Определение № 2471 от 26.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502057 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба от С. С. А., представляван от адв. Р. К. от САК, срещу Определение № 7373 от 11.04.2024 г. по гр.д. № 20251100104082 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, VI-ти брачен състав, с което е прекратено първоинстанционното производство по молба за връщане на дете по реда на Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенция).

Застъпена е теза, че непосредствено сезираният български съд, явяващ се съдебен орган на договаряща държава, е компетентен да се произнесе по искането. Сочи се и българският съд да е съдът по обичайното местопребиваване на децата, които са незаконно отведени в Гърция. Компетентността е обосновава с чл. 8, чл. 29 и чл. 30 от Конвенция с аргумент, че именно българският съд е компетентен да извърши проверка по чл. 3 и чл. 12 от Конвенцията. Съдът е упрекнат, че е прекратил производството без да събере никакви доказателства дали обичайното местопребиваване на децата към момента на извеждането им е в България. Иска се обжалваният акт да бъде отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта на жалбата

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателите искане за защита по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й. Не се дължи държавна такса.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по искане от името на жалбоподателя да бъдат върнати децата му К. С. и А. С., за които се твърди да са били отведени от установеното от съд обичайно местоживеене и заведени от тяхната майка в Гърция.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че Конвенцията предвижда молбата да бъде подадена до централния орган при възможност за избор в държавата по обичайно местоживеене или договарящата държава, от която се очаква съдействие за осигуряване връщането на детето. Посочено е и че право на пряко сезиране е предвидено за съда, на чиято територия се твърди децата да са били незаконно прехвърлени.

При достигнат извод, че се твърди прехвърлянето да е станало в Гърция съдът е приел, че не е компетентен да разгледа искането, а и че не дължи да препраща молбата и е постановено прекратяване на производството..

Жалбата е неоснователна.

Нормата на чл. 29 от Конвенцията изрично предвижда възможност лице, търсещо защита по реда на Конвенцията да се обърне и пряко към съд. Следователно установеният ред за подкрепа на търсещия съдействие от съответния централен орган не препятства достъпа до съд.

Възниква въпросът дали съдът по обичайното местопребиваване на детето преди неправомерното му отвеждане е международно компетентен да разгледа искането.

Компетентността на съда е предпоставка да приеме за разглеждане отправеното до него искане, а следователно и да обсъжда доказателства по съществото на спора. Затова и компетентността следва да произтича от еднозначно и нормативно утвърдено правило.

От нормата на чл. 12 от Конвенцията следва, че компетентен да се произнесе по искане за връщане на дете е съдът на договарящата държава, в което детето е отведено.

Конвенцията вменява редица задължения на компетентния съд, включително и за изслушване на децата. Регламентираното взаимодействие между централните органи отново еднозначно сочи, че бидейки сезиран централният орган на държавата по обичайно местопребиваване на детето, той препраща случая на централния орган на държавата, където се установява фактическото му пребиваване. В същия смисъл е и нормата на чл. 9, б. б, i от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, тълкуван съобразно съображение 20-то, указващо като правило, че компетентен е най-близкият до детето съд. При тези съображения и предвид твърдението, че децата са отведени и се намират на територията на Република Гърция лишава българския съд от компетентност да разгледа искането, а следователно и да изследва предпоставките за връщането им обратно в България.

Поради достигане до същия краен извод обжалваният акт следва да бъде потвърден.

2

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София, 1-ви граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7373 от 11.04.2025 г. по гр.д. № 20251100104082 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, VI-ти брачен състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3