Решение № 5924 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5924 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100502334 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.

С решение № 5899 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело № 58575/2021 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82 с-в, е признато за установено по предявения от Ц. Т. Д., ЕГН **********, против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Ц. Т. Д. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите от 2003,68 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2006 г. - 30.04.2012 г. и 2913,58 лева - лихва за периода 01.01.2007 г. 18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.„*******.№ 152464 поради погасяването им давност и липса на облигационно отношение, като погасени по давност. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв.Н. К., САК, личен № *******, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата 500 лева - адвокатско възнаграждение по делото.

Срещу постановеното от СРС, 82 с-в решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ЕАД, гр.София, чрез юрк.Р.П., с искане същото да бъде отменено като неправилно, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по кратки съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ищец Ц. Т. Д., чрез пълномощника си адв.Н. К., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.

Обжалваното решение е и правилно, като настоящата въззивна инстанция напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата Ц. Т. Д. срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите от 2003,68 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2006 г. - 30.04.2012 г. и 2913,58 лева - лихва за периода 01.01.2007 г. - 18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.„*******.№ 152464, поради погасяването им давност, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са 2 общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят основните доводи на ответника изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че не е налице облигационна връзка между страните по делото. Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е приел за установено, че вземането на ответника по отношение на ищцата за главница и мораторна лихва за забава за исковия период от време е погасено по давност. Следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът, чрез своя процесуален представител изрично е изразил следното становище: „ не оспорваме, че към датата на исковата молба всички вземания през исковия период, както е формулиран в исковата молба са погасени по давност“. Поради това, и с оглед неоспореното от страна на ответника погасяване на вземанията му срещу ищцата по давност, съдът е уважил предявения от ищцата отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. От друга страна, въпреки направеното искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-ищец, предвид липсата на доказателства за тяхното извършване/ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5899 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело № 58575/2021 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82 с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4