Решение № 324 от 17.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Б., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810101383 по описа за 2021 година

Производството е за делба във фазата по извършването.

С решение No 61 от 26.05.2022 г. по настоящото дело, влязло в сила на 19.07.2022 г., е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., община Б., София област, одобрени със Заповед РД18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГГК, с адрес на имота Б., п.к.2140, ул. “Б.” 1, вх.*, ет.*, ап.*, като самостоятелният обект се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на имота: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ – 114.68 кв.м., заедно с принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ No 4, с площ от 5.02 кв.м, както и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ No 1, с площ от 17.27 кв.м., заедно с 1.222% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *.1.28, под обекта: *.1.25, над обекта – няма;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.34 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., община Б., София област, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГГК, с адрес на имота Б., п.к.2140, ул. “Б.” 1, вх.Б, ет.0, като самостоятелният обект се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на имота: гараж в сграда, на едно ниво, без посочена в схемата площ, а според данъчната оценка с площ от 17.48 кв.м., със съответните му прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *.1.33, *.1.35, под обекта: няма, над обекта- *.1.21, между съделители и при дялове както следва: Г. А. П. - 7/10 /седем-десети/ идеални части и И. Д. Т. - 3/10 /три-десети/ идеални части.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят И. Д. Т., чрез пълномощника си предявява претенции по реда на чл. 346 от ГПК за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползване, съобразно 1 правото й на собственост на делбените имоти.

В първото по делото заседание след допускане на делбата нито една от страните не заявява претенции относно начина на извършване на делбата. Съделителят Г. А. П., в депозирана молба преди съдебно заседание чрез пълномощника си прави искане да му бъдат възложени в дял двата неподеляеми имоти, а на ответницата бъде присъдено парично обезщетение за инвестиционен проект за разделяне на процесната жилищна сграда на самостоятелни обекти притежавания от нея дял, без да заявява възлагателна претенция по реда на чл. 349 от ГПК. В първото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът И. Д. Т. чрез пълномощника си изразява становище, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан.

Съдът, след като прецени доводите на доказателства, приема следното: страните и събраните по делото

По начина на извършване на делбата.

До делба са допуснати недвижими имоти, находящи се в гр. Правец, Софийска област, и представляващи: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., община Б., София област, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГГК, с адрес на имота Б., п.к.2140, ул. “Б.” 1, вх.*, ет.*, ап.*, като самостоятелният обект се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на имота: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ – 114.68 кв.м., заедно с принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ No 4, с площ от 5.02 кв.м, както и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ No 1, с площ от 17.27 кв.м., заедно с 1.222% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *.1.28, под обекта: *.1.25, над обекта – няма; 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.34 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., община Б., София област, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГГК, с адрес на имота Б., п.к.2140, ул. “Б.” 1, вх.Б, ет.0, като самостоятелният обект се намира в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на имота: гараж в сграда, на едно ниво, без посочена в схемата площ, а според данъчната оценка с площ от 17.48 кв.м., със съответните му прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *.1.33, *.1.35, под обекта: няма, над обекта- *.1.21.

В изискано от Община Б. становище относно поделяемостта на имотите Главният архитект на общината е изразил становище по чл. 203 от ЗУТ за поделяемост на процесния жилищен имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Б., като е посочил, че за да бъде издадено становище на основание чл. 203 от ЗУТ е необходимо да се представи инвестиционен проект.

Относно втория делбен имот – Гараж в сграда, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.34 по КККР на гр. Б., е изразил становище за неподеляемост.

Във връзка с така депозираното становище, съдът е предоставил срок на съделителите, в който да представят инвестиционен проект /инвестиционни проекти/ за разделяне на процесната жилищна сграда на самостоятелни обекти. В предоставения им от съда срок никой от съделителите не е представил по делото инвестиционен проект за разделяне на процесната жилищна сграда на самостоятелни обекти, поради което и съдът пристъпва към извършване на делбата в настоящото 2 производство, приемайки този имот за неподеляем.

От заключението на изготвената по делото и приета съдебно-техническа експертиза на вещото лице П. П. също се установява, че допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор * по КККР на гр. Б. е реално неподеляем на два самостоятелни обекта при условията на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ във вр. чл. 40 от ЗУТ, като оформянето на две самостоятелни жилища от апартамента изисква изпълнение на конструктивни и строително-архитектурни видове работи, които ще доведат до значителни преустройства. Самостоятелният обект в сграда гараж също е неподеляем.

От същото заключение на вещото лице П. П. се установява още, че пазарната стойност на допуснатите до делба имоти е както следва: на апартамент с идентификатор * заедно с избеното и таванското помещение е 88 311.00 лв., а стойността на гараж с идентификатор *.1.34 е 6 570.00 лв., или общата стойност на делбените имоти е 94 881.00 лв.

Относно пазарната стойност на делбените имоти е изслушано и заключението на вещото лице Я. И. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, съгласно което пазарна стойност на апартамент с идентификатор * заедно с избеното и таванското помещение е в размер на 287 111.00 лв., а стойността на гараж с идентификатор *.1.34 е в размер на 25 832.00 лв., като общо стойността на имотите е в размер на 312 943.00 лв.

В частта относно пазарната оценка на делбените имоти съдът кредитира заключението на вещото лице Я. И., което намира за по-задълбочено изготвено и пообосновано, както и с оглед използваните от това вещо лице методи за оценка – метод на сравнителните аналози (използван и от в.л. П.), и метод на приходната стойност. На свой ред, вещото лице П. е използвал като втори метод този на възстановителната стойност, като съдът намира, че в случая по-удачен е използваният от вещото лице И. втори метод – на приходната стойност, относно реалната оценка на средната пазарна стойност на недвижимите имоти, поради което и възприема заключението на вещото лице И. относно пазарната стойност на процесните делбени имоти.

Предвид обстоятелството, че допуснатите до делба недвижими имоти, находящи се в гр. Правец, и представляващи Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., с предназначение на имота: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ – 114.68 кв.м., заедно с принадлежащите му Избено помещение No 4, с площ от 5.02 кв.м, както и Таванско помещение No 1, с площ от 17.27 кв.м., и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.34 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., община Б., с предназначение на имота: гараж в сграда, на едно ниво, без посочена в схемата площ, а според данъчната оценка с площ от 17.48 кв.м., са неподеляеми, и няма искания за възлагане на жилищния имот по смисъла на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, то същите следва да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348 от ГПК, като получените при продажбата суми бъдат разпределени между съделителите съобразно определените им квоти. В случая до делба са допуснати два имота, различни по предназначение – жилищен и нежилищен такъв, и значително различаващи се по стойност, като всеки от тях е реално неподеляем, поради което и при липса на съгласие между съделителите за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши именно по реда на чл. 348 от ГПК чрез изнасянето на делбеното имущество на публична продан. Съдът намира, че 3 доколкото дяловете на съделители са съответно на стойност съответно 219 060.10 лв.

(за квота 7/10 ид.ч. при обща стойност на делбеното имущество в размер на 312 943.00 лв.) и 93882.90 лв. (за квота 7/10 ид.ч. при обща стойност на делбеното имущество в размер на 312 943.00 лв.), а стойностите на двата имота съществено се различават от стойността на квотите на съделителите – съответно в размер на 287 111.00 лв. на жилищния имот и в размер на 25 832.00 лв. на гаража, то в случая съдът следва да се съобрази искането на ответника И. Т. относно начина на извършване на делбата, а именно чрез публична продан, като по този начин няма да се налага и уравнение на получени в натура дялове с огромни суми, съпоставени със стойността на получения в дял имот. Предвид огромната разлика в стойността на имотите и стойността на дяловете на съделителите, то съставянето на дялове и теглене на жребии по реда на чл.

350 от ГПК би било и много неудобно. Следва да се отбележи, че от страна на ищеца е заявено искане да му бъдат възложени в дял и двата делбени имоти, без да посочи на какво основание – същият не се позовава на някое от основанията за възлагане на жилище по чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, като в случая липсва предвидена в закона възможност за това, освен при взаимно съгласие на съделителите, което не е налице в настоящото производство. Предвид това възможните начини за извършване на делбата се явяват разпределение по реда на чл. 353 от ГПК и изнасянето им на публична продан. Доколкото всеки от двамата съделители е заявил искане да получи и двата делбени имоти и да изплати дела на другия съделител, за които се твърди, че са функционално свързани, а именно, че гаражът е прилежащ към апартамента, а ответникът заявява искане при разпределение на имотите в дялове по реда на чл. 353 от ГПК да получи в дял имотът на по-голяма стойност, за което също липсва правно основание с оглед обстоятелството, че същата е с дял от 3/10 ид.ч., а ищецът е с дял 7/10 ид.ч., то съдът приема, че в случая най-удачният и справедлив способ за извършване на делбата се явява публичната продан.

Следва да се отбележи също, че съгласно посоченото в мотивите на ТР No 2/11.04.2022 г. по тълк. д. No 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни), то когато част от съделители искат изнасяне на разнородните имоти на публична продан, а друга част искат разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, съдът следа да преценява по кой способ да извърши делбата. В настоящото производство никой от съделители не е заявил искане за разпределение на имотите, т.е. всеки един от тях да получи в дял един от разнородните имоти, като същевременно ответникът е направила искане за изнасянето им на публична продан, а ищецът е поискал да получи в дял и двата имота, което като краен резултат би могло да се осъществи единствено при публичната продан.