Решение № 1208 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000502391 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.07.2024г по гр.д. № 39/2024г Окръжен съд- Перник е уважил частично предявения иск от Н. Б. Б. против Прокуратурата на Република България за заплащане на неимуществени вреди на осн. чл.2б от ЗОДОВ в размер на 3 000лв , като е отхвърлил предявения иск за сумата до 50 000лв, частично претендирани от 90 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Решението на ОС-Перник е обжалвано с въззивни жалби и от двете страни в процеса.

Въззивникът- ищец Н. Б. обжалва решението в отхвърлителната част като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че определеното му обезщетение за неимуществени вреди е занижено и немотивирано. Оспорва изводи на съда, че самият ищец като обвиняем и подсъдим е станал причина за продължителността на производството. Счита, че предявеният иск е доказан по своя размер изцяло. Моли решението на ОС-Перник да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен 1 изцяло.

Въззивникът – ответник Прокуратура на Република България обжалва решението в осъдителната му част , с оплакване за неправилност. Поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че решението е неправилно по същество и липсват предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца. Моли в обжалваната част решението на ОС-Перник да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално моли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.

Ищецът Н. Б. депозира писмен отговор , с който оспорва жалбата на прокуратурата.

Н. Б. депозира и насрещна въззивна жалба против решението на ОС-Перник в отхвърлителната част, с оплакване за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Счита, че по делото е доказал неимуществени вреди, чието справедливо обезщетение възлиза на претендираната сума.

В о.с.з. въззивникът- ищец Н. Б. се явява и се представлява от своята майка Б.

С.. Въззивникът поддържа въззивните си жалби по съображенията , изложени в тях.

Моли въззивните жалби да бъдат уважени и да му бъде присъдено обезщетение в максимален размер.

Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която оспорва въззивните жалби на ищеца и поддържа въззивната жалба на ответника Поддържа, че по делото не се доказват неимуществени вреди в пряка причинноследствена връзка с действията на прокуратурата. Моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен или размера на присъденото обезщетение да бъде намален.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Ищецът е предядвил иск, уточнен в о.с.з. на 14.11.2024г, за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните вреди на ищеца- поради бавно правосъдие. Ищецът твърди, че е обвиняем по ДП № 541/2020г . Твърди, че през месец ноември 2020 г. е образувано досъдебно производство № 541/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Перник за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е бил привлечен като обвиняем. Твърди, че 05.05.2022 г. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Перник , че с присъда № 9/28.02.2022 по НОХД № 730/2021 г по описа на ПРС е бил осъден , че присъдата е била потвърдена с решение № 60/2023 г по НОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС и с решение № 343 по НД № 895/2022 г по описа на САС по реда на възобновяването е отменена присъдата и е възобновено производството по НОХД № 730/2021г по описа на ПРС. Твърди, че с определение № 590/14.12.2002 г. по НОХД № 1769/2022 г. по описа на ПРС производството е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – Перник за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и че производството е все още на етап досъдебно производство. Твърди, че по досъдебното производство не са събрани доказателства, които да могат да обосноват повдигане на обвинение, поради което е подал молба о т 03.07.2022 г. с искане за прекратяването му. Твърди, че е изтекъл и давностният срок за образуване на наказателното производство по чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди, че ответникът бездейства и не предприема действия за развитие на производството. Твърди, че по наказателното производство има наложена забрана да напуска пределите на страната , че са му съставяни протоколи за предупреждение, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, главоболие, болки в корема, повръщане, болки в ставите, притеснение, унижение, несигурност, психичен тормоз.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява, че ищецът е причина за забавянето на производството, тъй като той и защитникът му – неговата майка непрекъснато подават искания, уведомления, протести, апели, жалби, с което препятстват хода на делото, тъй като същите изискват произнасяния на наблюдаващия прокурор, за които е необходимо технологично време. Възразява още, че двамата се укриват и препятстват възможността за призоваването им за явяване пред разследващия орган за извършване на процесуални действия, с които да бъдат изпълнени дадените от съда указания. Ответникът оспорва настъпването на твърдяните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Възразява, че ищецът е осъждан, поради което отрицателните му изживявания не са свързани с процесното наказателно производство.

Фактическата обстановка е правилно и пълно установена от първоинстнационният съд и въззивният състав препраща към тази част от мотивите на обжалваното решение, на осн. чл.272 от ГПК, като обосновка на собствения си акт.

3

По делото е установено, че на 15.10.2020 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Перник е образувано наказателно производство – ДП № 541/2020 г. на 01 РУ при ОДМВР – Перник, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. По това ДП първоначално ищецът е разпитан като свидетел. На 13.04.2021 г. по това ДП ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и е разпитан в това качество. По отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Не се спори, че това досъдебно производство все още е висящо, като на 10.05.2024 г. е изготвен обвинителен акт, с който ищецът е предаден на съд, образувано е НОХД 706/2024г по описа на ПРС, производството по което е прекратено е делото върнато на РП-Перник за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. В своето протоколно определение съдът е приел, че не са налице основания за прекратяване на производството по делото.

По делото е установено още, че против Б. е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 730/2021г , по което е била постановена присъда, потвърдена от по ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС и отменена по реда на възобновяването по НОХД № 895/2022 г. по описа на САС. Делото е върнато в ПРС на 21.11.2022 г. и е образувано НОХД № 1769/2022 г. по описа на ПРС, по което дело съдът с протоколно определение е прекратил съдебното производство и е върнал материалите на РП – Перник за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От приложеното наказателно дело се установява, че Б. се е явявал на насрочените съдебни заседания и не е ставал повод за отлагане на разглеждането на делото в съдебна фаза.

От приложеното дело се установява още, че по време на разследването ищецътобвиняем в наказателното производство и неговия защитник са депозирали множество молби и искания, които са налагали произнасяне от наблюдаващия прокурор, а в някои от случаите и от прокурор от Окръжна прокуратура – Перник. Постъпили са искания за достъп до доказателства, както и молби с представени доказателства.

Постъпили са няколко искания за отвод на разследващите/28.06.2023г, 08.07.2023г /, по които се е налагало произнасяне на прокурори от ПОП и САП. Направени са няколко искания от ищеца за прекратяване на наказателното производство / 03.04.2023г, 04.07.2023г /– оставени без уважение от РП- Перник и ОП-Перник. Б. е обжалвал и привличането му като обвиняем.

След съставянето на постановление от 26.06.2023 г. за привличане на Б. като обвиняем са правени опити за призоваването му за предявяване на постановлението и за разпита му в качеството на обвиняем. Така първоначално-видно от докладна записка от 17.07.2013 г. ищецът и пълномощникът му са отказали да получат призовката и са 4 заявили, че няма да се явят на датата, за която са призовани, тъй като са подали жалба по досъдебното производство до Районен съд – Перник, след това са отказали да се явят на 18.07.2023 г., поради изложени от тях причини, след това изпратените до тях призовки не са връчени, тъй като адресатите не са открити на адреса. С постановление от 05.12.2023 г. на разследващ полицай е постановено принудително довеждане на Б. на 11.12.2023 г. за предявяване на постановлението за привличане като обвиняем.

Отново е изготвена докладна записка от 12.12.2023 г. от която се установява, че лицето не открито на известните адреси, поради което принудителното довеждане не е осъществено. С постановление от 22.12.2023 г. Б. е обявен за общодържавно издирване. С постановление от 18.01.2024 г. на прокурор при РП – Перник му е наложена забрана да напуска пределите на РБ, която е отменена с определение от 26.01.2024г. Б. е конвоиран до кабинета на разследващия полицай на 14.02.2024г, когато му е предявено постановлението за привличане на обвиняем. Ищецът твърди във въззивната си жалба, че всъщност на посочената дата по работа е отишъл в РПУПерник, но е бил задържан принудително.

По делото е представено свидетелство за съдимост на ищеца от 29.02.2024 г., от което е видно, че Б. не е осъждан.

Пред настоящата инстанция Б. представя и доказателства, че е безработен.

Останалите събрани по делото доказателства не установяват по надлежен ред факти, относими към спора предмет на делото - в това число определения и съдебни протоколи от други съдебни производства/ ЧНД № 308/2023г, №1419/2020г/ и изготвена съдебно-психиатрична експертиза по друго съдебно производство.

Изготвената по друго дело експертиза не може да се ползва по настоящото производство поради съществуващия принцип в гражданското производство за непосредственост и предвид изискването на чл. 195 и чл. 200 от ГПК за назначаване на вещото лице от съда, който разглежда делото, по което е необходимо изслушването на вещо лице.

При така установените факти съдебният състав намира искът по чл. 2б от ЗОДОВ за процесуално допустим – по аргумент за противното не е необходимо да е изчерпана административната процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ , за да бъде допустим за разглеждане настоящия иск, търсещ обезщетение за вреди от бавно правосъдие по висящ спор.