Решение № 7826 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7826 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100505392 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 81462/03.05.2020 г., постановено по гр.д. № 50000/2014 г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, са отхвърлени предявените искове от „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 121359317, срещу „ПАЗАРИ ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД, ЕИК 130107315, за заплащане на следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 6210 лв., претендирана като възнаграждение по договор за изготвяне на оценка за енергийна ефективност на инвестиционен проект, част „Улично осветление, фаза-идеен проект за строеж:

Реконструкция и капитален ремонт на „Женски пазар“ по бул. „Стефан Стамболов“ от бул. „Тодор Александров“ до ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, I етап от ул. „Екзарх Йосиф“ до ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, по който е издадена фактура № 15874/06.02.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.09.2014 г. до изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 37,47 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 07.02.2014 г. – 12.09.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1255 лв. за направените по делото разноски.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца по исковете „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 121359317, в която същият навежда възражения неправилност и необоснованост на постановеното решение. Сочи, че било налице признаване на неизгоден за ответната страна факт, а именно в писмо с изх. № 137 от 25.03.2014 г., където се посочвало, че действително дружеството е извършило услугата, като е приело, че предоставената услуга е дарение. Изразява становище, че 1 от събраните пред първата инстанция доказателства безспорно се установявало, че е изготвена оценка за съответствие за енергийна ефективност на инвестиционен проект, която била предадена и приета от ответника без забележка. Поддържа, че във връзка с това била издадена и данъчна фактура № 0000015874/06.02.2014 г. на стойност 5 100 лв. без ДДС, ДДС в размер на 1 020 лв., или общо за сума в размер на 6 120 лв. с ДДС.

С тези аргументи оспорва изводите на районния съд и поддържа, че били налице всички предпоставки на фактическия състав на предявения иск. Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „ПАЗАРИ ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЕАД, ЕИК 130107315, в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Направила е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Главният иск е за установяване задължение на възложителя да заплати възнаграждение по сключен между страните договор за изработка.

При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията си по договора качествено, а работата е приета от възложителя.

Договорът за изработка е консесуален и неформален, доколкото законът не поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа.

Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на 2 възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение – чл.

261, ал. 1 от ЗЗД.

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му.

В конкретния случай ищецът твърди наличието на сключен договор за изработка на обща стойност от 6120 лв. с ДДС, за което е била издадена фактура № 0000015874 от 06.02.2014 г. Като доставчик във фактурата е посочено ищцовото дружество, а като получател – ответното, като процесната фактура не е подписана от представител на дружеството-получател. Основното релевирано в производството по делото възражение е основано на оспорване съществуването на договорно правоотношение за изработка. По това спорно между страните обстоятелство настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., която се споделя и от настоящия състав, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Ето защо фактурите са годно доказателство да отразят възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в който смисъл е и споделяната от състава на съда трайна практика на ВКС – решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО. Нещо повече, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за "получател" от купувача по договора за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит, както е и в конкретния случай /в този смисъл решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II ТО и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т0/.

В конкретния случай не се установява процесната фактура да е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, нито дори да е получена от последното, поради което въз основа на нея съдът не може да изгради своите правни изводи за сключен договор между страните. Ето защо и доколкото по делото не са събрани други доказателства, от които да се установи категорично наличие на облигационно правоотношение между страните, то ирелевантно се явява обстоятелството дали ищецът е изпълнил твърдяната от него работа, доколкото дори и това да е така, 3 възнаграждение за нея би се дължало на друго основание, но не и на договорно, както се твърди в настоящия случай.

За пълнота следва да се посочи, че представените по делото договор № 10/17.05.2012 г., договор № 17/06.06.2013 г., сключени между ищеца и ответника, както и приетите по делото заключения на СТЕ не променят горния извод.

От анализа на съдържанието на двата посочени договора не може да се направи извод, че в техния предметен обхват влиза задължение на ответника да изготви въпросната оценка.

Според първото прието по делото заключение на СТЕ, изготвянето на „Оценка за съответствие с енергийна ефективност за ИП-част „Улично осветление“, не е вписана в предхождащия предмет на договора“. Оценката за съответствие на енергийната ефективност за ИП – част „Улично осветление“ била изготвена от ищеца за фаза идеен проект и не отговаряла на чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕ – „обследване за енергийна ефективност на етап технически или работен проект“. Крайното заключение на вещото лице по първата СТЕ е, че изготвената оценка не е била задължителна при издаване на разрешение за строеж, същата била задължителна по отношение на сградите.

С допълнителната СТЕ е дадено следното заключение: В предмета на договор № 10/17.05.2012 г. и на договор № 17/06.06.2013 г., сключени между ищеца и ответника, не попада дейността по извършване на оценка за съответствие на енергийната ефективност на проект „Реконструкция и капитален ремонт на „Женски пазар“ в гр. София, район „Възраждане“, I-ви етап-част „Улично осветление“. Ищецът не се е явявал проектант и в тази връзка не е имал отношение по възлагането, както и по изготвянето на „необходимите проекти“, доколкото текстът на закона е, че когато във връзка със строителство е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоражения. ИП по част Улично осветление, послужил за издаване на разрешение за строеж било на идейна фаза, като било задължително отразяването на изискванията на проекта на следваща фаза с експлоатационните дружества. Изготвеният от ищеца комплексен доклад за оценка на съответствие към съществените изисквания към строежите, не е бил основание за изготвяне на идеен проект във връзка с писмо изх. № 1569/28.11.2022 г. от „Улично осветление“ ЕАД до „Пазари Възраждане“ ЕАД. С него се давала оценка дали изготвените инвестиционни проекти отговаряли на законовите норми в страната.

Вещото лице е категорично и че изготвянето на оценка за идентичност на инвестиционния проект по част „Улично осветление“, не отговарял на законовите норми – не се изготвяла оценка за идентичност на ИП на фаза идеен проект, а на фаза технически и работен проект.

Тъй като заключението е оспорено от ищеца, по делото е изготвена и приета тройна СТЕ, която е категорична, че извършването на оценка за съответствие на енергийната ефективност за ИП „Реконструкция и капитален ремонт на „Женски пазар“ за част „Улично осветление“-фаза идеен проект, нормативно не се изисква и същата не попада в предмета на договор за упражняване на строителен надзор по време на строителството на обект „Реконструкция и капитален ремонт на „Женски пазар“ в участъка от ул. „Екзарх Йосиф“ до ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, Зона Б-2, район „Възраждане“, гр. София.