпреки направения опис на щетите, застрахователят отказва да изплати дължимото обезщетение за вреди, писмено уведомява ищеца за отказа, като се позовава на разпоредби 2 т.14.5, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ към застрахователната полица „каско“, като твърди, че е налице изключен риск.

Спорен между страните е механизма на ПТП в частта относно причините довели до настъпването му.

От представените писмени и гласни доказателства, безпротиворечиво се установява, че при движението си на 21.07.2019г. по магистрала М43 /Е68/ в близост до гр. Мако, Унгария водачът на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СА **** НХ губи контрол върху управлението му, поради което самокатастрофира в предпазната мантинела на автомагистралата и вследствие на което на настъпили описаните в опис на застрахователя вреди, в причинна връзка с така описания механизъм.

Ответникът навежда няколко основания, които счита, че му дават право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, а именно:

-наличие на изключен риск, поради поведение на водача на застрахования автомобил, определено като "груба небрежност" по смисъла на чл. 14.5 от Общите услови;

-неизпълнение на уговорени в договора задължения от страна на застрахования довели до настъпване на процесното събитие – т.50.2, т.50.3 и т. 50.5 от ОУ, съответно да пази и ползва застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество, както и да спазва стриктно правилата за движение.

Съгласно общата разпоредба на чл. 408 КЗ, застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

При съпоставяне на хипотезите на т. 3 и т. 4 от КЗ и доколкото те са изведени като отделни самостоятелни групи основания, даващи право да се откаже заплащането на обезщетението, между които няма припокриване, е видно, че разпоредбата на чл. 408 т. 3 КЗ обхваща случаите на неизпълнение от страна на застрахования на задължение /без умишленото осъществяване на риска/, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено, или в застрахователния договор, или в закона, а т. 4 на чл.

408 КЗ визира хипотези извън тези на т. 3 на чл. 408 КЗ, при които случаи отказът да се заплати обезщетението е предвиден единствено в закона и не е свързан с виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, като например: възражение на застрахователя за погасяване по давност на вземането за обезщетение; ако вредата не надвишава размера на самоучастието при условното самоучастие; когато са налице изключени от покритието рискове; за вредите над застрахователната сума- и други.

3

По приложението на чл. 211 т. 2 КЗ /отм/сега чл.408 т.3 от КЗ е налице константна съдебна практика /р. № 4/21.03.2012 г. по т. д. № 8/2011 г. на II ТО на ВКС и р. № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на I ТО на ВКС/, в която е прието, че страните по застрахователния договор са свободни да договарят основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка "Каско" на МПС и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока са ограничени от разпоредбата на чл. 409 КЗ, а именно:

В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение/съответно намален размер след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя -напр. чл. 363 ал.4, чл.35 ал.4 от КЗ. Видно от горепосочените случаи на неизпълнение от застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже/намали плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило.

Ето защо, по аргумент на цитираните разпоредби, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за плащането на обезщетението, което в разпоредбата на чл.408 т.3 от КЗ изрично е предвидено „и е довело до възникване на застрахователното събитие “. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. / Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК / Определящ за приложението на горецитираните законови и договорни разпоредби /част от съдържанието на застрахователното правоотношение/ е извода за наличие или липса на проявена груба небрежност от страна на водача на застрахованото МПС съответно поведение съпричиняващо вредите.

Поначало понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 207 ал. 1 КЗ /отм/, респ. чл. 395 ал. 1 КЗ, не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 207 ал. 2 пр. 3 КЗ /отм./ и чл. 395 ал. 4 пр. 1 КЗ. В този смисъл е практика на ВКС, обективирана в решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., която се споделя от настоящия състав. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.

Спор между страните е налице относно причините довели до загуба на контрол върху застрахованото МПС от страна на водача В.М. и в която връзка са събрани противоречиви доказателства. От разпита на свидетеля М. – водача на процесното МПС, се установява, че се е движел по магистралата с около 120 км./ч при което е усетил необичайно дърпане в ляво и при опит да овладее автомобила се удря в мантинелата. Няма спор, че ПТП е посетено от съответните компетентни органи, които са констатирали настъпването на ПТП 4 по вина на водача на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № СА **** НХ, съставили си за акт за глоба поради причинено увреждане на имущество – мантинела.