Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 274 от 22.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1101/2021
Вид
Решение № 274
Подписан
22.03.2021
В сила
25.06.2021
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Д. Герцова при участието на секретаря Сийка К. Радева като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20215330201101 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 2458830 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А.

М. Ч., ЕГН **********, от ..., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. М. Ч. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в писмено становище моли за отмяна на електронния фиш с аргументи за незаконосъобразност в насока допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу А. М. Ч., за това, че на 28.12.2020г. в 10:27 часа в гр. Пловдив, бул.„Санкт Петербург”, срещу номер 1 в посока бул.Менделеев, при въведено ограничение за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на от минус 3 км/ч в полза на водача с МПС Волво С 70, вид лек автомобил с рег. № ... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 546, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 73 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан А. М. Ч. и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да 2 са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при установяване на нарушението в насока изтекли преклузивни и давностни срокове, за което са налице и доказателства по делото.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 2458830 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А.

М. Ч., ЕГН **********, от ..., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2458830 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. М. Ч., ЕГН **********, от ...., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

3

ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4