Решение № 2703 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2703 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110114378 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен положителен установителен иск от „*“ ЕООД /с предишно наименование „*“ ЕООД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: с*, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща компенсаторна неустойка за невръщане на предоставена по договора техника (професионална кафемашина, кафемелачка и омекотител), във връзка с прекратяването на сключен между страните договор за покупко-продажба и предоставяне на техника от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 3738 от 21.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 7932/2023 г. на ВРС, XVII състав.

Ищецът „*“ ЕООД /с предишно наименование „*“ ЕООД/ твърди, че на 24.06.2020 г. в гр. Варна сключил с „К. 08“ ООД договор за покупко-продажба и предоставяне на техника за обект кафе-бар „*“, находящ се в гр. *. Изложено е, че съгласно чл. 42 от договора настоящата ответница Н. И. К., в качеството си на физическо лице, се задължила да отговаря солидарно с дружеството „К. *“ ООД за задълженията на последното към ищеца по процесния договор. Съобразно последния, на търговеца била предоставена за временно ползване в деня на сключването на съглашението, техника за приготвяне на кафе – професионална кафемашина „*“, модел А/2, фабричен № *на стойност 2 000 лв., кафемелачка с фабричен № 25101 на стойност 500 лв. и омекотител на стойност 100 лв.

Ищецът сочи, че към посочения договор на същата дата бил сключен и анекс за стоков бонус с „К. *“ ООД, съобразно който в заведението следвало да се рекламират стоките на ищцовото дружество и търговките му марки, като от първото било закупено и кафе на стойност 816,66 лв., която сума била заплатена от трето по спора лице. Твърди се от ищцовата страна, че доколкото заведението било затворено, а предоставената стока на обща 1 стойност 2 600 лв. – задържана, то на 02.05.2023 г. на „К. *“ ООД било изпратено известие за прекратяване договорните взаимоотношения между страните на основание чл. 39, ал. 2 от процесния договор поради неизпълнението му от последното дружество, както и покана за връщането на сумата от 816,66 лв. Предвид отказа на дружеството да върне сумата по договора, известието било изпратено до солидарно отговорното физическо лице и получено от последното на 04.05.2023 г. Предвид неизпълнението на договорното си задължение в предоставения 14-дневен срок от ответницата и на основание чл. 44, ал. 2 от договора ищцовото дружество счита, че в него полза се следва заплащането на неустойка в размер на 2 600 лв., която се явява и стойността на получената и невърната техника, доколкото на 14.07.2023 г. сумата от 816,66 лв. била заплатена от трето по спора лице. Предвид изложеното се моли за уважаване на така заявената претенция и присъждането на съдебноделоводни разноски.

Ответницата Н. И. К., чрез назначения й от съда особен представител, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който е застъпено становище за допустимост, но по същество неоснователност на ищцовата претенция. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Сочи се, че процесният договор е нищожен поради липса на съгласие, доколкото задължена страна по него е дружеството „К. *“ ООД, а ответницата е действала само в качеството си на негов управител. В тази връзка допълва, че за да породи действие уговореното в чл. 42 от съглашението поръчителство ответницата е следвало да посочи изрично, че полага подписва в качеството си на поръчител. Изложено е, че направеното в хода на процеса плащане на сумата от 816,66 лв. не представлява погасяване на задължение по сключения анекс, а по процесния договор за покупко-продажба и предоставяне на техника от 24.06.2020 г., предвид това, че анексът е сключен между „*“ ЕООД и „К. *“ ООД. Счита, че отправеното до задълженото лице „К. *“ ООД изявление за разваляне на договора не е получено. Отделно от това излага и че изпратеното до ответницата изявление е получено от друго лице, като независимо от това обаче, доколкото същата не е страна по договора, то така направеното изявление не може да породи търсените правни последици. Изложено е в отговора, в случай, че бъде прието за валидно изявлението за разваляне на процесния договор, че предвид обратното действие на последното, предвидената неустойка не би била дължима, доколкото правното основание за дължимостта й е отпаднало. Съобразно изложеното се иска отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита по съществото на спора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Договор за покупко-продажба и предоставяне на техника от 24.06.2020 г. /л. 9-10/, сключен между *“ ЕООД /с предишно наименование „*“ ЕООД/, като доставчик, и „К. *“ ЕООД, като потребител, заедно с Н. К. /солидарно в лично качество/ се установява, че страните са постигнали уговорка доставчикът да предостави на потребителя за временно ползване свои машини, съоръжения и оборудване, подробно описани като вид и стойност в договора, които заявителят получава да ползва в посочения обект. Потребителят се е задължил да продава в обекта си определени стоки и да закупува същите от доставчика на уговорените цени. Уговорено е изрично в чл. 42 от Договора, че Н. К. гарантира изпълнението на задълженията, поети с договора и поема солидарна отговорност, включително за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения.

От сключен на 24.06.2020 г. между „*“ ЕООД и К. *“ ЕООД Анекс за стоков бонус към Договора /л. 11/ се установява, че е постигната договорка за допълнителна продажба на кафе в обекта.

2

От Приемо-предавателен протокол към Договора от 24.06.2020 г. /л. 12/ се установява, че доставчикът е предал на потребителя професионална кафемашина, кафемелачка и омекотител.

С изявление /л. 13/ ищецът е отправил известие до ответницата и представляваното от нея дружество за прекратяване на договора, на основание чл. 39, ал. 3 от него и покана да възстановят направената инвестиция в размер на 816,66 лв., което писмо е получено от ответницата /л. 15/.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за дължима сума, представляваща компенсаторна неустойка, който е квалифициран по чл. 92 ЗЗД, а именно като иск за заплащане на компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищеца е следвало да докаже, че между него и ответницата е налице валидно облигационно отношение с параметрите на договор за покупко-продажба и предоставяне на техника, както и изпълнението си по договора, а именно, че реално е предоставил процесната техника; че е прекратил надлежно договора между страните, както и основанието и размера на компенсаторната неустойка. В тежест на ответницата е било да докаже, че е заплатила дължимата цена за неустойката.

Настоящият състав приема, че сключеният Договор за покупко-продажба и предоставяне на техника от 24.06.2020 г. между *“ ЕООД /с предишно наименование *“ ЕООД/, като доставчик, и „К. *“ ЕООД, като потребител, заедно с Н. К. /солидарно в лично качество/ валидно обвързва страните. В договорът ясно и недвусмислено на две места е записано, че ответницата Н. К. се задължава да отговаря солидарно, заедно с представляваното от нея дружество, поради което неоснователно е възражението на особения представител, че няма изразена воля за поръчителстване, както и че договорът бил нищожен поради липса на съгласие.

Установява се от представения анекс и приемо-предавателен протокол, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави вещи на потребителя, както и да му достави кафе.

Всички документи са двустранно подписани и носят имената и подписа на ответницата. В тази връзка и ищецът е изпълнил задълженията си по съглашенията между страните.

В производството не се събраха доказателства за изпълнение на задълженията на представляваното от ответницата дружество или лично от нея. Ищецът е отправил покана за заплащане на стойността на предаденото количество кафе, но такова не е последвало. Едва след образуване на настоящото производство задължението в размер на 816,66 лв. е било погасено на 14.07.2023 г. от представител на ответницата, поради което и заявителят е предявил установителен иск само за дължимата по договора неустойка. Фактът на плащането следва да се приеме за извънсъдебно признание за наличието на облигационно правоотношение, узнаването за изявлението на ищеца и изпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договора. В тази връзка и неоснователно е възражението на особения представител, че се касае за произволно определена сума, доколкото чрез плащането й ответницата не е оспорила нейният размер. Плащането на тази сума не предмет на настоящото производство, но е индиция за наличието на посочените по-горе факти.

Предвид ненавременното изпълнение от страна на потребителя доставчикът е упражнил правото си да развали договора, като е изпратил изявлението си на уговорените в съглашението адреси и същото е достигнало до насрещната страна, доколкото същата е узнала, че договорът е развален и следва да заплати сумата от 816,66 лв., както е и сторила по-късно.

Ответницата не доказа в настоящото производство, че към настоящия момент е върнала на ищеца предоставените вещи във връзка с договора, поради което и на основание 3

44, ал. 2 от него дължи компенсаторна неустойка в размер на минималната стойност на вещите определена в чл. 1, които вещи е получила за ползване. Съгласно тази разпоредба стойността на предадените вещи е съответно: 2 000 лв. за професионална кафе машина, 500 лв. за кафемелачка и 100 лв. за други вещи (омекотител). Общата минимална стойност на вещите е 2 600 лв., в който размер е и отправената претенция за заплащане на неустойка.

Клаузите в договора, които касаят неговото неизпълнение, се прилагат и след прекратяване/разваляне на съглашението, доколкото такова е изрично уговореното им действие, видно от чл. 44, ал. 1.

Не се доказа в производството, че ответницата е погасила това свое задължение, поради което и предявеният иск за заплащане на компенсаторна неустойка се явява изцяло основателен. Ответницата дължи и законна лихва върху сумата от 2 600 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който е представил списък и доказателства за плащане. В заповедното производство е заплатена държавна такса в размер на 68,34 лв. и са присъдени разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 52 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв.

Ответницата следва да бъде осъдена за посочените суми, като при наличието на принудително изпълнение съдебният изпълнител следва да съобрази, че за сумата от 468,34 лв. разноски вече е издаден изпълнителен лист срещу „К. *“ ЕООД по влязлата в сила заповед за изпълнение и ответницата отговоря солидарно заедно с това дружество за тази сума, след влизане в сила на настоящото решение. Ответницата отговаря за пълния размер на разноските в заповедното производство, доколкото е станала причина за образуване на делото и е погасила частично задължението по заповедта в хода на процеса, а не преди това.