Решение № 1735 от 09.11.2015, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1735

09.11.2015 г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви граждански състав

На девети октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

Секретар:Ж.С. като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №7844 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В. В.” №...., представлявано от Изпълнителния

Директор Е.П.Б. и Прокуриста

Д.Д.Х., подадена чрез пълномощник – юк.И.Д. и входирана под №........ на 10.11.2014 г., против ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и

В.К.И., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците солидарно дължат на банката следните суми: 21 975,12 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.” №............/14.02.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по договора за кредит обезщетение за забавено плащане в размер на 19,6 процента върху неплатената главница, считано от 10.05.2013 г. до окончателното погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер на 10 125,46 лева.

В исковата си молба ищецът - „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ............., заявява следните факти:

На 14.02.2008 г., между „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ........... - кредитор, Х.Д.И. – кредитополучател и В.К.И.

– съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит „Е.” №........, по силата, на който на 14.02.2008 г. банката предоставила за потребителски нужди по разплащателната сметка на кредитополучателя Х.И. кредит в размер на 26 500 лева. Погасяването е следвало да става по погасителен план, неразделна част от договора, на 84 равни ежемесечни вноски, всяка в размер на 499,51 лева и падеж – всяко 30-то число на месеца, считано от 30.03.2008 г. Кредитът е погасяван редовно до 30.06.2009 г., като при настъпване на падежа на 17-та вноска по погасителния план – 30.07.2009 г., по разплащателната сметка на кредитополучателя не е имало достатъчно наличност и неплатени останали 217,93 лева от лихвата и 224,49 лева за главницата.

Кредитополучателят Х.И. и съдлъжникът

В.И. изпаднали в забава от 237 дни, а банката обявила предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договора за кредит „Е.”, като с покана, изх.№10408/08.03.2010 г., получена от ответниците на 10.03.2010 г., ги уведомила за просрочените задължения, техния размер и обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

На 10.05.2013 г., банката подава заявление до Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за задълженията на кредитополучателя и съдлъжника, по което е образувано ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, по което съдът издава Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2386/13.05.2013 г. и изпълнителен лист, въз основа на която ответниците били осъдени да заплатят солидарно на банката следните суми: 21 975,12 лева - главница по Договор за кредит „Е.” №........../14.02.2008 г., 12 159,02 лева -договорна лихва за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 09.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 682,68 лева – разноски по делото.

Въз основа на изпълнителния лист, на 12.08.2013 г. е образувано изпълнително дело №00075/2013 г. по описа на ЧСИ Т.К. *** действие – ОС-гр.Бургас.

Междувременно, ответниците подават частна жалба срещу разпореждането от 13.05.2013 г., постановено по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС, по която е образувано в.ч.гр.д.№4/2014 г. по описа на БОС, който със свое определение №62/09.01.2014 г. отменя разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта и обезсилва издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Издадената заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г. придобива характер на заповед, постановена по чл.410 от ГПК, а подадената от ответниците, на 29.11.2013 г., частна жалба - такава на възражение по чл.414 от ГПК, за което банката е уведомена на 09.10.2014 г.

Настоящият иск е входиран в РС-гр.Бургас на 10.11.2014 г., като е изпратен по пощата на 07.11.2014 г. и чрез него и щецът отправя искане да бъде прието за установено, че ответниците солидарно дължат на банката следните суми:

21 975,12 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.” №............/14.02.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по договора за кредит обезщетение за забавено плащане в размер на 19,6 процента върху неплатената главница, считано от 10.05.2013 г. до окончателното погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер на 10 125,46 лева. Разликата от 2033,56 лева в наказателна договорна лихва, претендирана посредством заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС и издадена заповед за изпълнение №2386/13.05.2013 г., ищецът аргументира с погасяване на основание извършено прихващане.

С определение №1661 от 24.02.2015 г., л.105, на основание чл.213 от ГПК, настоящият иск е съединен с иска на „С.Ж.Е.” АД, ЕИК

............., седалище и адрес на управление в гр.В., бул.”В.В.” №....., представлявано от Изпълнителния Директор Е.П.Б. и Прокуриста Д.Д.Х., подадена чрез пълномощник – юк.С.Й. и входиран под №6722 на 20.02.2015 г., против ответниците Х.Д.И., ЕГН ********** и

В.К.И., ЕГН **********,***, с който се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците солидарно дължат на банката сумата от 2033,56 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 24.03.2010 г. до 01.09.2010 г. върху предсрочно изискуема главница от 23 245,12 лева, дължима по договор за кредит „Е.” №.........../14.02.2008 г.

В исковата си молба ищецът - „С.Ж.Е.” АД, ЕИК ................., преповтаря част от заявените с искова молба, рег.№43162/10.11.2014 факти, като наред с тях посочва още, че за претендираната сума има подадено от банката заявление до Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за задълженията на кредитополучателя и съдлъжника, по което е образувано ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4386/27.10.2014 г. и изпълнителен лист, въз основа на която ответниците били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 2033,56 лева - наказателна лихва за периода от 24.03.2010 г. до 01.09.2010 г., начислена върху неплатена предсрочно изискуема главница в размер на 23 245,12 лева, дължима по Договор за кредит „Е.” №............./14.02.2008 г., както и сумата от 340,67 лева – разноски по делото.

Въз основа на изпълнителния лист, на 03.11.2014 г., е образувано изпълнително дело №00096/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К.

*** действие – ОС-гр.Бургас.

По повод на постъпили възражения от страна на длъжниците Х.И. и В.И., със съдебно разпореждане №1064 от 14.01.2014 г., на заявителя са дадени указания за предявяване на иск, на основание чл.415 от ГПК. Същият е входиран на 20.02.2015 г. под №6722, като е изпратен по куриер на 19.02.105 г.

По повод на постановено по делото съдебно разпореждане №6325 от 16.03.2015 г., л.131, банката-ищец, с уточняваща молба от 31.03.2015 г., л.141, конкретизира петитума на съединените искове досежно претендираните суми, като го заявява по следния начин: сумата от 21 975,12 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит „Е.” №............./14.02.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2010 г., ведно с дължимото по договора за кредит обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2013 г. до окончателното погасяване на главницата, както и дължимата по договора за кредит наказателна договорна лихва за забава за периода от 24.03.2010 г. до 09.05.2013 г. в размер на 12 159,02 лева, представляваща сбор от лихвата, предявена с първата искова молба и лихвата, предявена с втората искова молба. В тази връзка, по първата искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., претендираната от ищеца наказателна договорна лихва е в размер на 10 125,46 лева, а по втората искова молба, рег.№6722 на 20.02.2015 г. - в размер на 2033,56 лева, а сборът им се равнява на 12 159,02 лева.

И по двете искови молби, съединени за разглеждане в едно общо производство, се твърди, че съдлъжникът В.К.И. е встъпила в дълга на кредитополучателя на основание част ІІ, чл.17 от договора и отговаря за изпълнението на всички задължения по него, поради което и дължи същото, за което се е задължил кредитополучателя и в същия обем.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците – Х.Д.И. и В.К.И., чрез пълномощника си – адв.П.М., депозират писмен отговор на подадената искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., в който изразяват становище за: недопустимост на исковата претенция, заявена с искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., поради липса на правен интерес, като считат, че издадената Заповед №2386/13.05.2013 г. е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт –определение №62/09.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№4/2014 г. по описа на БОС, поради което и защитата на заявителя може да бъде осъществена единствено с осъдителен иск за вземанията му против длъжника, а не с установителен иск, какъвто е предявен, поради което и се претендира прекратяване на производството. Прекратяване на производството се претендира и на основание настъпила преклузия, която се аргументира със становище, че искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г. е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.415 от ГПК; нередовност на искова молба, рег.№43162/10.11.2014 г., поради това, че заявените с нея претенции не са идентични с тези, за които има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3669/2013 г. по описа на БРС; неоснователност на исковата претенция по основание и размер, тъй като липсват доказателства за отправено към длъжниците изявление от страна на банката, че последната счита кредита за предсрочно изискуем, както и поради липса на погасителен план към сключения между страните договор за кредит „Е.” №.........../14.02.2018 г. Претендират се разноски и издаване на обратен изпълнителен лист.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците – Х.Д.И. и В.К.И., чрез пълномощника си – адв.П.М. депозират писмен отговор и на подадената искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г., в който изразяват становище за: недопустимост на исковата претенция, тъй като заявената с искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г. претенция за лихви в размер на 2033,56 лева по Договор за банков кредит „Е.” №............./14.02.2010 г. за периода 24.03.2010 г. – 01.09.2010 г. е част от заявената вече в пълен размер искова претенция, обективирана в искова молба, вх.№43162/10.11.2014 г., поради което и се претендира прекратяване на производството. Прекратяване на производството се претендира и на основание настъпила преклузия, която се аргументира със становище, че искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г. е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.415 от ГПК; нередовност на искова молба, рег.№6722/20.02.2015 г., поради противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска, който считат за предявен като осъдителен, като в същото време изразяват становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като считат, че издадената по ч.гр.д.№7480/2014 г. по описа на БРС Заповед №4386/27.10.2014 г., е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт –определение №578/05.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№188/2015 г. по описа на БОС, поради което и защитата на заявителя може да бъде осъществена единствено с осъдителен иск за вземанията му против длъжника, а не с установителен иск, какъвто е предявен; неоснователност на исковата претенция по основание и размер, тъй като липсват доказателства за отправено към длъжника изявление от страна на банката, че последната счита кредита за предсрочно изискуем. С отговора се навеждат и възражения за: изтекла давност по ЗЗД; за възникване на солидарна отговорност на длъжниците; за подсъдност на делото пред ОС-гр.Бургас; срещу съединяването на гр.д.№7844/2014 г. по описа на БРС с гр.д.№1013/2015 г. по описа на същия съд за разглеждането им в едно общо производство. Претендират се разноски и издаване на обратен изпълнителен лист.